Коментари и анализи

Тактиките на автократите, за да оцелеят на власт

Един умен и безмилостен диктатор би разделил противниците си на групи - опозиционни водачи, редактори на вестници, представители на профсъюзите и т.н., които да хвърля в затвора, за да потисне политическото несъгласие

Прекалено е рано да се каже дали гражданското недоволство в Русия ще доведе до свалянето на Путин от власт

Каушик Басу

Прекалено е рано да се каже дали гражданското недоволство в Русия ще доведе до свалянето на Путин от власт © Reuters

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Каушик Басу - бивш главен икономист на Световната банка, експерт към Brookings Institution, в анализ за Project Syndicate

Един призрак броди из Русия - призракът на несъгласието. В Москва, Санкт Петербург и други малки и големи градове избухнаха протести. Хиляди млади мъже напускат страната. А над 2000 руснаци са арестувани заради демонстрации срещу опита на президента Владимир Путин да мобилизира 300 000 резервисти, за да се сражават в неговата война срещу Украйна.

Прекалено е рано да се каже дали настоящото гражданско недоволство ще доведе до свалянето на Путин от власт. Ако той наистина падне, това ще е благословия за хората в Украйна и за милиардите по света, които страдат от икономическите последици на неговата инвазия. Но най-голямата полза ще е за обикновените руснаци, чиито живот и възможности чезнат заради корумпирания му авторитарен режим.

Дали руснаците искат да свалят Путин и да върнат демокрацията? Ако попитате хора, които са запознати с Русия, те най-вероятно ще кажат, че по-голямата част от населението все още го поддържа. Аз имам своите съмнения. Тираните винаги изглежда, че разполагат с повече подкрепа, отколкото имат в действителност, докато не си отидат, тъй като симулирането на подкрепа е стратегия за оцеляване. Видяхме това в Тунис при Зин ел Абидин бен Али и в Египет при Хосни Мубарак, преди и двамата да паднат от власт през 2011 г. По време на пика на макартизма в САЩ през 50-те години на миналия век повече хора са имитирали подкрепа за потисническите възгледи на сенатор Джоузеф Маккарти, отколкото в действителност са ги поддържали.

Но дори и така авторитарните ръководители имат способността да остават на власт въпреки своята бруталност. През пролетта на 2020 г. бунт заплашваше да сложи край на потисническото управление на беларуския президент Александър Лукашенко, но той оцеля. Военният режим в Мианма, който е една от най-бруталните диктатури в света, надживя многократни опити за демократизиране.

В една епоха на заплахи за демокрацията е важно да се разберат механизмите, които циментират авторитарните режими. Разбирайки по-добре защо някои тирани се задържат, докато други падат жертва на бунтове, ще можем да измислим по-добри закони и конституции, които да гарантират, че лидерите не могат да останат на власт срещу волята на своя народ. Все пак конституционните регулации са заздравявали основите на демокрацията в миналото. Например 22-ата поправка на американската конституция ограничава президентите до два мандата и така контролира авторитарните изкушения, които се наблюдават в страни като Китай, където държавният глава Си Цзинпин ще поиска - и почти със сигурност ще получи, безпрецедентен трети мандат този месец.

Какво обяснява устойчивостта на диктатори като Лукашенко и Путин? В скорошен доклад развих една алегория, която нарекох "Игрите на хвърлянето в затвора", за да покажа как тъмни машинации и потиснически тактики помагат на авторитарните ръководители да останат на власт.

"Игрите на хвърлянето в затвора" се състоят от един прост експеримент. В страна с население 100 възрастни хора всеки от тях е против лидера, който може да вкарва в затвора до десет несъгласни. Така че ако по-малко от 10 души протестират, има голяма възможност те да бъдат арестувани. Но ако всеки гражданин е склонен да протестира, вероятността да бъде арестуван намалява толкова, че хората вече няма да се страхуват да изразяват несъгласие и лидерът няма шанс да оцелее.

Но един умен и безмилостен владетел би разделил противниците си на десет отделни групи - опозиционни лидери, редактори на вестници, представители на профсъюзите и т.н. Представете си, че обяви, че ще арестува само опозиционни лидери, които се присъединят към бунтовете. Ако членовете на тази група си останат у дома, тогава той ще се насочи към протестиращите редактори на вестници и т.н., докато не хвърли в затвора десет протестиращи или безредиците не бъдат прекратени.

Не е трудно да се досетим какво ще стане. Опозиционните лидери няма да се присъединят към демонстрациите, защото ще са сигурни, че ще бъдат арестувани. Тогава редакторите на вестници няма да се включат - по същата причина. Щом опозиционните лидери и редакторите на вестници не излязат по улиците, представителите на профсъюзите ще направят същото. Този неумолим процес на обратна индукция ще гарантира, че никой няма да се чувства в безопасност, за да протестира. И лидерът ще представи липсата на демонстрации като доказателство за обществена подкрепа.

Целта на това хипотетично упражнение е да осветли методите, които позволяват на авторитарните управници да потискат политическото несъгласие. Тези от нас, които сме загрижени за опазването на демократичните норми, трябва да разработим конституционни механизми, които ще попречат на авторитарните ръководители да следват подобни тактики в реалния живот. Но за да блокираме тяхното въздигане, трябва първо да разберем игрите, които играят.