Когато демокрациите остаряват

Едно нещо е сигурно: лагерът на истинските демокрации е по-малък, отколкото преди десет години. Въпреки че крайнодесните движения отскоро губят известно влияние в Западна Европа и въпреки че популистките автократи станаха по-малко популярни в Бразилия, Унгария, Турция и дори в Русия, налице е добре документирана глобална тенденция към сравнително по-авторитарни политически системи през последното десетилетие. От 146-те държави с повече от два милиарда жители Freedom House смята само 39 за "напълно свободни" през 2020 г. През 2010 г. са били 43.

Но по-малко забележима характеристика на днешните истински демокрации е, че населението им обикновено е застаряващо. От тези 146 по-големи държави почти никоя няма както убедителна демократична система (над 85 от 100-точковия индекс на Freedom House), така и сравнително младо население. Единствените изключения са малката Коста Рика и Уругвай, които имат силни демократични институции и средната възраст на жителите им е около 35 години.

Както показва графиката, нито една по-голяма страна не е едновременно и млада, и свободна. В горния десен ъгъл са групирани демокрациите, представляващи най-силните граждански и политически права в света, но също и най-застаряващите му популации. Това развитие се ускорява през последното десетилетие и ще се задълбочава все повече в бъдеще предвид демографските тенденции.

Това не означава, че политическата свобода кара населението да застарява или че по-старите общества са по-благоприятни за демокрацията. Единствената причинно-следствена връзка, която може да се посочи, е, че благосъстоянието, осигурено от отворените общества, има тенденция да удължава продължителността на живота и позволява по-добро семейно планиране.

Но в ерата на бързи глобални промени и умножаващи се кризи тези демографски тенденции повдигат неотложни въпроси. Влияе ли нарастващият дял на по-възрастните гласоподаватели на това как една страна ще се приспособи към и ще реагира на международни шокове, финансови кризи, инфлационни или дефлационни заплахи, иновативни технологии, миграционни вълни и всичките проблеми, свързани с изменението на климата?

Това беше централен въпрос на последните федерални избори в Германия (въпреки че остана скрит под повърхността на обичайното партийно съперничество). Германия, следвана близко от Италия, е с най-високата средна възраст в Европа. Повече от половината от електората във всяка от двете страни е на над 50 години. Броят на германските избиратели с право на глас намаля с 1,3 милиона на последните общи избори поради демографския спад. На националните избори в Западна Германия през 1987 г. 23% от гласоподавателите са на възраст под 30 години, а 26% - над 60 години. През 2021 г. 14,4% са под 30, а 38,2% са над 60. Подобна или дори по-остра тенденция се наблюдава и в Италия, Япония и Южна Корея.

Възрастта, разбира се, оказва силно влияние върху психологическите черти и политическите предпочитания на избирателите. Възрастните хора обикновено са малко по-мъдри, но също така са по-предпазливи и по-бавно разбират новостите. Те обикновено са по-малко способни или склонни да се адаптират към обратите на историята. Младите хора, обратно, са склонни към гъвкавост, по-малко избягват рисковете и са по-устойчиви на сътресения.

Разбира се, тези характеристики на индивидите невинаги се отразяват на ниво държава. Първата иРНК ваксина срещу COVID-19 дойде от посивяващата Германия. Най-старото общество в света, Япония, също така е световен лидер в роботиката именно защото трябва да осигури грижи за възрастните хора и да поддържа производителността с все по-малко и все по-възрастни работници. Ясно е, че страните с относително по-малко млади хора все още могат да иновират.

В други отношения обаче демографски обоснованият консерватизъм на тези страни (или поне бездействието им) и липсата на смела дългосрочна визия са неоспорими. Нека вземем паникьосаните реакции на Европа всеки път, когато по границите й пристигне дори малка миграционна вълна, или относителната толерантност към дефлационните тенденции в Европа и Япония, където милиони пенсионери живеят от наеми. Освен това нарастващото нежелание на демократичните страни да поемат рискове по време на геополитически кризи изигра немалка роля в униженията на Запада в Сирия, Либия и Афганистан.

Отсъствието на смелост, отвореност към новото или на дългосрочна визия в днешните демокрации е силно тревожно. По-лошото е, че няма очевиден антидот за този процес, освен да се опитаме да дадем на младите хора повече тежест във взимането на решения. В Германия, където новото коалиционно правителство включва двете най-предпочитани от по-младите избиратели партии - Зелените и Свободните демократи, намаляването на възрастта за гласуване до 16 години вече се появи официално в списъка със задачи на правителството.

Това може да се окаже разумна реформа, която да бъде по-широко обсъдена на тазгодишната среща на върха за демокрацията.