Ювал Ноа Харари: В Украйна е заложена на карта посоката на човешката история

През същия период глобалната икономика се трансформира от икономика, базирана на материали, в икономика, основана на знанието. Докато някога основните източници на богатство са били материални активи като златни мини, житни полета и петролни кладенци, днес основният източник на богатство е знанието. И докато можете да превземете петролни находища със сила, не можете да придобиете знания по този начин. В резултат на това рентабилността на завоеванията е намаляла.

И накрая, в глобалната култура се случи тектонска промяна. Много елити в историята - хунски вождове, викингски ярли и римски патриции например, гледаха положително на войната. Владетелите - от Саргон Велики до Бенито Мусолини - се стремят да се увековечат чрез завоевание (и творци като Омир и Шекспир с радост се поставят в услуга на подобни фантазии). Други елити като християнската църква гледаха на войната като на зло, но неизбежно такова.

През последните няколко поколения обаче за първи път в историята светът е доминиран от елити, които виждат войната като зло, което може да бъде избегнато. Дори такива като Джордж У. Буш и Доналд Тръмп, да не говорим за Меркел и Ардерн, са много различни типове политици от Атила Хуна или Аларик Гота. Те обикновено идват на власт с идеи за вътрешни реформи, а не за чужди завоевания. В сферата на изкуството и мисълта повечето от водещите фигури - от Пабло Пикасо до Стенли Кубрик, са по-известни с това, че изобразяват безсмислените ужаси на битката, отколкото с прославянето на нейните архитекти.

В резултат на всички тези промени повечето правителства престанаха да гледат на агресивните войни като на приемлив инструмент за прокарване на своите интереси и повечето нации спряха да фантазират за завладяване и анексиране на съседите си. Просто не е вярно, че само военната сила пречи на Бразилия да завладее Уругвай или не позволява на Испания да нахлуе в Мароко.

Параметрите на мира

Западналият статут на войната е очевиден и от многобройни статистики. От 1945 г. насам е относително рядко международните граници да бъдат преначертани от чужда инвазия и нито една международно призната държава не е била напълно изтрита от картата чрез външно завоевание.

Не липсват и други видове конфликти - като граждански войни и бунтове, но дори като се вземат предвид всички видове конфликти, през първите две десетилетия на XXI век човешкото насилие е убило по-малко хора, отколкото самоубийствата, автомобилните катастрофи или заболяванията, свързани със затлъстяването. Барутът стана по-малко смъртоносен от захарта.

Учените спорят за точната статистика, но е важно да погледнем отвъд математиката. Упадъкът на войната е психологически, както и статистически феномен. Най-важната му характеристика е сериозна промяна в самото значение на термина "мир". През по-голямата част от историята мирът означаваше само "временното отсъствие на война". Когато хората през 1913 г. казаха, че има мир между Франция и Германия, те имаха предвид, че френската и германската армии не се сблъскват директно, но всички знаеха, че войната между тях може да избухне всеки момент.

През последните десетилетия "мир" означава "неправдоподобност на войната". За много страни да бъдат нападнати и завладени от съседите е станало почти немислимо. Живея в Близкия изток, така че знам отлично, че има изключения от тези тенденции. Но разпознаването на тенденциите е поне толкова важно, колкото и възможността да посочите изключенията.

През първите две десетилетия на XXI век човешкото насилие е убило по-малко хора, отколкото самоубийствата, автомобилните катастрофи или заболяванията, свързани със затлъстяването. Барутът стана по-малко смъртоносен от захарта.

"Новият мир" не е статистическа случайност или хипи фантазия. Това е отразено най-ясно в числата на бюджетите. През последните десетилетия правителствата по света се чувстваха достатъчно сигурни, за да изразходват средно само около 6.5% от бюджета си за въоръжените си сили, като същевременно харчат много повече за образование, здравеопазване и социални грижи.

Склонни сме да го приемаме за даденост, но това е удивителна новост в човешката история. В продължение на хиляди години военните разходи са били най-големият елемент от бюджета на всеки принц, хан, султан и император. Те не са харчили почти нищо за образование или медицинска помощ за масите.

Упадъкът на войната не е резултат от божествено чудо или от промяна в законите на природата. А е резултат от това, че хората са направили по-добър избор. Това е може би най-голямото политическо и морално постижение на съвременната цивилизация. За съжаление фактът, че произтича от човешкия избор, също означава, че е обратим.

Технологиите, икономиката и културата продължават да се променят. Възходът на кибероръжията, на икономиките, управлявани от изкуствен интелект, и на новите милитаристични култури може да доведе до нова ера на война, по-лоша от всичко, което сме виждали преди. За да се радваме на спокойствие, е необходимо почти всеки да направи добър избор. Обратно, лошият избор само на една страна може да доведе до война.

Ето защо руската заплаха да нахлуе в Украйна трябва да засяга всеки човек на Земята. Ако отново стане нормативно за силните държави да преследват по-слабите си съседи, това ще се отрази на начина, по който хората по целия свят се чувстват и се държат. Първият и най-очевиден признак за връщането към закона на джунглата би бил рязкото увеличение на военните разходи за сметка на всичко останало. Парите, които трябва да отидат за учители, медицински сестри и социални работници, ще отидат за танкове, ракети и кибероръжия.

Първият и най-очевиден резултат от връщането към закона на джунглата би било рязкото увеличение на военните разходи за сметка на всичко останало.

Връщането в джунглата също така би подкопало глобалното сътрудничество по проблеми като предотвратяване на катастрофални климатични промени или регулирането на разрушителния капацитет на технологии като изкуствен интелект и генетично инженерство. Не е лесно да работите заедно със страни, които се готвят да ви елиминират. И тъй като изменението на климата и надпреварата във въоръжаването с изкуствен интелект се ускоряват, заплахата от въоръжен конфликт само ще се увеличава, затваряйки порочен кръг, който може да обрече нашия вид.

Посоката на историята

Ако вярвате, че историческата промяна е невъзможна и че човечеството никога не е напускало джунглата и никога няма да го направи, единственият оставащ избор е дали да играете ролята на хищник или плячка. При такъв избор повечето лидери биха предпочели да влязат в историята като алфа хищници и да добавят имената си към мрачния списък на завоевателите, които нещастните ученици са осъдени да запомнят за изпитите си по история.

Но може би промяната е възможна и законът на джунглата е по-скоро избор, отколкото неизбежност? Ако е така, всеки лидер, който избере да завладее съсед, ще получи специално място в паметта на човечеството. Ще остане в историята като човекът, който съсипа най-голямото ни постижение. Точно когато си мислим, че сме излезли от джунглата, той ще ни завлече там обратно.

Не знам какво ще се случи в Украйна. Но като историк вярвам във възможността за промяна. Не мисля, че това е наивност - това е реализъм. Единствената константа в човешката история е промяната. И това е нещо, което може би можем да научим от украинците. В продължение на много поколения украинците почти не познаваха друго освен тиранията и насилието. Те издържаха два века на царска автокрация (която най-накрая рухна сред катаклизма на Първата световна война). Кратък опит за независимост беше бързо смазан от Червената армия, която възстанови руското управление. След което украинците преживяха ужасния, изкуствено причинен глад от сталинския терор - Голодомора, нацистката окупация и десетилетията на смазваща душата комунистическа диктатура. Когато Съветският съюз се разпадна, историята, изглежда, гарантираше, че украинците отново ще тръгнат по пътя на бруталната тирания - какво друго знаеха?

Но те направиха друг избор. Въпреки историята, въпреки смилащата бедност и въпреки привидно непреодолими препятствия украинците установиха демокрация. В Украйна, за разлика от Русия и Беларус, кандидатите на опозицията многократно заменяха титулярите. Когато се изправиха пред заплахата от автокрация през 2004 и 2013 г., украинците два пъти се вдигнаха на бунт, за да защитят свободата си. Тяхната демокрация е нещо ново. Същото е и с "новия мир". И двете са крехки и може да не издържат дълго. Но и двете са възможни и могат да пуснат дълбоки корени. Всяко старо нещо някога е било ново. Всичко се свежда до човешки избор.

Copyright © Yuval Noah Harari 2022

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved