Коментари и анализи

Проблем ли e за икономиката ръстът на заплатите в публичния сектор

Проблемът е в прекалено многото държавни служители и отсъстващо електронно управление

Евгений Кънев

Pixabay.com © Pixabay.com

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Евгений Кънев, д-р по икономика, управител на консултантската компания за сливания и придобивания Maconis

Предизборното увеличение на заплатите в публичния сектор и в частност на държавната администрация с по-голям темп от тези в частния сектор повдигна много въпроси за отражението му върху реалната икономика.

На пръв поглед е нормално да допуснем, че в предизборно време и епидемична ситуация увеличаването на заплатите в публичния сектор е популистка и вредна мярка. Може и да се разтревожим, че изпреварват ръста на заплатите в частния сектор. На втори поглед, ако се абстрахираме от избрания момент за това действие, то не бива да води до притеснения по няколко причини.

На първо място, увеличават се заплати на обикновено подценени публични служители като учители. Но и в държавната администрация се увеличават заплатите предимно на най-ниско платените служители, за да се намалят изкуствено създадените разлики от различно заплащане на сходен по същество труд.

Като цяло е известно, че средната заплата в държавната администрация е малко над средната за страната от около 1500 лв. месечно, но погрешно се смята, че трудът на тази администрация е не особено квалифициран и следователно е редно да получава под средната заплата.

Но с толкова ниски заплати всъщност привличаме най-ниско квалифицираните да участват в управлението на държавата или така стимулираме търсене на законови вратички за допълнителни възнаграждения или незаконови начини за личностно обогатяване.

Проблемът не е в средната заплата на администрацията, а в прекалено многото държавни служители в условията на отсъстващо електронно управление.

На второ място, ако сравним съотношението между средната заплата в държавното управление и БВП на глава от населението - коефициент, използван от Световната банка - ще забележим, че сме дори под нивото на най-развитите страни в Западна и Централна Европа или колкото тяхното съотношение между 1 и 2, ако добавим и социалните осигуровки, които сега държавата плаща от името на служителите си. За сравнение - в Южна Америка този коефициент е между 3 и 5, а в Африка между 6 и 9 пъти.

На трето място, не бива да безпокои и евентуално негативната корелация или влияние върху заплатите в частния сектор. Подробно изследване на ЕЦБ от 2019 г. на зависимостта на заплатите в частния сектор от рязка промяна на заплатите в публичния сектор в еврозоната разкрива, че когато заплатите в държавния сектор растат, то в частния сектор в Южна Европа (Франция, Италия и Испания) те също растат, но почти не влияят на тези в Северна Европа. Така затрудняват конкурентоспособността на частния сектор в Южна Европа, но не и на този в Северна Европа.

В обратния случай - когато държавните заплати намаляват при консолидация на публичните разходи, както през 2008 - 2015 г., почти нямат отражение върху частния сектор.

По своите икономически характеристики, включително наличието на валутен борд, България е по-близо до северните държави въпреки огромните разлики в заплащането.

От тази гледна точка не очаквам някакво съществено влияние на ръста на заплатите в държавния върху тези в частния сектор у нас. А и такова в много по-голяма степен би могло да се очаква, ако имаше свободно движение на кадри от частния към държавния сектор при подбор на меритократичен принцип, какъвто не се забелязва през последните години.