Синдикати на повикване

Ако са истина думите на представителя на КТ "Подкрепа" на брифинг на т.нар. Кризисен щаб за енергетиката - че искането им да се ограничи износът на ток този път е "чуто" от служебното правителство на Румен Радев, последиците няма да са само в енергийния сектор. При свръхпроизводството спрямо реалното местно потребление проблем с електроенергията няма, но дори само ограничаването на износа може да причини вълна от негативни ефекти - от затваряне на електроцентрали до липса на средства за компенсации на бизнеса в кризисните условия.

Икономически поглед от типа "кон с капаци" може да е само едно от възможните обяснения за подобно искане. По-важно е какво на практика означава да е чуто.

Към 2021 г. действащите фирми в България са над 340 хил., а наетите в икономиката са над 2.2 млн. души. Няма надеждни данни за синдикалните членове, но според документ на КНСБ "Социална Европа" от 2019 г. броят им непрекъснато спада, като посочените 350 хил. души са за 2016 г.

От сайтовете на двете конфедерации - КНСБ и КТ "Подкрепа", се вижда, че те оперират предимно в публичните сектори и държавните предприятия, т.е. освен като брой тежестта им спрямо реалната икономика е още по-малка. Работодателят, с който основно взаимодействат, е държавата, т.е. политическата власт, както впрочем и бизнесът, печелещ основно от обществените поръчки и връзките си с властта. През годините и синдикатите навлязоха в подобен вид бизнес с предоставеното им управление на най-различни активи. Така в корупционното блато, в което държавата беше превърната, се установи една тристранна хармония.