Коледният Капитал: Истории оттук, оттам и отвъд
Ето какво ще намерите в последния брой за годината на седмичника
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Няма какво да се лъжем - беше изтощителна и много дълга година. Само помислете - в началото на 2021 г. вероятно 99% от българското население не беше и чувало за човека, който в момента е премиер на държавата, а две от четирите управляващи в момента партии ги нямаше.
От друга страна, някои неща като че ли останаха непроменени. Започнахме годината в частичен локдаун, завършваме го със зелени сертификати, започнахме я без План за възстановяване и я завършваме така, започнахме я със затворени тунели и раздадени стотици милиони по магистрала "Хемус", завършваме... така де, схващате идеята.
В много отношения 2021 г. беше година продължение. Да, за тази проклета пандемия, която изглежда безкрайна също, но за България специално беше продължение и на онова, което започна през лятото на 2020 г. Затова някак двете се сливат, събитията се размазват във времето и изглежда сякаш живеем в много, много дълга година.
Затова да си пожелаем 2022 г. да е наистина нова. В много отношения - не само политически или пандемично - и наистина различна, не просто повторение на нещо старо. След целия този натрупан багаж (и боклука, който произведохме) имаме нужда от нови спомени, колективно и поотделно.
И тъй като пътуванията не изглежда скоро да стават по-лесни, за да влезем в новата година по-леко, направихме този брой различен. В него няма политика, няма злободневни факти, няма дори корупция (колкото и странно да е). За сметка на това има истории. Например историята за най-голямата българска компания от новата икономика, която не е нито рафинерия, нито мина, нито строител на пътища, а е наистина нова, наистина различна и може би показателна за новата бизнес среда..
Или историята за това как един българин собственоръчно премести част от американската технологична индустрия от единия на другия бряг на САЩ.
19-годишната, която има шанс да лети в Космоса, 50-годишният пловдивски предприемач, който иска да е благородник, трите проекта, които спечелиха градските ни награди.
Като стана дума за Космоса, всъщност не е напълно ясно дали ни чака истинският или онзи - метакосмосът на facebook. Освен изгубени във времето все по-често изглеждаме напълно изгубени в необятните и често вредни пипала на социалните мрежи. Затова може би да си пожелаем малко повече свобода. Тя никога не е излишна. А и е по-лесно да си пожелаем нея, отколкото да поискаме невъзможното - тунелите на "Хемус" да работят.
Желаем ви весела Коледа, щастлива Нова година и здраве за вас и близките ви. Ние ще ви чакаме отново след празниците, пак на същите страници.
P.S.
А, да. И, моля ви, не яжте октоподи.
1 коментар
Кирил Петков и неговите пробиотици бяха известни много преди политическата му кариера. Моля, не ни взимайте за шаранчета.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.