Спасете София. И други градове
Историческото наследство продължава да се руши и изгаря. Нужно е преосмисляне на концепцията за опазването му.
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Пожарът тази седмица на бившия театър "Ренесанс", бивш Профсъюзен дом на културата и бивша чалготека, беше тъжен, защото беше неизбежен. Изоставена на произвола на съдбата, стихиите и неохранявана, историческата сграда в центъра на София рано или късно щеше да получи непоправим удар.
Затова и реакциите на хората, както и на институциите, бяха тъжно предвидими. Отново в социалните мрежи се тъгуваше по изгубеното историческо наследство, Софийска община се възмути и наложи глоба, културният министър обяви, че става дума за "престъпление", а полицията арестува клошар.
Нищо от гореизброеното няма да промени ситуацията или да гарантира, че тя няма да се повтори. Заклещена между общественото мнение, собствения си непукизъм и тихата алчност на общините, държавата не търси решение на проблема с историческото наследство, а влиза в каубойски битки: взира се очи в очи с инвеститорите, като тропа по правилата и се надява те да отстъпят първи.
Бланкетните забрани са могъщ инструмент, но той рядко работи върху толкова широк диапазон. Собственици на исторически сгради са и пенсионери, и купища наследници, и общини, и НПО, и богати инвеститори. Това са различни групи с различни възможности и мотивации. Държавата и общините трябва да ги мотивират различно.
Някои мотивации са градоустройствени. В случая с пловдивския Капан например затварянето на улици, подмяна на настилката и осветлението и програма за настаняване на артисти съживиха отново цяла част от центъра.
Други са финансови. Малките наследници биха се зарадвали много повече на програма, по която да могат да кандидатстват за възстановяването на сградите, подобна на тази за санирането (но доста по-малка и насочена). А при големите инвеститори, за да ги мотивират да възстановят и използват сградите, без да променят съществено облика им, общините има нужда заедно с рестрикциите (които могат дори да се засилят) да дават и стимули - например данъчни облекчения.
Сделката не е толкова лоша, колкото би звучала на някои пуритани: това са големи частни инвестиции, които облагородяват облика на цели квартали. Трябва само ясен и обоснован списък с обекти и зони, от който не могат да бъдат вадени сгради "по желание" и ясен модел за финансиране.
Компенсирането на част от пропуснатите от собствениците ползи е малка цена за град, който иска наистина да спаси миналото си.
Другото, както виждаме вече десетилетия наред, са вятър и дим.
14 коментара
Хубава статия !
Да се опитваме да спасим културното наследство е нещо много важно и е логично да е в приоритета на не-корумпирано управление на градовете. В случая със София обаче, ще трябва да почакаме поне до края на този мандат и да си стискаме палци за нещо по-малко крадливо следващия път :)
Мисля, че формулата е ясна - повече граждански натиск и в това отношение организации като "Спаси София" помагат адски много, но просто сегашното управление краде като за последно.
За съжаление все правим нещата наполовина. Решили сме, че трябва да пазим архитектурното разнообразие на града ни. Най-вероятно сме гласували и някакъв бюджет за това, но сме пропуснали да отразим това в адекватно законодателство и/или контрол за спазването му. В най-добрия случай ако всичко е натъкмено сме пропуснали да бюджетираме адекватно спрямо целите.
Сградата Азимут е място на фирми – наркотрафиканти и контрабандисти
Стари мутри от 90те пак се опитват да възкръснат – базата им е въпросната сграда ( мутренското име на която е Крит)
Всички офиси под наем в тази сграда се подслушват и записват – след това започва рекет
Христо – това е името на лицето, което Ви рекетира – ако не му се плати на време рашава да Ви спре тока.
При мен изнудването започна със спиране на тока, но след това продължи с пускане на компромати, заплахи и т.н
Всички мутренско-престъпни номера на тормоз от един главанак от 90те. Такъв всъщност е Христо.
Въпросното лице Христо е съден за тежки престъпления, но е отърван с подкуп.
Сграда Азимут в действителност е много опасно място, съветвам ви да не наемате офиси там, защото рано или късно ще ви погнат.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.