Войната в Украйна | Ядреният залог на Путин

Американският президент Джо Байдън говори за възможен "Армагедон". Редица анализатори обръщат внимание, че Западът вече си има работа с господар в Кремъл, който не се бори само за престиж и сфери на влияние, а за оцеляването си. Путин ще трябва да се страхува за властта си (а може би и за живота си), ако загуби войната в Украйна, което прави настоящата ситуация толкова опасна.

Когато бившият германски канцлер Ангела Меркел направи една от редките си публични изяви миналата седмица, тя предупреди, че заплахите на Путин трябва да се вземат насериозно.

Президентът на САЩ Джо Байдън отиде още по-далеч и сравни настоящата ситуация с ядрената конфронтация между САЩ и Съветския съюз в Куба преди 60 години. "Не сме се сблъсквали с перспективата за Армагедон след Кенеди и кубинската ракетна криза", каза той на събитие за набиране на средства за демократите. Тогава Съветският съюз разположи в Куба ракети с ядрени бойни глави, които можеха да достигнат до САЩ за минути. Това, че Байдън сега говори публично за "Армагедон", е най-ясният сигнал от Вашингтон за това колко сериозно правителството на САЩ приема заплахата от ядрена ескалация.

Какви са сценариите

За първи път от години във Вашингтон, Берлин и Париж отново се разиграват сценарии за това как може да се развие потенциална ядрена катастрофа. При "военните игри", които също се симулират в строга секретност в германското министерство на отбраната в Берлин, стратезите до голяма степен изключват атака със стратегически ядрени оръжия, способни да унищожат цели градове, пише в анализ германското списание Der Spiegel. Консенсусът е, че подобно развитие би било самоубийствена мисия за Путин. Експертите също се съмняват дали руската армия би изпълнила такава заповед от Кремъл, без да се съпротивлява.

Според анализаторите, с които говори сп. Economist, има три основни начина, по които Москва може да използва ядрено оръжие - демонстративен удар, който не води до жертви; удар по Украйна; и удар по НАТО. Русия може да започне с ескалацията, като извърши ядрен тест, който може да бъде подземен или по-лошо - въздушен. Той може да бъде над Черно море или високо над Украйна, избягвайки смъртни случаи, но предизвиквайки електромагнитен импулс, който да "изпържи" цялата електроника в определен радиус, и разпръсквайки радиация на голяма площ. Путин би могъл да реши и да атакува директно военни обекти, като целите могат да бъдат украински военновъздушни бази, логистични центрове и райони с концентрация на артилерия. Но украинските сили са по-скоро разпръснати на голяма площ и в този случай противникът може да се окаже изненадващо устойчив.

Кремъл би могъл да предпочете да нападне даден украински град, но това покачва вероятността за ответна директна намеса на НАТО. Ядрена атака по самия алианс би била самоубийствена опция, тъй като три от членките му - САЩ, Великобритания и Франция, разполагат с ядрено оръжие, а още пет (Германия, Италия, Нидерландия, Белгия и Турция) оперират стратегически арсенал от американски бомби B61 по линия на програмата за "ядрено споделяне" на алианса.

Целта на Путин - разделение на Европа

Дори и да не промени хода на бойните действия, евентуално използване на ядрено оръжие би могло да покаже ясно, че Путин е решен да направи всичко - и да засили гласовете на онези, които призовават за преговори с Русия на всяка цена. Сред западните държави може да нараснат съмненията дали Украйна е достатъчно важна, за да поемат толкова голям риск. Още през април германският канцлер Олаф Шолц обяви как "не може да има ядрена война".

Западните лидери ясно дадоха да се разбере, че макар да подкрепят Киев с оръжие и друга помощ, засега няма да изпратят войски да защитават Украйна. Те не се стремят към унищожаването или разделянето на Русия, а искат да видят Путин извън Украйна.

Заплашителните ядрени послания са насочени предимно към Европа и конкретно към германците, смята Кристоф Хойсген, бившият съветник на Меркел по политиката за сигурност и нов ръководител на влиятелната Мюнхенска конференция по сигурността. Това е част от стратегията на Русия за сплашване и според него най-голямата заплаха идва от Путин, защото той вярва, че може да използва слабостта на другите и безнаказано да пресича червените линии, поставени от тях.

Въпреки че минимизирането на ядрените рискове е разбираемо, Западът също трябва да прецени цената на присъединяването към гамбита на Путин. Ако руският президент може да използва неясни ядрени заплахи, за да убеди Запада да приеме незаконно анексирани територии след фалшиви "референдуми", какво следва?

Самият Путин предположи, че Нарва, град в Естония, която е член на НАТО, е "исторически руска" земя. Ако изнудването му успее в Украйна, може ли да се изкуши да завземе части от балтийските държави, да ги анексира и да прибегне пак до ядрена заплаха, за да се опита да капитализира и тези придобити територии?

Мнозина на Запад се опасяват, че Путин може в крайна сметка да почувства, че няма друг избор, освен да използва ядрен удар, за да предотврати поражение Преглед на оригинала

Президентът Джо Байдън смята, че само силата ще попречи на Путин да стигне до крайности. Неговият съветник по национална сигурност Джейк Съливан наскоро предупреди за "катастрофални последици", ако руският президент действително използва ядрено оръжие. Никой действащ военен не иска да говори открито какви могат да бъдат тези последствия. Но сред експертите масовият конвенционален контраудар на САЩ се смята за вероятен сценарий, ако Путин използва тактическо ядрено оръжие.

Бившият директор на ЦРУ Дейвид Петреъс описа доста конкретно как може да изглежда подобен американски отговор - опустошителен военен удар по руските сили в Украйна и черноморския флот на Путин. Военни източници казват, че се говори и за допълнително въоръжаване на Киев с още ракетни установки или дори ракети със среден обсег.

Бен Ходжис, който до преди няколко години беше командващ на сухопътните сили на САЩ в Европа, също предвижда мащабен конвенционален отговор. Той смята, че отговорът ще бъде точно съобразен с руските действия, но че ще бъде достатъчно разрушителен, за да изпрати ясно послание до Москва.

В последните дни други военни и експерти лансираха идеята за незабавно унищожаване на стартовата площадка на руската ядрена ракета. Според тях само тази заплаха може да има възпиращ ефект.

"Путин не натиска сам ядрения бутон. Командирът, който го прави, знае, че 10 минути след като го направи, той е мъртъв", казва пред германското издание ръководителят на Мюнхенската конференция по сигурността Хойсген.

Няма червен телефон между Вашингтон и Москва

Една важна причина студената война да не се превърне в реална беше, че САЩ и СССР се заплашваха взаимно с ядрен апокалипсис. Взаимното унищожение беше, колкото и парадоксално да звучи, световната гаранция за оцеляване в продължение на десетилетия. Днес ситуацията е малко по-сложна. Украйна не е член на НАТО и не е под защитата на пакта за взаимна отбрана на алианса. Но ответен удар на американците след руска ядрена атака би превърнал НАТО в пряка страна във войната. Никой не може да предвиди спиралата на ескалация, която след това може да се задвижи. През октомври 1962 г. светът беше на ръба на гибелта заради Карибската криза - тогава Русия разположи в Куба ракети с ядрени бойни глави. Ситуацията беше овладяна, защото както президентът на САЩ Джон Ф. Кенеди, така и съветският лидер Никита Хрушчов бяха готови да направят компромис - и в същото време Робърт Кенеди, братът на президента на САЩ, участва в тайна дипломация с Москва, за да предотврати най-лошото да се случи.

По всичко личи, че сега няма надеждна връзка между Кремъл и Белия дом. И за разлика от Хрушчов Путин е опрян до стената. Армията му губи на широк фронт, като украинците настъпват в южната част на страната при Херсон и на изток между Харков и Луганск. От четирите украински региона, които Русия е окупирала, но не контролира напълно, Херсон е от особено значение както стратегически, така и символично. От една страна, това е единственият регионален център, който Русия превзе след нахлуването си през февруари, а от друга, това е единственото предмостие на западния бряг на река Днепър. Падането на Херсон би било съкрушително поражение за Путин. Руската армия беше принудена да отстъпи и в североизточната част на Украйна, а наскоро предаде и важния жп възел Лиман.

Това са поражения, които не могат да бъдат премълчани - дори и с най-добрата пропаганда. В началото на април Кремъл все още се опитваше да определи изтеглянето от района около Киев като "жест на добра воля", а бягството на армията от Харков през септември като "прегрупиране". Но сега започва да се виждат недоволни и от приближените на Путин. Става дума за чеченския лидер Рамзан Кадиров и "готвача" на Путин Евгений Пригожин. И двамата са активни в Украйна - Кадиров е разположил чеченски части от Националната гвардия, а Пригожин контролира частната армия "Вагнер". В известен смисъл те са и партньори, и конкуренти на руската армия. Кадиров се разгневи, че Александър Лапин, командващ отбраната на Лиман, е "губещ", и се оплака, че началниците на руския генерален щаб го прикриват. "Всички тези смотаняци трябва да бъдат изпратени на предната линия с картечници, боси", обяви Пригожин.

Някои започнаха да се чудят дали министърът на отбраната Шойгу, който е личен приятел на Путин, е изпаднал в немилост. Доскоро критиките към него бяха табу заради близостта му с президента и всяка можеше да се приеме като критика към самия обитател на Кремъл.

Сега Путин внезапно повиши армейския критик Кадиров в чин генерал-полковник и назначи нов командващ на цялата окупационна армия в Украйна, който се смята за близък до крилото на чеченския лидер и Пригожин. И въпреки че това не осигурява на Кадиров по-голямо влияние, показва, че откритото "нападение" срещу висшето военно ръководство вече е разрешено сред елита на Путин.

Мнозина на Запад се опасяват, че Путин може в крайна сметка да почувства, че няма друг избор, освен да използва ядрен удар, за да предотврати поражение. Сериозността, с която американците приемат заплахата, е очевидна в публичното им предупреждение към украинците да не стигат твърде далеч - The New York Times изненадващо разкри миналата седмица, че според щатските служби "части от украинското правителство" стоят зад убийството на Дария Дугина, дъщеря на Александър Дугин, който се смята за мозъка на руските ултранационалисти и пламенен поддръжник на нападението срещу Украйна. Вашингтон очевидно иска да даде сигнал на Киев, че не трябва да дава повод на Кремъл да ескалира твърде много своите ответни действия.

Въпреки това реториката, която Москва използва, става все по-нападателна. Дмитрий Медведев, заместник на Путин в Съвета за сигурност на Русия, обсъди използването на "най-лошото оръжие" срещу Украйна в своя канал в Telegram. Той заключи, че НАТО просто ще го приеме. "Те ще преглътнат използването на каквото и да е оръжие в настоящия конфликт", пише той.

Други "експерти" го описват като мрачен сценарий за края на света: или Донбас остава под контрола на Русия, или ще има ядрена война, заяви Маргарита Симонян, ръководител на пропагандния канал RT.

Аргумент срещу перспективата за използване на ядрени оръжия е, че Путин в никакъв случай не е изчерпал възможностите си за неядрена ескалация. Например той може да разшири своята "частична мобилизация". Може също така да се опита да принуди Александър Лукашенко в Беларус да участва във войната - в началото на седмицата Лукашенко обяви, че се е договорил с Путин за разполагане на "регионална групировка" на Русия и Беларус край Украйна, без да дава повече подробности. Москва вече предприе действия, за да унищожи гражданската инфраструктура на Украйна.

Атака в Украйна с тактически ядрени оръжия вероятно няма да промени хода на събитията във военен план. Предимно ще има за цел да сплаши и принуди Киев да седне на масата за преговори. Но президентът Володимир Зеленски няма намерение да преговаря с Путин и дори законово закрепи този отказ с указ.

Каква да е реакцията на Запада

Вашингтон вече е изпратил лични съобщения до Москва с предупреждение срещу употребата на ядрено оръжие. Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин и председателят на Обединения комитет на началник-щабовете Марк Мили периодично са разговаряли с руските си колеги и сега трябва да разговарят с руския министър на отбраната Сергей Шойгу и с началника на Генералния щаб на руските въоръжени сили Валерий Герасимов, отбелязва в анализ американският Brookings Institution. Шойгу и Герасимов ще бъдат тясно ангажирани във всяко разглеждане на използването на ядрени оръжия. Те може би имат по-ясна представа от Путин до какво може да доведе използването на ядрено оръжие от страна на Русия.

Другите западни съюзници на Вашингтон и Киев трябва да съобщят позицията си на руския народ, може би в съвместно публично изявление, смятат експертите на американския тинк-танк. Подобно изявление трябва да подчертае, че целта на Запада не е унищожаването на Русия, а изтеглянето на руската армия от украинска територия или най-малкото споразумение чрез преговори при условия, приемливи за Киев.

Западните дипломати трябва да ангажират своите колеги в Пекин, Делхи и други глобални столици относно заплахата от Русия.

"Ако избухне ядрена война, целият свят ще бъде жертва", казва пред Der Spiegel Виктор Гао, вицепрезидент на Center for China and Globalization, мозъчен тръст в Пекин, който е свързан с управляващата комунистическа партия. "Китай отхвърля всяко използване на ядрени оръжия. На въпрос как Китай може да помогне за предотвратяването на подобен сценарий Гао каза: "Уверявам ви, че каналите за комуникация между Китай и Русия са отворени. Китай ще продължи да упражнява тиха дипломация."

В крайна сметка Москва трябва да разбере, че всяко прибягване до ядрени оръжия в една неуспешна война срещу Украйна би превърнало Русия в международен парий. А западните послания трябва да гарантират, че руският политически и военен елит е наясно, че ядрената заплаха крие сериозни рискове както за Русия, така и за тях лично.