Войната | Докъде ще стигне Путин в Украйна

За икономиката и бизнеса също има риск, като размерът на щетите е в пряка зависимост от политическите позиции, които ще заемат управляващите през следващите седмици и месеци. Опитите България да заеме "умерена" и "балансирана" позиция в конфликта носят опасността тя да попадне в политическа и икономическа изолация - никой не би инвестирал в страна, която изглежда, че не е съвсем част от останалата част от Европа, а предпочита да седи в сивата зона около Русия.

"Затъването" на Путин

Настоящото обръщане на тенденцията на фронта в Украйна започна в началото на септември. Руската отбрана първо се пропука в Харковска област след изненадваща украинска контраофанзива в градчето Балаклия. Това доведе до паническо отстъпление на цяла войскова група и падане на щабквартирата на източните окупационни сили в град Изюм. Няколко седмици по-късно последва ново поражение в железопътния хъб Лиман, където войски на Кремъл се измъкнаха "на косъм" от обкръжаване.

Опитвайки се да пресече офанзивния устрем на Киев с политически средства, в края на септември Путин организира мними "референдуми" за присъединяване на Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие към Руската федерация и обяви "частична военна мобилизация". Няколко дни по-късно последва и формално анексиране на четирите региона. Това обаче не спря украинската армия. В началото на октомври тя успешно контраатакува и на южния фронт, превземайки половината от северна Херсонска област.

Кулминацията в настоящите руски военностратегически неволи дойде миналата събота под формата на мащабна диверсия срещу прословутия Кримски мост. В ранните часове на 8 октомври гигантска експлозия срути в морето едната от автомобилните му секции и запали композиция с цистерни, преминаваща по железопътния му сегмент. Взривът не извади напълно от строя стратегическото инфраструктурно съоръжение, но със сигурност сериозно ще затрудни доставките на ресурси през следващите седмици (а може би и месеци) както за населението на Кримския полуостров, така и за руските окупационни сили на юг в Херсон.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

А ако междувременно въоръжените сили на Киев успеят да организират още една успешна контраофанзива в Запорожие (към Мариупол, Бердянск и/или Мелитопол), тя може да прекъсне новоизградения от Москва сухопътен коридор към Крим. Така руската войскова групировка в Украйна окончателно ще бъде разцепена на две части и без опция за прехвърляне на подкрепления от единия край на фронта към другия. С наближаването на есенно-зимния сезон това може да доведе до окончателен разгром на цялата окупационна армия, която вече почти осем месеца воюва без почивка и ротация на бойните части, понасяйки тежки загуби в жива сила и техника, които не биват ефективно компенсирани.

Кремъл готви "война без правила"

Серията от поражения, които руската армия търпи на фронта, принудиха Владимир Путин да потърси радикална промяна на прилаганата стратегия от една страна, а от друга, да направи нещо достатъчно ефектно и видимо, така че да заглуши гневните гласове на националистите и радикалните "провоенни" властови фракции у дома. Масираните ракетни баражи, с които Русия засипа Украйна в понеделник и вторник, са именно онази демонстрация на сила, с която Кремъл се опитва покаже, че не е поставен в клинч. Защото руският президент най-вероятно ясно си дава сметка, че мобилизираните от него поне 300 хил. запасняци няма как да се превърнат в бойци с поне базова военна подготовка преди края на зимата.

Парадоксалното нещо в случая е, че именно диверсията срещу Кримския мост развърза ръцете на Путин, позволявайки му да преформатира т.нар. "специална военна операция" в "антитерористична", тоест да води своеобразна война без правила. Това подхранва съмненията, че може да става дума за саботаж с "калкулирани последствия" (разрушаване само на едното пътно платно и съхраняване на железопътната секция), който всъщност е дело на самите руски специални служби. Или пък на някоя от силовите фракции в Москва, целящи да свалят от власт настоящото военно ръководство на страната в лицето на министъра на отбраната Шойгу и началника на генералния щаб Валерий Герасимов. Версии в тази посока бяха лансирани от западни експерти по взривно дело, според които подобна детонация на камион не може да доведе до поражения с такъв мащаб. Те допускат, че мостът вероятно е взривен отдолу чрез предварително поставени заряди и/или от плавателния съд, който се вижда да преминава по същото време отдолу.

Каквато и да е истината за диверсията обаче, тя постави началото на нов етап от инвазията - война без правила, без зачитане на "формалности" като Женевската конвенция и без щадене на цивилните. Затова този път руските ракетни удари, които до голяма степен повтарят бомбардировките от първите дни на инвазията, вече бяха насочени не толкова към военни цели, а към централните части на големите украински градове и критичната енергийна инфраструктура на страната. На първо време идеята като че ли е да се търси психологически ефект - шок, ужас и прекършване на волята за съпротива. В средносрочен план прекъсването на електричеството и топлоподаването очевидно целят упражняване на терор над цивилното население, която ще бъде принудено да бедства при ниски температури през студените есенно-зимни месеци.

Парализиране на "цивилна" Украйна

Ракетните удари срещу енергийната система на Украйна се опитват да постигнат и чисто военностратегически ефект, като разстроят работата на украинската железопътна мрежа. Това би попречило на Киев да мести бързо големи военни формирования от един фронт на друг, използвайки влакови композиции. В момента гъвкавостта и високата мобилност са едни от основните предимства на украинските въоръжени сили срещу сравнително статичната руска армия. Вероятно в следващите дни и седмици трябва да се готвим и за последващи бомбардировки срещу ключовите железопътни съоръжения на страната, както и срещу електрическите подстанции, които осигуряват захранването на контактната мрежа на украинските железници.

Предстои да видим също доколко верни са прогнозите на западните военни анализатори, според които запасите на руската армия от високоточни ракети вече са на привършване. Ако това е така, Кремъл отново ще трябва да поеме по-сериозни рискове, изпращайки своите бойни самолети в дълбочина на украинската територия, за да извършват бомбардировки на критичната инфраструктура отблизо с "непрецизни" боеприпаси. В началната фаза на инвазията обаче западните военни анализатори с изненада отбелязаха, че руската бойна авиация се представя в пъти по-зле от очакваното и не успява да постигне дори частично въздушно превъзходство над Украйна.

В контекста на всичко това първата реакция на Киев след масираните обстрели от понеделник беше закономерна - президентът Зеленски поднови исканията си за спешно изпращане на западни системи за противовъздушна и противоракетна отбрана (ПВО). Отговорът на апела не закъсня - още същия ден министърът на отбраната на Германия Кристин Ламбрехт обеща, че първият от обещаните зенитно-ракетни комплекси (ЗРК) IRIS-T SLM "ще бъде доставен до дни". По-малко от 24 часа по-късно се появиха и снимки на германската ПВО система, която влиза на територията на Украйна. Страната скоро би трябва да получи и първите обещани американски ЗРК установки - става дума за норвежко-американските ракетни системи NASAMS, с които се пази щатската столица Вашингтон. Украйна също така спешно се нуждае от системи за борба с безпилотни апарати в отговор на масираните руски атаки с десетки ирански дронове камикадзе от типа Shahed-136.

Обещаните до момента ПВО системи обаче ще са крайно недостатъчни като количество за защита на огромна страна с размерите на Украйна. В този контекст, ако въпросът за евентуалната българска военна помощ отново бъде поставен в новия парламент, Киев вероятно ще отправи нова молба за трансфер на българските зенитни установки С-300. И тогава София, от една страна, най-накрая недвусмислено ще трябва да се определи в настоящия военен конфликт, а от друга, бързо ще трябва да задвижи алтернативен план за разполагане/придобиване на натовска противовъздушна отбрана. В този контекст България се присъедини в четвъртък към съвместна инициатива с още 13 държави-членки на НАТО и Финландия, наречена "European Sky Shield Initiative". Международният проект се оглавява от Германия и целта му е да се създаде европейска система за противовъздушна и противоракетна отбрана чрез съвместно придобиване на зенитно оборудване.

И Лукашенко влиза във войната?

По всичко личи също така, че Путин сериозно обмисля възможностите да открие още един фронт срещу Украйна от север, където тя граничи с Беларус. По време на първите дни на инвазията в края на февруари от там дойде основният удар, който беше насочен към столицата Киев по най-късия път. Сега Путин и неговата местна марионетка Александър Лукашенко могат да извършат от там нова атака и към почти незасегната от бойните действия Западна Украйна.

Дори да не организира достатъчно мащабна офанзива по това направление, така руският президент ще се опита да ангажира значителна част от украинските сили, за да осуети или поне да забави успешните им контранастъпления на изток и на юг. С това Путин може да спечели и допълнително време, докато армията му организира и обучи първите нови бойни части, съставени от новомобилизирани запасняци. Според оценките на западните военни анализатори подобни бойни формирования едва ли ще достигнат първоначална бойна готовност преди февруари догодина.

Вероятно точно заради това във войната съвсем скоро могат да бъдат въвлечени не само бойни части на Кремъл, но и самите беларуси. Президентът Лукашенко обяви в понеделник, че Беларус и Русия се подготвят да разположат в страната нова съвместна военна групировка в отговор на това, което той определя като "изостряне на напрежението по западните граници". Изявлението се приема като откровена заплаха за евентуално директно включване на официален Минск в инвазията, което също би било следваща, по-опасна фаза от ескалацията на конфликта.

При подобен сценарий не трябва да се изключва и възможността да бъде активирана и наборната армия на проруските сепаратисти в т.нар. Приднестровие в Молдова, както и разположеният там неголям руски "миротворчески" контингент. Самообявилата се република контролира обширен стратегически район по поречието на река Днестър, който се вклинява покрай южната граница на Украйна от Одеса чак до западните части на страната.

Възможността за подобно развитие в Молдова обаче не е чак толкова голяма в момента, тъй като регионът няма пряка логистична връзка към Русия или Черно море. По този начин силите на самообявилата се проруска "република" няма как да бъдат снабдявани в случай на ескалация. Притеснителни обаче са скорошните изявления на официалната власт в молдовската столица Кишинев, че се обмисля опцията за обявяване на частична военна мобилизация в страната.

Ако Москва все пак реши да активира сепаратистите в Молдова, това ще създаде пряка военна заплаха край границата на натовска Румъния и само на около 200 км от България. В настоящата ситуация обаче е по-вероятно Приднестровието да стане просто източник на жива сила - проруски доброволци или наемници за руските частни военни компании като "Вагнер", отколкото да бъде пряко въвлечено във военния конфликт. Не и преди руските сили евентуално да пробият фронта между Херсон и Николаев и да прекосят защитения от множество речни прегради близо 150-километров крайбрежен участък до Одеса. Нещо, което за момента на практика няма непосредствена опасност да се случи.