Руският елит започва да мисли за бъдеще без Путин
Президентът се превърна в източник на нестабилност за собствения си режим
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
"Какво следва? Има ли живот след Путин? Как той ще си отиде и кой ще го замести?" Тези дни такива въпроси минават през ума на руските елити, бюрократи и бизнесмени, докато наблюдават как украинската армия напредва, образованите хора напускат Русия, а Западът отказва да отстъпи пред енергийното и ядрено изнудване от страна на Владимир Путин. "Има много гневни разговори в московските ресторанти и кухни. Всеки е разбрал, че президентът направи грешка и губи", коментира анонимен представител на елита.
Това не означава, че Путин ще се оттегли, ще бъде лишен от власт или ще прибегне до ядрено оръжие. Означава, че тези, които управляват държавата и собствените си активи там, губят доверие в своя президент. Изглежда, че руската политическа система навлиза в най-турбулентния период от постсъветската си история. Западните правителства също започват да се притесняват, че Русия може да стане неуправляема.
"Никога досега през цялото си 23-годишно управление Путин не е бил в такава ситуация", казва руският политически анализатор Кирил Рогов. В миналото, когато е бил изправен пред трудности - например загубата на подводницата "Курск" и нейния екипаж от 118 души през 2000 г. или трагедията в училището в Беслан през 2004 г., която приключи със смъртта на 333 души - той успяваше да отклони отговорността от себе си и да запази имиджа си на силен лидер. "Сега планира и изпълнява операции, които очевидно се провалят", посочваРогов.
Инвазията в Украйна на 24 февруари беше шок за руското статукво, което се беше самоубедило, че Путин няма да рискува пълномащабна война. Но миксът от неговия първоначален, макар и ограничен военен напредък, липсата на икономически колапс в Русия и по-ранните опити за мирни преговори успокоиха напрежението. Някои членове на елита дори за известно време се самоуспокояваха, че президентът не може да изгуби.
Тази картина бе разбита от "частичната" мобилизация, която Путин обяви. Тя показа, че неговата "специална военна операция" не върви и чрез набирането на още войници той въвлича страната по-надълбоко в конфликта. И както демонстрира масовото бягство на руснаци през границата, неговият опит да превърне начинанието си в нова "Велика отечествена война" засега се проваля. Мобилизацията пречупи основната презумпция за общественото мълчаливо съгласие с войната - че няма да се изисква активно участие. В Москва, където мъже на улицата бяха насилствено записвани в армията, кметът Сергей Собянин бе принуден на 17 октомври да обяви, че на военната повинност е сложен край. Други региони с по-малко възможности да се противопоставят ще трябва да запълнят липсите.
Путин не може да спечели своята война - в самото начало тя нямаше ясни цели, и сега, когато е загубил толкова много, той не може да я прекрати, без да бъде дълбоко унизен. Дори ако боевете в Украйна спрат, връщането към мирния живот отпреди войната е невъзможен при неговото войнствено управление. Същевременно икономиката започва да изпитва ефекта от санкциите и от напускането на най-квалифицираните и образовани представители на работната сила, а потребителското доверие спада.
Церемонията на 30 септември, в която след речта си срещу Запада Путин заяви, че анексира четири региона в Украйна, които всъщност той не контролира, бе толкова абсурдна, че вероятно е подкопала имиджа му на излъчващ сила дори в Русия. Както политическият съветник Татяна Становая посочва: "До септември руските елити бяха направили прагматичния избор да подкрепят президента, но нещата ескалираха дотам, че сега те може да трябва да избират между различни губещи сценарии."
Военно поражение може да доведе до колапс на режима с всички последващи рискове за тези, които са го поддържали. Междувременно войнствеността на Путин "повдига въпроса дали руските елити са готови да останат с него до горчивия край, особено на фона на нарастващите заплахи за използването на ядрено оръжие", коментира Становая. Президентът се превърна от възприеман източник на стабилност в проводник на нестабилност и опасност.
Абас Галямов, политически анализатор, работил известно време в Кремъл, твърди, че през следващите няколко седмици и месеци елитът, чиито членове винаги са вярвали в способността на Путин да пази както режима си, така и тях, ще осъзнаят, че зависи от тях самите да го спасят заедно със своя собствен живот. Според него това ще ускори търсенето на възможен наследник в рамките на системата.
Списъкът на Галямов с потенциални кандидати включва Дмитрий Патрушев - син на Николай Патрушев, който е ръководител на Съвета за сигурност и един от главните идеолози на режима. Патрушев-младши е бивш министър. Макар че е част от семейството, може да бъде възприет като ново лице заради младостта си. Други евентуални кандидати са Сергей Кириенко -първи зам.-началник на канцеларията на президента,Собянин - кметът на Москва, и Михаил Мишустин - премиерът на страната, който може да сключи съюз с някои представители на апарата за сигурност и да играе ролята на умерен преговарящ със Запада.
И все пак, както затвореният опозиционен лидер Алексей Навални наскоро заяви за Washington Post, надеждата, че "заместването на Путин от друг член на неговия елит изоснови ще промени възгледите за войната, е най-малкото наивна". Според него единственият начин да се спре безкрайният цикъл на имперски национализъм е Русия да децентрализира управлението и да се превърне в парламентарна република. В призив към руския елит Навални посочва, че парламентарната демокрация е също така рационален и желан избор за мнозина от политическите фракции около Путин: "Това им дава възможност да запазят влиянието си и да се състезават за властта, като същевременно си гарантират, че няма да бъдат унищожени от някоя по-агресивна група".
Тази "по-агресивна група" вече започна да се заформя. Тя включва Евгений Пригожин, който управлява организация от наемници, наречена "Вагнер", и Рамзан Кадиров - лидерът наЧечения, който има собствена частна армия. И двамата са възприемани като лоялни на Путин. Политическият анализатор Екатерина Шулман свързва хората на Пригожин с т.нар. опричники - звено от телохранители, основано от Иван Грозни, което потапя страната в хаос.
Диктаторът в Русия иска да превърне Украйна в провалена държава. Вместо това той бързо превръща Русия в такава.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
7 коментара
Дали руснаците ще успеят да свалят Путин и да започнат преговори за мир с Украйна? Малко вероятно.
Защото преговори могат да започнат след пълно изтегляне на Русия от международно признатите граници на Украйна.
А стане ли това, в Русия ще настане револючия с непрогнозируем край.
Всички диктатори се премахват от най близките им ,,съратни,,ВижСтслин,/Берия го уби,/,Бай Тошо от Луканов/,,Чеушеску и така нататък Путин ще го премахнат най-близките до него.Путин е заложник на САЩ защото ако те дадат масово супер уружие на Украйна тя ще срази Русия моментално
но САЩ си траят вероятно чакат фалиране на Русия и тогава .Вижте как Намарс смениха фронта
Пижамата около врата, а пръстите в контакта...
До коментар [#4] от "D.r D":
Лубянка?
До коментар [#5] от "emil":
Драги emil,
Тази газета в прекрасното й време беше сериозен дискусионен клуб. Днес е махленско средище, съдейки по капацитета на много от изказващите се.
Аз лично предпочитам сериозните разговори, но Капитал по ясни за мен причини е запасал пропагандната престилка и бърка пропагандна гозба. Негов бизнес. По-притеснителното е радостното чувство, с което публиката гълта тази каша, която е смес от представяне на желаното за истина и анонимни "откровения" като доказателство за това.
Доста елементарно. Но комуто - каквото.
Аз чета руски медии - и официозни, и задгранични, за да си изградя що-годе обективна представа за ставащото там. Впечатленията ми са, че в Русия започва втвърдяване на тона и ако говорим за наследник на ВВП, той видимо ще бъда много по-хард от него. Сатанизираният в неолибералната преса ВВП да не вземе да се окаже доста сдържан и мислещ политик на фона на следващия.
Изключително несериозно, но ефектно от пропагандна гл.т. е ВВП да се представя за нещо като римейк на Иван IV Грозни. Няма как да е самодържец, защото той 20 г. е консенсусната фигура на четирите управляващи Русия "клана" - ВПК, силовите структури, националната рублива икономика и националната доларова икономика. Не без значение е и Руската православна църква. През годините влиянието на едни се променя за сметка на други, но ВВП продължава да се смята за нужния им балансьор.
В Русия днес извън тези структури няма друг център на власт и няма откъде другаде да се появи конкурент за поста му, още по-малкото либерален, защото Западът подгони доларовите индустриалци, т.нар. олигарси, и така съкрати влиянието на единственаа си пета колона във властовото каре в Кремъл. Няма ги отдавна Явлинский, Козирев, Гайдар и цялата им либералстваща чета, качена във властта от Елцин.
Пооследен преди месец-два бе отстранен и Анатолий Чубайс.
Прочутото знаме на западничеството - Навальный, няма как да бъде каквото и да било в политиката. Вие друго име сещате ли се?
А пред Лубянка предпочитам Большой.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.