Какво да правим с Трети март

Имаме много ясна перспектива за нов национален празник

Емил Джасим, учител по история в Uwekind International School в София

В контекста на бруталното руско нападение над суверенната украинска държава имаме изключителната възможност да преосмислим ролята на Трети март като националниЯТ празник на Република България.

Нека поясня - според официалния държавен календар освен 3 март имаме няколко национални празника с историческа обосновка - Денят на славянската писменост и българската култура 24 май, Денят на Съединението 6 септември и Денят на независимостта 22 септември. Но най-важен според националния календар е тъкмо Трети март, който единствен е обявен за национален празник на България.

Трети март е най-малко свързан с постиженията и духа на българския народ - на този ден се чества подписването на един предварителен мирен договор между две чужди държави (Руската и Османската империя), който никога не влиза в сила. При подписването на прелиминарния договор в Сан Стефано през 1878 г. българският народ няма нито един представител, който също да положи подпис, макар за победата на Шипка, която е ключова за изхода на войната, най-важна роля имат българските опълченци, дали над 3000 жертви изобщо във войната, и габровци, които осигуряват логистично удържането на върха.

Истинският договор, който влиза в сила и определя границите на новосъздадената българска държава, която остава васална на Османската империя, без право на самостоятелна външна политика и под така нареченото Временно руско управление, е Берлинският договор.

Той е резултат най-вече от тайното Райхщадско споразумение между Австро-унгарската и Руската империя, които се договарят да не допускат създаването на голяма славянска държава на Балканите, визирайки нежеланието и на двете страни българската национална държава да обхваща всички територии, населени с етнически българи. С други думи, Русия подписва Санстефанския предварителен мирен договор с абсолютно ясното съзнание, че никога няма да влезе в сила.

Решението в тази ситуация е за национален празник да бъдат обсъдени две наистина изключително важни дати - 24 май и 6 септември, на които бихме чествали силата на българския национален дух.

24 май започва да се чества през 1851 г. от Найден Геров и се превръща в общобългарски празник, на който пред Възраждането българите съвсем спонтанно и самоволно манифестират своята етническа принадлежност. Българската култура е основният инструмент, чрез който не само се запазва българския дух при почти петвековното чуждо управление, но и чрез който се формира съвременната българска идентичност.

На 6 септември, когато честваме Съединението на Княжество България с Източна Румелия, отбелязваме едно национално дело, което е изцяло българско и извършено въпреки откритото противопоставяне на Великите сили и е защитено с кръвта на българските герои, паднали в Сръбско-българската война.

Така че имаме много ясна перспектива за нов национален празник, без да лишаваме от почит саможертвата на руските, украинските, финландските, молдовските, белоруските и други войски, които са оставили костите си в Руско-турската война от 1877-78.

24 май е много по-важна дата

Проф. Евелина Келбечева, историк и преподавател в департамент "История и цивилизация" на Американския университет в България в Благоевград

Трети март не трябваше да бъде национален празник на България. Едно фактически прелиминарно примирие, каквото се сключва в Сан Стефано, не може да бъде смятан за жалон и символ на една модерна нация и държава. Това не е окончателен мирен договор, който да урежда статута на България след Руско-турската война от 1877-1878 г. Както знаем, всеки един договор между две империи трябва да бъде санкциониран от другите велики сили - концертът на Европа е системата на международно право и отношения, които по онова време регламентират ратифицирането на всякакви международни договорености.

Аз съм от тези, които смятат, че не политическите събития определя върховете на една нация и че едни културни и духовни реали са много по-важни. За мен 24 май е много много по-важна дата, свързана с най-неоспоримото огромно дело, което се разпространява чрез средновековна България към останалия свят. Това е една нова цивилизация - византийско-славянската. И е дело на гения на българските средновековни владетели.

Подкрепям бойкотирането на 3 март тази година, това би било един чисто символен жест. Надявам се, че имаме общество, което рефлектира върху своята собствена история и върху днешния ден. Не може да има и съмнение, че режимът на Путин е жестока регресия към сталинизма, към неоимпериализма на Русия. Путин е свиреп и аморален лидер, срещу когото трябва да има съпротива на абсолютно всяко ниво - гражданско, политическо, морално. Ние имаме индивидуален и колективен дълг в момента да заявим абсолютната си непримиримост към феномена Путин и това, което той прави с Русия.

Сега имаме възможност да покажем друго ниво на зрялост на българското общество, което е все още много свързано с митологиите за "двойните освободители" и не е наясно с истинската роля и влияние както на империята, така и на съветската империя и на постсъветската империя върху българското общество и манталитет като цяло.

На този 3 март - тишина и размисъл

Манол Пейков, издател и преводач, собственик на издателство "Жанет-45", Пловдив

Смятам, че официалните тържества за националния ни празник тази година трябва да бъдат отложени и хората трябва да бъдат оставени в тишина и размисъл.

В този момент нито е етично, нито е редно държавниците ни да говорят за "руската армия освободителка, спасила своите братя славяни" (без което 3 март няма как да мине), когато сегашната руска армия е безмилостен и зъл нашественик, който избива славянските си братя.

Да не говорим, че тържествата неизбежно ще се превърнат в шествие на всевъзможни путинофили (не русофили, русофил съм аз - мога да ви пея руски песни цяла вечер без да повторя и без да погледна в тетрадката): от арогантната и одиозна руска посланичка, през хиляди платени тролове, до стотици объркани и гневни хора, които бъркат ненавистта към политиката на Путин с ненавист към Русия.

А това е последното, от което се нуждаем в момента.