Хибридната война на Путин опитва да разбие ядрото на Европа

"Не можем да изключим други случаи", предупредиха от норвежкото правосъдно министерство след арестите. Норвегия, Дания, Финландия и Швеция увеличиха мерките за сигурност и морските патрули. Финландия дори смята да издигне ограда по части от границата си с Русия заради опасения както от наплив на шпиони и саботьори, така и от злонамерено дирижирани вълни от незаконни мигранти като тези през 2021 г. на беларуско-полската граница.

Руските невоенни хибридни операции приемат много форми, като всички са с една цел - прилагането на "активни мерки", за да навредят, объркат, изплашат и разделят набелязаните държави. Затова ЕС и САЩ подозират, че Путин е наредил саботажа на "Северен поток" като част от неговата необявена енергийна война срещу Европа. Лидерите в ЕС се чудят какво друго би направил руският президент, за да подкопае подкрепата за Украйна и да отслаби техните правителства. Логично е да се предположи, че отчаяният от пораженията на бойното поле Путин все повече ще използва хибридни атаки по континента.

Опасенията се фокусират върху "Балтийския тръбопровод", който свързва Норвегия с Полша и други страни в ЕС Източник: Reuters

Франция се тревожи, че в полезрението му са трансатлантическите интернет кабели, които са жизненоважни за западните комуникации и сигурност. В бюджета на страната за 2023 г. са отделени 3.1 млн. евро за защита на океанското дъно, а още 11 млн. евро са предназначени за дронове и подводни роботи. "Имаме ключова инфраструктура, която е извън нашата територия - кабели, сателити, петролни и газови тръби. Подсилили сме тяхната сигурност от началото на войната", коментира президентът Еманюел Макрон.

Във Великобритания министърът на отбраната Бен Уолъс обеща, че първият британски "многофункционален кораб, наблюдаващ океана" ще влезе в експлоатация догодина, а адм. Тони Радакин, началникът на отбраната, предупреди през януари, че саботажът на комуникационни кабели ще бъде разглеждан като обявяване на война.

Представители на ЕС признават, че защитата на всички обекти като ядрени централи, компании за комунални услуги, компютърни системи, летища и болници е невъзможна. Тази уязвимост стана ясна, когато този месец предполагаем руски саботаж затвори части от германската жп мрежа. Хибридните действия на Москва включват използването на специални сили и прокси бойци, като например "зелените човечета", изпратени в Крим през 2014 г. Други опции са кибератаки като тези в Естония през август, фалшиви новини и дезинформационни кампании, като тези по време на американските избори през 2016 г. и референдума за Brexit, и дипломатически измами.

Използването на "активни мерки" обаче е трудно за доказване. НАТО обяви през 2016 г., че "хибридните действия" срещу един или повече съюзници ще бъдат възприемани като атака срещу всички по силата на член 5 от Вашингтонския договор. Но проблемът е с дефиницията - какво представлява една такава атака? Друг проблем е постигането на съгласие кой е отговорен.

Хибридните атаки допринасят за вече съществуващото политическо и социално напрежение, наложено в Европа заради войната в Украйна. Лидерите в ЕС срещат трудности в договарянето на таван на цените на газа и за други енергийни мерки. Администрацията на Макрон е под прицела на крайнодясното и крайнолявото, както и на улични протести заради покачващите се ежедневни разходи. Германският канцлер Олаф Шолц се бори да удържи единна управляващата коалиция.

Разделение и дестабилизация - това са плодовете от тайната хибридна война на Путин. Той губи на терен в Украйна. Но дали печели битката за разбиването на ядрото на Европа? Зимата идва и зимата ще покаже.