Отстъплението от Херсон - лошо за Путин, добро за Пригожин

Така една абсолютно логична и единствено възможна от военна гледна точка стъпка - изтеглянето от десния бряг на Днепър, може да има много по-важни последици от обикновеното отстъпление. То може да послужи за очакваното предаване на властта в Русия в ръцете на този триумвират с мълчаливото съгласие на Путин.

Положението на руските войски край Херсон от няколко месеца беше безнадеждно. Тази безнадеждност започна от момента, в който украинските HIMARS взеха на прицел Антоновския мост и Нова Каховка, а HARM изнесоха на десния бряг противовъздушната отбрана, осигурявайки на украинската авиация господство във въздуха. Ситуацията стана окончателно критична, след като експлозията на камион повреди Керченския мост, незабавно намалявайки наполовина доставките на снаряди и гориво за Крим, а оттам и за десния бряг на Днепър.

Единственият въпрос беше под каква форма ще бъде предаването на Херсон. Факт е, че ВСУ никога не провеждат офанзива в обичайния смисъл на Първата и Втората световна война - когато след залпов огън войниците се втурват в атака и изваждат врага от окопите. ЧВК "Вагнер" се опитва да атакува по този начин край Бахмут и там бойното поле е осеяно с трупове на вагнеровци и мобилизирани от Пригожин затворници. Украинската армия от своя страна пести силите на войниците и настъпва само след като на предната линия на отбраната (т.нар. взводно-опорни пунктове) вече няма никого. Защо няма е друг въпрос - или са избити всички, които са били във ВОП-овете, или са избягали. Освен това украинската армия не разполага с танкове за подобно настъпление.

При такива условия Херсон можеше да бъде удържан доста по-дълго. По едно време имаше дори слухове, че мобилизираните на десния бряг ще бъдат облечени в цивилни дрехи и ще бъдат превърнати в "опълчение" за градски бой, по подобие на Мариупол и Северодонецк. Още повече че за Путин, който помпозно подписа указ за влизането на Херсон в състава на Русия, напускането на Херсон е сериозно лично поражение. Вече има вой в Z-каналите за това.

Всички очакваха капани и трикове, но вместо това сутринта на 9 ноември руските части започнаха масово да се изтеглят, взривявайки останалите мостове през Ингулец и напоителните канали. Интересното е, че това не бяха мостове, които разделяха руските и украинските войски, а мостове, които разделяха руските войски от Днепър.

Според военни експерти мостовете винаги са били "вкусна" цел за HIMARS. "Всеки мост е струпване на войски и техника. ВСУ стреляха по всички мостове, при масово отстъпление щеше е клане", казва Олексий Арестович, съветник в офиса на началника на кабинета на украинския президент. С пресичане на канали и бродове с понтони и на неочаквани места руската армия лиши украинските сили от тази възможност. "Въобще изтеглянето е добре организирано. Това са най-добрите руски войски. След като ген. Суровикин (главнокомандващият на руските сили в Украйна - бел. ред.) обяви "непопулярните решения", от този момент те подготвяха и разумно прикриха отстъплението", посочва украинският военен журналист и експерт Юрий Бутусов.

Основният въпрос е къде ще отидат тези части, които отстъпват с техника и въоръжение. Очевидният отговор е към Донбас и близо до Бахмут, където ще започне сериозно настъпление. "Освен това украинската авиация доминира на десния бряг, а при Бахмут - руската ПВО", напомня военният експерт, пилот на ВСУ и полковник от запаса Роман Свитан.

Можем да предположим, че тези войски ще преминат в настъпление, за да превземат водоснабдителната система на Донбас, разположена близо до Славянск, която от пролетта е основната цел на руската офанзива там. Защото без нея Донбас е необитаем и няма стратегическа възможност за удържането му.

"Основният печеливш от такава офанзива ще бъде Евгений Пригожин. Групировката Вагнер се бие близо до Бахмут и се бие така: цялата огнева мощ на руската армия е съсредоточена в тази посока, руската армия има предимство там в съотношение 7: 1 (въпреки че неточността на руската артилерия намалява това предимство), атаките са по 6-10 на ден, понякога на всеки два часа", смята Олег Жданов.

"Пригожин обира политическия каймак с Бахмут - цялата руска армия отстъпва, а "Вагнер" се бие като там лъв и дори настъпва, като дърпа артилерия отвсякъде от същата руска армия", иронизира Арестович.

С други думи, най-вероятно Суровикин и Пригожин са убедили Путин да се оттегли от Херсон и да вземе военно решение, а не политическо. Ако 30-те хиляди изтеглени елитни войници дойдат в Донбас и ако тяхната офанзива бъде дори малко успешна, основният бенефициент от това решение ще бъде ЧВК "Вагнер". С дълбоки вътрешнополитически последици за Русия.

Но все пак за този план най-важното условие е успешната офанзива. В крайна сметка украинската армия също няма да остане на десния бряг. Нейните "хаймарси" ще последват руските войски и в Донбас.