Облаците над 2022 г.

Инфлацията, по-бавният растеж и геополитическите и системни рискове биха могли да създадат условия за пазарна корекция през следващата година

Нуриел Рубини

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Нуриел Рубини, главен изпълнителен директор на Roubini Macro Associates и съосновател на TheBoomBust.com., в анализ за Project Syndicate

Въпреки спадовете и смущенията от новите варианти на COVID-19 2021 г. се оказа относително положителна година за икономиките и пазарите в повечето части на света. Растежът надхвърли потенциала си след тежката рецесия от 2020 г., а финансовите пазари се възстановиха стабилно. Такъв беше особено случаят в Съединените щати, където фондовите пазари достигнаха нови върхове, отчасти благодарение на изключително хлабавата парична политика на Федералния резерв на САЩ ( централните банки в други напреднали икономики следваха свои собствени политики за акомодация).

Но 2022 г. може да е по-трудна. Пандемията не е приключила. Omicron може да не е толкова вирулентен като предишните варианти - особено в силно ваксинирани напреднали икономики - но е много по-заразен, което означава, че хоспитализациите и смъртните случаи ще останат високи. Произтичащата от това несигурност и въздържане от риск ще потиснат търсенето и ще изострят тесните места във веригата на доставки.

Комбинацията от натрупани спестявания, задържано търсене и хлабави парични и фискални политики подхрани инфлацията през 2021 г. Много от централните банкери, които настояваха, че инфлационният скок е преходен, сега признават, че той ще продължи. С различна степен на спешност те планират постепенно да премахнат нетрадиционните парични политики като количественото облекчаване, за да могат да започнат да нормализират лихвените проценти.

Решителността на централните банки ще бъде тествана, ако повишаването на лихвените проценти доведе до сътресения на облигационните, кредитните и фондовите пазари. При такова масивно натрупване на частен и публичен дълг централните банки може да се окажат в дългов капан и вероятно ще обърнат курса. Това би изместило нагоре инфлационните очаквания и така инфлацията може да стане ендемична.

Балонът на активите и кредитите може да се спука през 2022 г.,ако централните банки започнат да нормализират политиките си.

Следващата година носи и нарастващи геополитически и системни рискове. На геополитически фронт има три основни заплахи, които трябва внимателно да се следят.

Първо, Русия се готви да нахлуе в Украйна и остава да се види дали преговорите за нов режим на регионална сигурност могат да предотвратят ескалация на заплахата. Въпреки че президентът на САЩ Джо Байдън обеща повече военна помощ за Украйна и заплаши с по-строги санкции срещу Русия, той също така даде ясно да се разбере, че САЩ няма да се намесват директно, за да защитят Украйна срещу нападение. Но руската икономика стана по-устойчива на санкции, отколкото в миналото, така че подобни заплахи може да не разубедят руския президент Владимир Путин. А някои западни санкции - като решение за блокиране на газопровода "Северен поток 2" - биха могли дори да влошат енергийния недостиг на Европа.

Второ, китайско-американската студена война става все по-студена. Китай увеличава военния си натиск върху Тайван и в Южнокитайско море (където назряват много териториални спорове) и разделянето на китайската и американската икономика се ускорява. Това развитие ще има стагфлационни последици с течение на времето.

Трето, Иран е на прага да стане ядрена държава. Тя бързо обогатява уран до почти оръжейна степен, а преговорите за ново или обновено ядрено споразумение не доведоха до никъде. В резултат Израел открито обмисля удари срещу ирански ядрени съоръжения. Ако това се случи, стагфлационните последици вероятно биха били по-лоши от геополитическите шокове, свързани с петрола от 1973 и 1979 г.

Новата година носи и няколко системни проблема. През 2021 г. горещи вълни, пожари, суши, урагани, наводнения, тайфуни и други бедствия разкриха реалните последици от изменението на климата. Срещата на върха COP26 за климата в Глазгоу предложи предимно разговори без особена стойност, оставяйки света на път да претърпи опустошителното затопляне от 3° по Целзий през този век. Засушаването вече предизвиква опасен скок в цените на храните, а последиците от изменението на климата ще продължат да се влошават.

Още повече че агресивният натиск за декарбонизиране на икономиката води до недостатъчно инвестиране в капацитет за изкопаеми горива, преди да има достатъчно доставки на възобновяема енергия. Тази динамика ще генерира много по-високи цени на енергията с течение на времето. Освен това потоците от климатични бежанци към САЩ, Европа и други развити икономики ще се увеличат точно когато тези страни затварят границите си.

На този фон политическата дисфункция нараства както в развитите икономики, така и в нововъзникващите пазари. Междинните избори в САЩ може да предложат предварителен преглед на възникналата конституционна криза - ако не и откровено политическо насилие - която може да последва президентския вот през 2024 г. САЩ изпитват почти безпрецедентни нива на политическа поляризация, застой и радикализация, всяко от които представлява сериозен системен риск.

Каквото и да се случи, инвеститорите вероятно ще останат на ръба на столовете си през по-голямата част от годината.

В Латинска Америка, където популизмът има катастрофална история, и Перу, и Чили си избраха радикални леви лидери през 2021 г., Бразилия и Колумбия може да последват примера им през 2022 г., а Аржентина и Венецуела ще останат по пътя към финансовия крах. Нормализирането на лихвените проценти от Фед и други големи централни банки може да причини финансови сътресения в тези и други крехки нововъзникващи пазари като Турция и Ливан, да не говорим за многото развиващи се страни със съотношения на дълга, които вече са неустойчиви.

В края на 2021 г. финансовите пазари остават "разпенени", ако не и направо бурни. И публичният, и частният капитал са скъпи (със съотношение цена/печалба над средното); цените на недвижимите имоти (както жилища, така и наеми) са високи в САЩ и много други икономики; и все още има мания около meme stocks (акциите на компания, която е спечелила подобно на култ последователи онлайн и чрез платформи за социални медии); криптоактиви и SPAC (компании за придобиване със специална цел). Доходността на държавните облигации остава изключително ниска, а кредитните спредове - както с висока доходност, така и с висок клас - са компресирани, отчасти благодарение на пряката и непряка подкрепа от централните банки. Докато централните банки са в режим на нетрадиционна политика, всичко това може да продължи. Но балонът на активите и кредитите може да се спука през 2022 г., когато започне нормализирането на политиката.

Инфлацията, по-бавният растеж и геополитическите и системни рискове биха могли да създадат условия за пазарна корекция през 2022 г. Каквото и да се случи, инвеститорите вероятно ще останат на ръба на столовете си през по-голямата част от годината.