Тимъти Снайдър: Как може да свърши войната (извън мисленето за ядрен взрив)

Украинците, трябва да признаем, се оказаха изключително добри воини. Те проведоха серия от отбранителни, а сега и настъпателни операции, за които някой би казал, че са "по учебник", но истината е, че тези учебници все още не са написани. И когато бъдат написани, украинската кампания ще даде примерите. Те правят това с възхитително спокойствие и хладнокръвие, дори когато врагът им извършва ужасни престъпления и не крие целта си за унищожаването им като нация.

В момента обаче имаме известна трудност да видим как Украйна стига до победа, дори когато украинците напредват. Това е така, защото голяма част от нашето въображение е в капана на един-единствен и доста малко вероятен вариант за това как войната завършва - с ядрена взрив. Мисля, че сме привлечени от този сценарий отчасти защото ни липсват други варианти, а този най-лесно се възприема като "край".

Използването на гъбения облак за приключване на разказа обаче генерира безпокойство и възпрепятства ясното мислене. Пречи да видим какво всъщност се случва и да се подготвим за по-вероятните възможни развития. Всъщност никога не трябва да изпускаме от поглед доколко една украинска победа ще подобри света, в който живеем.

Но как да стигнем дотам? Войната може да завърши по няколко начина.

Тук бих искал да предложа само един правдоподобен сценарий, който може да се появи през следващите няколко седмици и месеци. (Разбира се, има и други.) Този конкретно предполага, че едно руско конвенционално поражение в Украйна неусетно се слива с руска борба за власт, което на свой ред ще изисква руско изтегляне от Украйна. От историческа гледна точка това е много позната верига от събития.

Всъщност никога не трябва да изпускаме от поглед доколко една украинска победа ще подобри света, в който живеем.

Но първо ще трябва да изчистим ядрената статика. Говорейки за ядрена война в широк, общ план, ние се чувстваме като жертви. Говорим за нашите страхове. Пишем заглавия за края на света. Но тази война почти сигурно няма да завърши с размяна на ядрени удари. Държавите с ядрени оръжия водят и губят войни от 1945 г., без да ги използват. Ядрените сили губят унизителни войни на места като Виетнам и Афганистан и не използват тези оръжия.

Но щом се повдигне темата за ядрената война, тя изглежда изключително важна и ние или ставаме обсебени от нея, или изпадаме в депресия. Точно до това се опитва да ни доведе Путин с неясните си намеци за ядрени оръжия. Представяме си заплахи, които Русия всъщност не отправя. Започваме да говорим за украинска капитулация само за да облекчим психологическия натиск, който изпитваме.

Това обаче помага единствено за спасяването на Путин от бедствието, което сам си причини. Той губи конвенционалната война, която започна. Неговата надежда е, че ядрените намеци ще възпрат демокрациите да доставят оръжия на Украйна и ще му спечелят достатъчно време да изпрати руските резерви на бойното поле, за да забави украинската офанзива. Путин може и да не вярва, че това ще проработи, но риторичната ескалация е една от малкото игри, които са му останали.

Поддаването на това изнудване няма да сложи край на конвенционалната война в Украйна, но би направило бъдещата ядрена война много по-вероятна. Правенето на отстъпки на ядрен изнудвач го учи, че този вид заплаха ще му даде това, което иска, което гарантира по-нататъшни кризисни сценарии по спиралата надолу. Това учи и други диктатори, бъдещи потенциални изнудвачи, че всичко, от което се нуждаят, е ядрено оръжие и малко самохвалство, за да получат това, което искат. А това означава повече ядрени конфронтации. Ако се настани убеждението, че ядрените оръжия са решението, това ще доведе до глобалното им разпространение.

Доколкото има някаква ядрена заплаха, тя е насочена не срещу нас, а срещу украинците. Те се противопоставят на ядреното изнудване в продължение на седем месеца; и ако те могат да го направят, със сигурност и ние можем.

Путин може и да не вярва, че ходът с ядрените заплахи ще проработи, но риторичната ескалация е една от малкото игри, които са му останали.

Видни руски политически фигури като чеченския лидер Рамзан Кадиров говорят за ядрена употреба, но войната няма да свърши така. Кадиров същевременно твърди, че изпраща синовете си тийнейджъри да се бият в Украйна. За да бъдат облъчени от руско ядрено оръжие?

Русия твърди, че мобилизира стотици хиляди нови войници. Процесът не върви никак добре, но дори и така: наистина ли Путин ще поеме политическия риск от широкомащабна мобилизация, ще изпрати руските момчета в Украйна и след това ще пусне ядрени ракети?

И без това деморализацията вече е сериозен проблем. Изглежда, че повече от половин милион руски мъже са избягали от страната, вместо да бъдат изпратени в Украйна. Няма да помогне, ако руснаците смятат, че са мобилизирани в зона, където ще има ядрен взрив.

И дори той да се случи, това няма да сложи край на войната, или поне не с руска победа. На американците бяха дадени месеци да обмислят такова развитие и бих си представил, че отговорът им на използването на ядрени оръжия от Русия е изчислен като изваждащ от строя руските въоръжени сили и унизителен за Путин лично. Друга по-непряка форма на възпиране е сигурното знание, че използване на ядрено оръжие ще изличи и малкото останала подкрепа на Путин и Русия по света.

Надеждата на Путин е, че ядрените намеци ще възпрат демокрациите да доставят оръжия на Украйна Източник: Reuters

Ако приемем, че Русия наистина иска да взриви малко ядрено оръжие в Украйна, това няма да доведе до решаваща разлика в хода на войната. Няма големи групи от украински войници или оборудване, които да бъдат ударени, тъй като Украйна се бие по много децентрализиран начин. Дори и след ядрен взрив украинците ще продължат да се бият - те го твърдят от месеци и няма причина да се съмняваме.

Ако чистата емоция в резултат на поражението би могла да мотивира ядрената употреба, това вече щеше да се е случило. Едва ли нещо може да е по-унизително от руското поражение при Киев в началото на войната. Колапсът в Харковска област миналия месец също беше шок. Докато пиша, украинците постигат значителни победи в региони, за които Путин току-що заяви в тържествена церемония по телевизията, че ще бъдат Русия завинаги. Всъщност официалният руски отговор на загубите беше, че границите на тези райони не са определени. А практическата реакция е отстъпление.

Така че нека разгледаме по-внимателно позицията на Путин. Руските въоръжени сили не са "опрени до стената" в Украйна - те могат да се оттеглят обратно към Русия. Метафората за "стената" не е особено релевантна и за положението на Путин. По-скоро мебелите са разместени около него и той ще трябва да се ориентира отново.

Това, което Путин направи в Украйна, промени позицията му в Москва, и то към по-лошо. От това обаче не следва, че "трябва" да спечели войната в Украйна, каквото и да означава това ("може" е логично преди "трябва"). Задържането на властта в Москва е това, което има значение, и не означава непременно поемането на допълнителен риск в Украйна. След като (и ако) Путин разбере, че войната е загубена, той ще се съсредоточи върху позицията си у дома.

През лятото тази позиция беше по-проста. Докато не произнесе речта си за мобилизацията през септември, той можеше просто да обяви победа в медиите и повечето руснаци щяха да са доволни. Но Путин доведе безсмислената си война дотам, че дори руското информационно пространство започва да се пропуква. Заради мобилизацията руснаците сега са разтревожени от войната (както сочат социологическите проучвания). И телевизионните пропагандисти започнаха да признават, че руските войски отстъпват. Така че Путин вече не може просто да твърди, че всичко е наред, и да приключи с това. Той трябва да направи още нещо.

Земята се размести под краката на Путин. Неговата политическа кариера се основава на контролирани медии за превръщане на външната политика в успокояващ спектакъл. С други думи, оцеляването на режима зависи от две предпоставки:

• това, което се случва по телевизията, е по-важно от това, което се случва в действителност;
• това, което се случва в чужбина, е по-важно от това, което се случва в страната.

Струва ми се, че тези основи вече не издържат. С мобилизацията разликата между у дома и чужбина беше нарушена; със загубените битки разликата между телевизия и реалност е отслабена. Реалността започва да има повече значение от телевизията, а Русия ще има все по-голямо значение от Украйна.

Има разцепление както в елита, така и в общественото мнение в Русия и сега това става видимо по телевизията. Някои смятат, че войната е свята кауза и може да бъде спечелена, ако паднат глави, ръководството се държи почтено и повече хора и техника се изпращат на фронта. Сред тях са военните блогъри, които всъщност са на фронта и чиито гласове стават все по-масови. Това е капан за Путин, тъй като той вече изпраща всичко, което може. Тези гласове го карат да изглежда слаб.

Други смятат, че войната е грешка и тези гласове ще го накарат да изглежда глупав.

С мобилизацията разликата между у дома и чужбина беше нарушена; със загубените битки разликата между телевизия и реалност е отслабена.

Това е само най-основното от противоречията, пред които сега е изправен Путин от открита и отслабена позиция. Ако война в чужбина отслабва позицията ви и ако тази война не може да бъде спечелена, най-добре е да я прекратите днес, а не утре. Подозирам, че Путин все още не вижда това. Той обаче е стигнал достатъчно далеч, за да разбере, че вече трябва да действа в реалния свят.

Мобилизацията беше най-лошото от двата свята - достатъчно голяма, за да отблъсне населението, твърде малка и твърде късна, за да доведе до сериозна промяна преди зимата. Тя вероятно е резултат от компромис, който ни показва, че Путин не управлява сам.

Той се опитва да командва войските в Украйна. Провалите му го оголват за критика (засега непряка). Но Путин, изглежда, е блокирал - прекратяването на войната сега, без да се смени темата, ще засили някои от неговите критици. А сега, когато мобилизацията вече е изпробвана, той разполага с малко възможности за прилагане на по-голяма сила.

Мобилизацията беше най-лошото от двата свята: достатъчно голяма, за да отблъсне населението, твърде малка и твърде късна, за да доведе до сериозна промяна преди зимата.

И така, как се променя темата? Променя се от само себе си. Сега Путин е хванат в капана на събитие, което трябваше да бъде телевизионно и за далечно място, но придоби политическа форма в Русия. Двама видни руски политически играчи - Рамзан Кадиров и Евгений Пригожин, доста брутално критикуваха руското висше командване. Предвид че всички знаят, че Путин действително командва, това трябва да е разногласие.

Не случайно и Кадиров, и Пригожин контролират нещо като частни въоръжени сили. Кадиров, де факто диктаторът на руския регион Чечня, има собствена милиция. Тя беше изпратена в Украйна, където основно тероризираше цивилни и се саморекламираше с видеа в TikTok. След като настоя за мобилизация в Русия миналия месец, когато тя беше обявена, Кадиров заяви, че никой от Чечня няма да бъде мобилизиран. Може да се заключи, че пази хората си за нещо друго.

Пригожин е лидер на мътното наемническо образувание "Вагнер" и се направи по-видим в това си качество. Групировката е участвала в редица опити за смяна на властта в Украйна, включително с кървави чистки на руските марионетни правителства в Луганск и Донецк и опитите за убийство на Володимир Зеленски в началото на войната. Без съмнение това беше по заповед на Путин. Но това са и изнервящи умения.

В момента "Вагнер" ръководи ежедневните опити за руски офанзиви в района на Бахмут в Донецка област, които всъщност не водят доникъде. Бойците й не изглеждат много активни там, където украинците напредват, което е доста по-важно. Пригожин щади каквито ценни хора и материали са му останали и открито вербува руски затворници да се бият в Украйна. Бих се осмелил да предположа, че той ги изпраща да умрат и задържа хората и оборудването, които може да му послужат в някакво друго начинание.

Пригожин и Кадиров призовават за ескалиране на войната и се подиграват на руското висше командване с възможно най-агресивен тон, но защитават собствените си хора. Това също изглежда като капан. Критикувайки начина, по който се води войната, те отслабват информационния контрол на Путин, като го принуждават да поеме отговорност, без това да се отнася и за тях. Така отслабват позицията му още повече - притискайки го да спечели война, която самите те не изглежда да се опитват да спечелят.

В цялостната логика дотук съперниците ще се стремят да запазят всички бойни сили, с които разполагат - или за да защитят собствените си интереси в непредсказуема ситуация, или за да играят за властта в Москва. Ако това наистина е сегашната ситуация, скоро ще изглежда глупаво за всички замесени въоръжени сили да бъдат разположени в далечна Украйна и да бъдат убивани там ден след ден.

Кадиров и Пригожин ще се стремят да запазят всички бойни сили, с които разполагат - или за да защитят собствените си интереси в непредсказуема ситуация, или за да играят за властта в Москва.

В определен момент тази логика ще важи и за самата руска армия. Както посочи Лорънс Фридман, ако армията иска да има роля в руската политика или престиж в руското общество, нейните командири имат стимул да се оттеглят, докато все още имат части за командване. И ако самият Путин иска да остане на власт, една дискредитирана и деморализирана армия не е в негов интерес.

Самата мобилизация започва да изглежда като копие, насочено в грешна посока - има ли смисъл да се изпращат хиляди неподготвени и недостатъчно оборудвани мъже на нещо, за което все повече се разбира, че е гибел?

Презумпцията на Путин, разбира се, е, че мобилизираните или ще умрат, или ще победят; но ако вместо това избягат, те се превръщат в опасна група, вероятно готова за друг лидер.

И така можем да видим правдоподобен сценарий за края на тази война. Войната е форма на политиката и руският режим се променя от поражението. Докато Украйна продължава да печели битки, един обрат е придружен от друг: значението на телевизията отстъпва пред реалността, а значението на украинската кампания - пред борбата за власт в Русия.

В такава борба няма смисъл от въоръжени съюзници далеч в Украйна, ако могат да са по-полезни в Русия - не непременно във въоръжен конфликт (въпреки че и това не може да бъде изключено напълно), а за възпиране на другите и за самозащита. За всички замесени играчи може да е лошо да загубят в Украйна, но ще е по-лошо да загубят в Русия.

Логиката на ситуацията е в полза на този, който най-бързо осъзнае това и умее да контролира и преразпределя. След като каскадата започне, бързо ще стане безсмислено някой изобщо да има руски сили в Украйна. Отново, от това не следва непременно, че ще има въоръжени сблъсъци в Русия: просто когато нестабилността, създадена от войната в Украйна, се завърне у дома, руските лидери, които смятат да спечелят от тази нестабилност или да се защитят от нея, ще искат своите силови центрове близо до Москва. И това, разбира се, би било много добре за Украйна и за света

За всички замесени играчи може да е лошо да загубят в Украйна, но ще е по-лошо да загубят в Русия.

Ако това се случи, на Путин няма да му трябва извинение да се оттегли от Украйна, тъй като ще го направи заради собственото си политическо оцеляване. Въпреки цялата привързаност към странните си идеи за Украйна той е по-привързан към властта. Ако такъв сценарий се развие, не е нужно да се тревожим за неща, за които сме склонни да се тревожим - като например как се чувства Путин и дали руснаците ще бъдат разстроени от загубата. Понякога вие сменяте темата, а понякога темата променя вас.

Разбира се, всичко това остава много трудно за прогнозиране, особено в конкретни измерения. Напълно възможни са и други резултати. Но тази линия на развитията е много по-вероятна от сценариите за края на света. Има смисъл да обмисляме и се подготвяме за реални неща.