Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
За няколко поколения хора, които имат спомени от времето на соца, опасността от ядрена война не е нещо ново. Хората тогава бяха подготвяни, че това може да се случи, още от първите дни в училище - преподаваше се какво се прави, когато има ядрен взрив наблизо, големите административни и жилищни сгради задължително се строяха с бомбоубежища. И досега в панелните комплекси из цялата страна тук-там са останали метални капаци по прозорците на мазетата, които трябваше да предпазят хората там от взривната вълна и радиоактивното замърсяване. В края на соца може би тази параноя в крайна сметка се превърна в пародия. Бомбоубежищата станаха складове, ресторанти, гъбарници или просто се срутиха от времето и вятъра на промяната.
Сега обаче Русия се опитва да върне времето назад и да съживи абсолютно същата епоха, включително и страха от ядрена война. Рискът това да се случи на етапа е малък, но за сметка на това залогът е голям.
В момента войната в Украйна се намира в нов период на ескалация - бойните действия стават по-интензивни, а Кремъл сменя за трети път тактиката си. В началото на войната се разчиташе, че само заплахата от нахлуване ще е достатъчна, за да падне властта в Киев. Това не се случи - украинците решиха да се съпротивляват. След това успяха да намерят и как да спрат масираното нахлуване с танкове и друга бронирана техника, а от края на лятото и успешно контраатакуват в източната и южната част от страната. Това заедно с атаката срещу моста между Крим и Русия даде повод на Москва да извърши масирани бомбардировки върху енергийната и друга гражданска инфраструктура на Украйна. Така войната навлезе в нова фаза и тя, разбира се, донесе нови рискове.
На сцената отново се завърна несигурността. В момента нито една от двете страни не изглежда готова на отстъпки или преговори. През лятото повечето прогнози бяха, че интензивността на конфликта ще намалее и той ще стане почти статичен. Сега се вижда, че преди да се стигне до някакъв баланс, той ще се ожесточава. Ескалацията от тази седмица едва ли ще е последната. И въпросът отново е докъде ще стигне Путин след масираните ракетни обстрели. Най-крайният вариант е използване на ядрено оръжие, но надеждата сега е, че ако се разсъждава разумно, от използването му Русия ще понесе само още по-големи щети. Проблемът е, че тази логика важи и за самото нахлуване в Украйна. (Вижте всичко за ескалацията на войната и какво може да се случи в темата на броя.)
За България рисковете са малко по-различни, отколкото за повечето други европейски държави. Войната наблизо създава проблеми за сектори, като например туризма, но особената ситуация тук идва от политическата несигурност. С първите си ходове служебното правителство създаде впечатлението за едва ли не завой към Русия. Това за щастие е повече впечатление, отколкото реална политика, но в политиката и което е по-важно - в икономиката, усещанията на хората също имат голямо значение. Погледната отстрани, България изглежда колеблива и уплашена - на герба ни в момента ще е по-адекватно да имаме зайци, а не лъвове. В природата уплашените животни са едни от най-лесните жертви на хищниците, защото се парализират и не смеят да направят нищо, за да не ги предизвикат. Това никога не помага.
Ефектът от колебливото впечатление, което оставя България, ще се усеща най-вече в доверието към нея за общи проекти на Европа като "Шенген" и еврозоната. Изключването от тях ще бъде и знак, че тук не е сигурно място за чужди инвестиции. Ако България иска да е втора категория европейска държава, защо парите на Европа да идват насам?
Всичко това може да бъде избегнато с умно и енергично управление на държавата. То обаче, поне засега, не се задава на хоризонта. (Повече по темата за това дали ще има правителство - в този текст.)
3 коментара
Учудващо наивен текст за нивото на главен редактор на авторитетен (някога) седмичник.
Всъщност единствената реална ядрена опасност за света по времето на студената война е т.нар. Карибска криза 1962 г, когато в отговор на разполагането на американски ядрени ракети Юпитер в Турция, които достигат западните райони на СССР, Москва разполага своите СС-4 и СС-5 в Куба. Развръзката настъпва, когато Кенеди и Хрушчов се договарят САЩ първо да си приберат Юпитер-ите, а след това и руснаците СС-ите.
Разликата между тогава и сега, за която г-н Лазаров дума не обелва, е, че и в най-драматичните моменти през 1962 г. линията за диалог между СССР и САЩ е оставена открита. Благодарние на което двете администрации постигат съгласие за деескалация.
Днес такава открита линия не съществува.
Това е проблем. Защото решенията за бъдещето на човечеството е в ръцете на неособено дееспособни политици като престарелият Байдън или неговият аватар в ЕС - фон Лайнен.
После, недостойно е г-н Лазаров да налага своите моментни настроение върху държавните символи на републиката, които символизират исторически категории и разбирания на поколения българи за същността на нацията.
Всъщност кой е г-н Лазаров, че да си позволява да подритва национални символи?!
Г-нът би могъл да бъде начисто със себе си, ако отиде на ул. Боряна в украинската амбасада и се запише доброволец във войната срещу руския ...каквото там се казва. И да воюва за своите виждания под чужд флаг. И да бъде любезен да не ангажира децата ни със своите грантови приумици да бъдат пращани да мрат по чужди бойни полета.
Защото реално г-н Лазаров, скрит зад прашните пердета на ул. Иван Вазов 20, всъщност урежда децата ни да воюват за Украина/ЕС/САЩ.
Който е узрял да си сложи главата в чужда война - да го направи сам! За пример на останалите. Ей, на - Глиги показа, че го може. Страх ли ви е, Лазаров?
Именно заради страха и нерешителността настоятелно моля г-н главният редактор да си мери приказките по отношение на националните символи.
Под това знаме и под този герб прадядо ми - и още стотици хиляди - са воювали за България.
Срамувам се за Лазаров.
За Капитал - отдавна.
До коментар [#1] от "D.r D":
Браво!
До коментар [#2] от "xte29566872":
Няма нищо по-просто да обориш опонент, който просто лъже. При това несръчно.
Какъв Шенген, например, обещава г-н Лазаров?
ЕС пращи по шевовете от недалновидната политика на брюкселаците, която обещава включване на max на националните инстинкти за самосъхранение още след стотина дни. И кой, мислите, тогава ще се занимава с "общоевропейски политики"? Никой.
Същото се отнася до празните приказки за влизането на БГ в еврозоната. В момента страната ни има драматично надвишаване по всички Маастрихтските критерии: инфлация, бюджетен дефицит, лихвени проценти.
Самото споменаване на вечните дъвки Шенген и еврозоната в днешния политически контекст, говори за тотално пропагандно лъгане.
Просто защото нито една от двете теми вече не е актуална нито за членовете им, нито за стремялите се към членство.
Когато в претенциозен текст хванеш автора в лъжа, се разпада цялата старателно скърпена пропагандна конструкция.
Както в текста на г-н главния редактор на Капитал.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.