Възходът и падението на социално отговорната корпорация

Независимо дали дължаха позициите си на официални споразумения с федералното правителство (AT&T), на монопол над патенти (RCA и Xerox) или на комбинация от иновативни разработки и търговска доминация (DuPont и IBM), водещите лаборатории за изследвания можеха да си позволят да инвестират в базовата наука, от която произлизат технологичните открития с търговска важност.

Тогава дойде Втората световна война. Безработицата спадна до 1% и големите американски работодатели, ограничени от контрола върху заплатите, трябваше да влязат в люта битка за работна ръка. Благодарение на прагматичен компромис с правителството им бе позволено да предлагат социални придобивки като здравно застраховане и допълнителни пенсии. Това стана възможно заради несиметричното облагане на тези придобивки - работодателите можеха да изваждат разходите от данъците, а служителите не трябваше да ги включват в приходите си.

Договорът от Детройт бе както валидиране на компромиса, така и сигнал към частния сектор, където членството в профсъюзите достигна пик през 50-те години на миналия век с около една трета от работната сила. Документът радикално увеличи ролята, която големите компании играеха в общностите, където бяха базирани. Това беше ерата преди върховенството на акционерите да доминира решенията на корпоративното управление.

В рамките на поколение обаче монополните печалби, чрез които се финансираха изследванията и социалните придобивки, бяха изправени пред нарастващ натиск. Една след друга големите технологични компании от ерата на Втората световна война отстъпиха пред силите на "съзидателното разрушение" на Шумпетер и на федералните антитръстови правила.

AT&T и IBM многократно бяха вземани на прицел от антитръстовото звено на правосъдното министерство, като трябва да се отбележи, че всеки случай на държавна интервенция бе директно от полза за американските иновации. През 1956 г. AT&T се съгласи да лицензира свободно всичките си патенти, които не са директно свързани с комуникациите. А през 1969 г. IBM "развърза" софтуера от своите компютри и така създаде независима софтуерна индустрия.

Други корпорации се провалиха от самосебе си. RCA и Westinghouse станаха жертва на краткосрочно финансово инженерство, което изтъргува стратегически технически мощности за бърза компенсация на фондовия пазар. Ключови патенти на DuPont изтекоха, а продуктивността на инвестициите в изследвания и развитие спадна на фона на силната международна конкуренция.

Когато шампионите в частния сектор от XX в. се оттеглиха от сферата на науката и технологиите, тяхната липса бе компенсирана от американското федерално правителство, което стана главният източник на финансиране на сектора за "Изследвания и развитие". Но ролята на корпорациите в осигуряването на социални придобивки за служителите не бе компенсирана след техния залез. Още по-лошо - законът "Тафт-Хартли" от 1947 г. отвори вратата за закони на държавно равнище, свързани с "правото да работиш", които се оказаха доста ефективни в намаляването на членовете на профсъюзите в частния сектор в рамките на поствоенните десетилетия.

След като усилията на президента Труман през 1949 г. да въведе универсалното здравеопазване като федерално задължение претърпяха поражение, прокарването на програмите Medicare и Medicaid от държавния глава Линдън Джонсън подчерта ограниченията на публично финансираното здравеопазване в САЩ. Същевременно завоят от пенсионен план, финансиран от работодателите, към такъв, в който служителите дават своя дял, премести бремето на инвестиционния риск от работодателя към работника. Днес корпорациите, които са катализатор на иновациите и спонсорират социалните придобивки, идват и си отиват, но пазарните сили продължават да съществуват, което повдига въпроса къде отиват тези монополни печалби.

По време на неолибералната ера, която сега приключва, нови възможности за използването на извънредните печалби се появяват под формата на обратно изкупуване на акциите. Преди регулаторите бяха забранили тази практика като форма на пазарно манипулиране, но това бе променено през 1982 г. Сега над 60% от американските компании изкупуват обратно собствените си акции всяка година и годишното количество на това изкупуване обикновено надвишава изплащането на паричните дивиденти.

Възходът на неолибералния ред съвпадна със залеза на социално отговорната корпорация. Днешните дигитални техгиганти нито са мотивирани, нито оборудвани да играят такава роля, което е една от причините защо те срещат трудности в постигането на легитимност. Ако погледнем напред, инвестициите в технологичната динамика и социалните придобивки на фона на рисковете от климатичните промени ще идват предимно от обществения сектор, ако ги има изобщо. Могат ли "Законът за чиповете и науката" (CHIPS and Science Act) и "Законът за намаляване на инфлацията" (Inflation Reduction Act) в САЩ да дадат начало на нова ера за иновациите? Можем да се надяваме, но това не е сигурно.