Правителството ще живее в сеизмична политическа зона

Всяка тема ще актуализира цепнатината по линия на западно-източно, балканско - глобално, консервативно - прогресивно

   ©  Красимир Юскеселиев
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Първан Симеонов, политолог, изпълнителен директор на "Галъп интернешънъл", за това как си е представял политическите развития в България преди година и какви са очакванията му за 2022

Миналата година по това време си мислех, че COVID-19 ни сваля на земята и връща националното и консервативното на дневен ред. Държавите започват да прилагат свои политики, да затварят граници, хората се връщат към базисни теми - живот, здраве, дом, по стечение на обстоятелствата. Обедняването, което идва и което и сега се вижда по инфлацията, ще добави и социални елементи към ситуацията.

За добро или зло си мислих, че цялата ковид ситуация може да доведе до нещо, което можем да определим най-кратко като фашизация - съчетаване на консервативни и социални елементи, да се обостри цепнатината между консервативно и алтернативно от едната страна и либералното и "правилното" от другата. В момента точно това виждаме в целия свят. Не се борят ляво и дясно, ами по-скоро консервативно срещу прогресивно. Ковид насложи още по-сериозен отпечатък върху това и го задълбочи, защото обикновено на консервативната, даже леко фашизираната страна стоят и алтернативните ковид разкази.

Съответно в света се случи това, което си мислех в края на 2020 г., и много ясно го виждаме и в България. В България основният разделител тази година като че ли престана да бъде статукво-промяна. Статукво или промяна е БСП например? Парадоксът е, че БСП е консервативната сила. И на много места в Източна Европа е така, но може би е време за истински лява сила. БСП е статукво, което е част от промяната, а "Възраждане" е промяна, която нарича другата промяна статукво. Старите разделения се размиха и остава именно това консервативно - либерално или консервативно - прогресивно. Това виждаме и това ще виждаме и занапред. От едната страна стоят хора, които ще кажат "нацията, Македония, никакви войски на НАТО в България" и т.н., а от другата страна ще стоят хора, които могат да бъдат обвинявани, че са проамерикански. От едната страна ще има разказ, който е по-балкански, по-източен и по-скептичен към ЕС и промяната, а от другата ще има по-западен и по-либерален.

БСП е статукво, което е част от промяната, а “Възраждане” е промяна, която нарича другата промяна статукво.

Не че това е от вчера, но сега вече започва много да проличава. Основното обвинение срещу новото правителство е, че е прекалено западно за българския вкус и със сигурност ще има консервативна реакция. ГЕРБ вече виждат накъде духа вятърът и се опитват да се идеологизират, което също не е от вчера. Не съм много сигурен дали точно те ще оберат консервативната реакция, или това ще бъде "Възраждане". Това е ситуацията.

Ковид усили това разделение и всички теми, които тепърва ще изникват в българската политика, допълнително ще го задълбочават - така ще е с темата "Македония" и с темата "Украйна". Все същата цепнатина ще се актуализира: западно - източно, балканско - глобално, консервативно - прогресивно. Това ще наблюдаваме.

Тук се крие и най-голямата опасност за новото правителство, защото то се мъчи да има и двата елемента в себе си. Ако някой е достатъчно силен, може да се опита да удържа баланс между двете. Такъв например е Радев, който се опитва да прави това. За Македония той казва по-скоро "не", докато Кирил Петков ми се струва малко по-либерален и по-западен в подхода си.

Тази сеизмична зона ще тресе правителството. Който е силен, ще се опитва да седи на двата впряга, а който не е толкова силен, може и да се разпадне.

Ситуацията в България е изключително поляризирана в момента. ДПС например и по двата критерия остава в грешния ъгъл. Въпреки че наричат себе си либерали, те очевидно са едно битово консервативно движение, което е нещо като синдикат на маргинализирани общности и основен представител на един етнос, който е в доста голяма степен селски. ДПС остана от грешната страна и по линията на промяната - с радикализация на говоренето, етнизация и синхрон с интересите на Анкара. Тоест имаме едно ДПС, което е много опасно близо до нещо, от което иначе твърдеше, че бяга.

В предишния парламент преди изборите тази година имахме националисти, които някак си бяха вкарани вътре и опитомени като част от западния консенсус. Каракачанов направи сделка за американски самолети. Сега имаме националисти, около които има санитарен кордон и никой не иска да си говори с тях. Нямат коалиционен потенциал. Имаме една много по-поляризирана ситуация с рязък контраиграч, много по-контра от "Атака" едно време. Това са хора, които са се учили от грешките на "Атака" и педантично ще чакат своя шанс да станат бенефициенти от всичко, което се случва в страната.

Казано накратко, политическата криза, съчетана с ковид и вероятно с елементите на обедняване, може допълнително да активизира този разлом. Въобще не съм оптимист в тази ситуация и казвам всички тези неща с надеждата да не се случат.