Атаката на Путин срещу демокрацията успява: вижте само Европа

Това бързо стана ясно, когато хиляди демонстранти от крайната десница и левица излязоха по улиците в Чешката република и Германия, за да протестират срещу растящите цени на енергията, НАТО и подкрепата на Запада за Украйна. Освен в Прага те се събраха и в германските градове Лайпциг и Магдебург, а екстремистки партии ги призоваха да повторят гражданските вълнения, които свалиха комунистическата диктатура в Източна Германия.

"НАТО успя да направи всичко лошо във връзка с Украйна и Русия, което човек може да направи", каза Грегор Гизи, бивш лидер на Европейската левица, под възторжени аплодисменти в Лайпциг.

Надигащата се буря изправя европейските лидери пред трудната истина, че дори докато Русия се бори на бойното поле срещу Украйна, Кремъл продължава да държи позициите си в своята дългогодишна война срещу демократичните основи на Европа.

Русия работи за подкопаване на общественото доверие в демократичните правителства от години - с токсичен коктейл от дезинформация и подкрепа за маргинални елементи, които сега подклаждат протестни движения. Основната цел на тези усилия не е да превърнат европейците в поддръжници на Русия (въпреки че Кремъл би приветствал това), а по-скоро да поляризират и дестабилизират западната политика до такава степен, че избирателите да не знаят на какво да вярват. "Няма съмнение, че Путин печели в това отношение", каза високопоставен служител на Европейската комисия.

Служителят посочи политическия трус в България, където президентът Румен Радев миналия месец наложи на назначеното от него служебно правителство да договори нова сделка с "Газпром" за доставка на газ. Докато този ход предизвика улични протести на онези, които се противопоставят на запазването на енергийната зависимост на България от Москва, мнозина в страната, която има дълбоки културни и исторически връзки с Русия, го приветстваха.

В Унгария вечната "черна овца" на ЕС Виктор Орбан даде да се разбере, че няма намерение да прекъсва всички връзки с Русия. Миналата седмица той каза, че Украйна не може да спечели войната и заплаши да блокира подновяването на някои европейски санкции срещу Русия, ако трима олигарси не бъдат извадени от списъка.

Орбан бързо отстъпи, но след няколко седмици номерата му може да са най-малкото притеснение на Европа. Лидерите на ЕС се подготвят за резултатите от изборите в Италия в края на месеца, на които се очаква крайнодесните партии да спечелят достатъчно подкрепа за формиране на коалиция. Изборите в Италия може да променят играта в Европа, предупреди високопоставен служител на ЕК.

Въпреки че Джорджия Мелони, лидер на сочената за победител постфашистка партия "Братя на Италия", формално критикува руската инвазия и подкрепя военната помощ за Украйна, нейната вероятна коалиция включва някои от най-приятелски настроените към Путин политици в Европа - като Матео Салвини, лидер на крайнодясната Лига, и Силвио Берлускони, трикратният министър-председател, който беше подарил на Путин завивка с изображение в реален размер на двамата, както се ръкуват.

Дали Мелони, която през 2018 г. отпразнува преизбирането на Путин като "недвусмислената воля на руския народ", ще запази позицията си спрямо Русия, далеч не е сигурно.

Въпреки че европейците като цяло отхвърлиха наратива на Русия пред лицето на ужасите, които тя причини на Украйна, проучванията показват, че тяхната решителност отслабва. В най-големите страни (Германия, Франция, Обединеното кралство и Полша) жителите вече са по-притеснени от разходите за живот, отколкото от войната, според проучване на YouGov, публикувано този месец. Във Франция 40 % биха подкрепили връщането на движението на "Жълтите жилетки", свързано с бурните протести през 2018 г., за да настояват за това, което организаторите нарекоха "икономическа справедливост".

На този фон изглежда неизбежно европейските лидери да бъдат изправени пред нарастващ натиск за смекчаване на санкциите срещу Русия. Времето е на страната на Москва - с падането на температурите през следващите месеци европейците ще започнат да усещат тежестта на нарастващите цени на природния газ, които почти се утроиха през последната година. Въпреки че санкциите не са единственият фактор, който повишава цените на енергията, те изиграха роля, особено що се отнася до решението на Москва да спре доставките си на природен газ за Европа, които осигуряваха над една трета от потреблението в ЕС.

Засега европейските лидери остават единни относно санкциите, но пукнатините в тази подкрепа стават все по-очевидни. В страни със силни популистки движения фронтът срещу санкциите набира сила от седмици. В Австрия, където проруската крайнодясна Партия на свободата е мощен фактор, 40% от населението не подкрепят санкциите на ЕС срещу Москва, според проучване, публикувано в края на август. Дори управляващата дясноцентристка Народна партия е разделена, като влиятелни регионални лидери открито поставят под въпрос продължаващата подкрепа на федералното правителство за мерките.

"Нищо не е гравирано в камък", каза наскоро Томас Щелцер, губернаторът на провинция Горна Австрия, предполагайки, че ще бъде необходимо да се преоцени санкционната позиция на страната, ако с нея "нанасяме огромни щети на собствения си живот".

В Италия опозицията срещу санкциите е още по-силна, като 51 процента от населението подкрепя вдигането им, за да облекчи икономическия натиск, според неотдавнашно проучване на Termometro Politico. А лидерът на Лигата Салвини, който веднъж публикува своя снимка на Червения площад в Москва с тениска на Путин, призова Запада да преосмисли санкциите си срещу Русия.

За целите на Путин Европа, която е против санкциите, е също толкова добра, колкото и тази, която е проруска. Това обяснява усилията на Русия през последните дни да обвини за спирането на газа западните санкции, които според анализаторите успяват бавно да задушат икономиката на страната, въпреки че тя продължава да се радва на големи печалби от продажбата на петрол. Путин призна това, като нарече тактиката на Запада "опасност за целия свят".

"Говоря за санкциите на Запада и откровено агресивните му опити да наложи своя modus vivendi на други страни, да отнеме суверенитета им, да ги подчини на волята си", каза Путин на икономически форум във Владивосток.

Освен за санкциите Европа е все повече разделена и по въпроса докъде да стигне в подкрепата си за Украйна. В Западна Европа 40 на сто от населението подкрепя изпращането на оръжие и финансиране на Украйна, според ново глобално проучване на фондациите "Отворено общество". Въпреки че този дял е по-висок, отколкото в други части на света, далеч не е ясно мнозинство.

Докато подкрепата за Украйна остава най-силна в балтийските страни и Полша, много политици в Западна Европа продължават да призовават за предпазливост, особено когато става въпрос за военна помощ. Президентът Еманюел Макрон предизвика вълнение миналата седмица с дълга външнополитическа реч, в която призова за европейско единство по отношение на Украйна, като същевременно предупреди да не се вслушват в призивите на "подпалвачи на война" - намек, който мнозина в Централна и Източна Европа смятат, че е насочен към тях .

За Украйна продължаващата подкрепа на европейската икономическа и политическа "тежка категория" в нейната битка е от съществено значение. Москва също знае това, поради което положи толкова много усилия, за да размъти водите там, очевидно с известен успех. Близо 80% от германците смятат, че Западът трябва да търси мир в Украйна, според проучване на RTL. И над 60 на сто казват, че тяхното правителство не трябва да изпраща допълнителни тежки оръжия, като гаубици (до момента Берлин е доставил само 10), в страната.

По-непосредствено безпокойство обаче е икономическото въздействие на войната. Около половината германци казват, че са готови да издържат на повече икономически трудности, за да подкрепят Украйна, другата половина са скептични. Две трети прогнозират, че солидарността на Германия с Украйна ще се разсее, тъй като цените продължават да растат.

Ако това се окаже вярно, политическата периферия на Германия ще се върне по улиците, опитвайки се да се възползва от промяната в настроенията с призиви за отварянето на спорния тръбопровод "Северен поток 2" и края на войната. Докато лоялните на Кремъл привърженици в германския парламент - Лявата партия и "Алтернатива за Германия", имат фундаментални разногласия за политиката, те са обединени в афинитета си към Русия. И въпреки че кризата все още не е увеличила резултатите им в социологическите проучвания, и двете партии виждат възможност да се възползват от ситуацията.

Демонстрацията в Лайпциг, която според полицията е събрала около 4000 участници, беше само началото, каза лидерът на Лявата партия Мартин Ширдеван, който през последните седмици обеща да разпали heisser Herbst - гореща есен на протести.

Това може да се окаже куха патетика, но трипартийната коалиция на Германия, водена от социалдемократите на канцлера Олаф Шолц, беше достатъчно притеснена, за да прокара пакет от 65 млрд. евро за спешна помощ след преговори, продължили цяла нощ. Не е сигурно обаче дали това ще облекчи икономическите тревоги на германците. Икономистите прогнозират, че повишаването на инфлацията ще струва на германците допълнителни 200 милиарда евро през следващата година.

Миналата седмица министърът на външните работи Аналена Бербок, говорейки на събитие в Прага, изказа непоколебима подкрепа за Киев. "Ако дам обещание на хората в Украйна "ние сме с вас, докато имате нужда от нас", искам да го изпълня независимо какво мислят моите германски избиратели", каза тя. Думите й, произнесени на английски, предизвикаха незабавен шум - руски ботове и тролове веднага се хванаха на работа, изкривявайки посланието на Бербок, за да я представят като арогантна и нелоялна към избирателите си.

Украинските официални лица са напълно наясно с важността на задържането на Европа, и по-специално на Германия, на борда. "Западът разбира, че ако Русия победи в Украйна, той ще е следващият. Ние сме в една лодка", каза украинският външен министър Дмитро Кулеба пред австрийската телевизия ORF на въпрос за решимостта на Запада.

И все пак, досега повечето европейски лидери, включително германецът Шолц, не успяват да убедят обществеността в този аргумент. Ако европейците наистина вярваха, че собствената им сигурност е застрашена, те няма да настояват за мир, а ще поискат от лидерите си да изпратят на Украйна повече оръжия.