София става център за софтуерни разработки за световните автогиганти

Големите традиционни производители не останаха назад и преди години започнаха да разширяват собствените си екипи от програмисти. Тенденцията се засили и заради прехода към електрификация и очакваното бъдеще на автономните коли, в които софтуерът е жизненоважен. В момента една нова кола има около 100 млн. реда код (за сравнение - Boeing 787 Dreamliner има 14 млн. реда). Гигантите продължават да работят с подизпълнители, но разбраха нуждата да държат пълния контрол над разработката на платформите вътре в компанията. Така големите като Volkswagen, Toyota, BMW, Mercedes, Renault, Stellantis започнаха да развиват собствени екипи от общо десетки хиляди специалисти. Част от тях ще дойдат насам.

Първият дует в България

Софтуерни и инженерни компании в България от години работят и като подизпълнители за автопроизводителите. Някои от тях са директни доставчици от Tier 1. Сред тях е компанията с най-много инженери - "Вистеон електроникс България" (преди "Джонсън контролс") има близо 800 служители. От тях софтуерният екип е около 500 души. Останалите са основно експерти, които се занимават с хардуер и механика. В софийския център се разработват и тестват технологии за автомобилни табла, дисплеи, мултимедийни устройства и комуникационни модули.

През годините компанията е доставяла решения за почти всички големи производители, като според отчета на дружеството за 2021 г. в момента е пред внедряване на продукти за Maserati, General Motors и Jaguar. Дружеството има и инженерна академия, с която сама се зае с обучаването на кадри. В нея се предлагат тренинг по програмните езици С/С++, както и структуриране на данни, управление на хардуер, графичен дизайн, разработка и изпълнение на стратегии за тестване и др. По време на пандемията компанията съкрати около 100 души от екипа си, но впоследствие почти ги възстанови до около 790 в момента.

Дружеството с най-голям брой софтуерни разработчици, работещи за автомобилната индустрия, също е подизпълнител - най-големият доставчик в света Bosch. "Центърът ни в момента има над 550 инженери, за последните 3 години и половина се разрасна 4 пъти и плановете ни са да продължи да се разраства с над 100 души на година", заяви пред "Капитал" Константин Конов, главен изпълнителен директор на "Роберт Бош" и представител на група Bosch за България. Според него тук се разработват софтуерни и хардуерни решения за съвременни и бъдещи автомобили и е-байкове в области като системи за помощ на водача, автоматизирано шофиране, изкуствен интелект (AI) и електромобилност. "Центърът работи по над 60 проекта за всички големи автомобилни производители в света, в които Bosch е инвестирал над 1 млрд. евро", допълва мениджърът.

Константин Конов

Също както и много други в IT индустрията, в "Роберт Бош" залагат на вътрешните обучения, с които да развиват специалисти. "Имаме изключително добри взаимоотношения с всички университети в България, особено с Технически университет - София, с който сключихме 10-годишен договор за създаване на нова специалност "Интелигентни системи и изкуствен интелект". Самите ние развиваме наша академия - Bosch ECS Career Camp, в която млади хора с базови софтуерни умения след успешното й завършване имат възможност да работят при нас като младши софтуерни инженери", казва Конов. Освен инженерния център Bosch има още едно технологично подразделение в България - "Бош.ИО", което работи в сферата на интернет на нещата, облачни решения, свързаност на автомобили с облака.

Автозвездите идват директно

С постигнатия напредък в сектора на автомобилния софтуер тук не беше изненада и решението за навлизане на самите производители на коли. Първият автогигант, който откри собствен център, беше Daimler в края на миналата година. Инвестицията е през дъщерната компания MBition, която отговаря за разработката на софтуер за всички модели на Mercedes-Benz. Тя беше създадена през 2017 г., като в момента има около 700 души в трите си локации - Берлин, Зинделфинген и София. Eкипът на българското дружество "МБишън София" вече достига 50 души, като е управляван от Олег Тунков, който преди работеше във "Вистеон" (която също развиваше проекти за Mercedes). Служителите тепърва ще нарастват, като в момента има 16 отворени позиции за програмисти и други специалисти. Търсят се софтуерни експерти за разработка на инфотейнмънт, тестове и др.

Daimler e първият голям производител, който отваря център тук, но със сигурност няма да е последният. Според информация на "Капитал" и други гиганти оглеждат България за инвестиции в собствени екипи разработчици. Една от най-очакваните компании е CARIAD, софтуерното подразделение на Volkswagen Group, което все още избира къде ще бъде следващият й център. Нейни представители вече бяха в България в началото на юни, когато откриха форум на "Аутомотив клъстер България". Групата има около 5000 разработчици в цял свят, като европейските й центрове са във Волфсбург, Инголщат, Щутгарт, Берлин и Мюнхен. Ако избере България, компанията по всяка вероятност ще инвестира в голям офис, защото амбициите й са бързо да достигне 10 000 разработчици в цял свят (виж карето). В същото време около нейната потенциална инвестиция има и въпросителни. Групата неотдавна смени главния си изпълнителен директор Херберт Дийс, като една от посочените причини беше трудности и забавяния на разработките именно в CARIAD (виж карето).

Според източници от бранша компании от Северна Америка също оглеждат България за свои софтуерни центрове.

Ползите от навлизането на такива офиси на големи автомобилни производители са безспорни, но ще поставят трудовия пазар на софтуерни специалисти под още по-голям натиск. Според различни проучвания тук работят около 30 000 разработчици, като компаниите в индустрията от години настояват и работят за промени в образователните програми и законодателството, с което да привлекат повече чуждестранни специалисти. Всяка от тях инвестира в собствени обучения и работи с университети, има и успешни инициативи като "Телерик академия", които създават специалисти. Но недостигът е налице и в момента. Навлизането на повече автогиганти може да засили "кражбата" на експерти от една компания към друга. Някои от по-малките фирми също работят като подизпълнители за аутомотив сектора и няма да успеят да издържат на засилената конкуренция за програмисти.

В същото време новите играчи ще предоставят възможности за работа върху технологии на бъдещето, които тепърва ще се развиват. "Да, софтуерният бизнес като цяло е доста конкурентен пазар. Нашите предимства на този пазар са основно две. От една страна, сме предпочитан работодател заради атрактивността на проектите и това, че даваме възможност софтуерните инженери да се развиват в области и сфери, в които малко други компании в България могат да предложат. Другото наше предимство е уникалната атмосфера и култура в центъра, която се базира на близки до семейните ценности", смята Конов, който добавя, че процентът на напуснали хора в българския офис е минимален. Компанията се възползва и от програми за дуално обучение в средното образование, като има платени стажантски програми.

Решението е отваряне на пазара за специалисти от други страни

Иван Михайлов, председател на борда на "Аутомотив клъстер България"

Иван Михайлов

Фотограф : Надежда Чипева

С промените в пандемията и особено възстановяването на бизнеса през 2021-ва година започна трайна тенденция към рязко нарастване на търсенето на инженерни кадри. Разбира се водещ е трайният глад за софтуерни специалисти но нуждите нарастват и за системни инженери, хардуерните инженери, и тези с профил механика. Аутомотив секторът продължава да се трансформира, като утвърдените доставчици 1-во и 2-ро ниво (Tier 1, 2) влизат в остра конкуренция с компании тип стартъп, където процесите като цяло са по-гъвкави и привличат все по-вече специалистите, които търсят именно тази свобода в работата си. Това именно се наблюдава и на българският пазар както с навлизане на все повече такива компании така и с промяна на нагласите на кадрите. Такъв пример е компанията Mbition, която разработва софтуер за Daimler, разбира се и редица други фирми.

По данни на БАСКОМ ръстът на софтуерната индустрия нараства с 20% за 2021-ва година, което е съотносим процент на нарастване и софтуерните нужди в автомобилната индустрия, а на фона на нарастващата конкуренция този процент очаквано ще бъде и по-голям за 2022-ра година. Глобалните процеси, промяната на индустрията и нуждата от кадри резонно поставя България под светлината на прожектора, а като допълнителен фактор е и натрупаната експертиза, познаване на клиентите, технологиите и като цяло бурното развитие на аутомотив сектора в последните 10 години, заемайки 11% процента от БВП. Това създава условия за нарастване на конкуренцията като границата между здравословното и нездравословното нарастване става все по-тънка. Решението на проблема е само и единствено в отваряне на пазара за специалисти от други страни, като фокусът трябва да продължи да бъде в подобряване режима на сините карти за ИТ специалистите, но и подобна форма на наемане за нуждите на производствата. Страната разполага с неголям прозорец от време, в който да предприеме инициативи и мерки, при действащ парламент и редовно правителство, за да запази и отговори на инвеститорският интерес и преди всичко текущите нужди.