Отприщената вакханалия на недоверието
Начинът, по който се променят изборните правила, би бил скандал във всяка нормална демокрация. Но не и в България
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Докато идеологическите режими на национализма, комунизма или фашизма наказват съмняващите се и налагат силово вярата във властта, последните две десетилетия направиха остър обратен завой: от заплаха за властта съмнението се превърна в нейно оръжие. Нарекохме го с малко смътното название популизъм.
След италианските "5 звезди", Орбан и Брекзит връх на този обрат беше отказът на Тръмп да признае изборното поражение през 2020. Той обвини в манипулации пощите, медиите, щатските съдилища, като доведе страната си до ръба на гражданска война. Последно бившият президент на Бразилия Болсонаро отказа да признае загубата си, защото резултатите от машините, с които се гласува, не можели да се проверят. Предстоят протести.
Слава богу, Борисов още не е стигнал дотам и впрочем не помня досега голяма българска партия да не е признала изборния резултат. Защото демокрацията се крепи на едно-единствено нещо - готовността опонентът да признае поражението си и да поздрави победителя.
Пътят, по който тръгна коалицията на реставрацията, наложила промяната на изборните правила и съмнението в машините, очевидно подкопава доверието в държавата. Ретроспективно - защото внушава усещането, че изборите досега са били манипулирани. Проспективно - защото в една голяма част от обществото се създава усещане за връщане към масовото купуване на гласове и анулиране на бюлетини за противника като невалидни. Нещо, което може и да не повлияе сериозно на парламентарния, но ще има драматични последствия на местния вот. И би било скандал във всяка нормална демокрация.
Числата показват, че последните няколко избора решиха проблема с фалшивите или фалшифицираните протоколи, но сигурно е можело това да стане и другояче. Ако например бяхме дали тия 60 милиона за преброителни центрове, обучение и граждански контрол, вероятно щяхме да постигнем подобни резултати (при 6 млн. избиратели това прави по поне 10 лева за всеки отделен вот!). Само че при отприщената вакханалия на недоверието всеки нов елемент от уравнението става повод за нови обвинения. Защо реформаторите толкова държат на тия машини, дали пък не е защото са овладели кода? Какво ли има на тая вълшебна флашка, дето обикновеният човек не може да го види и пипне? Не са ли тайните на диктатора Мадуро?
Боя се, че цялата тази самоубийствена за държавата ни лудост няма как да бъде спряна. Никоя голяма медия няма смелостта да притисне политика до стената на фактите. Политикът у нас стои над журналиста - колкото и да лъже, пак ще бъде канен да излага чувствата си. Впрочем когато се наложи, се включват и социологическите агенции, които подават услужливо данни за чувствата на избраните от тях респонденти (наскоро излязоха две противоречиви числа за и против машините, може би поръчани от двата лагера).
Цялата тази техническа тема се превърна в абсурдна предизборна агитация, в която всеки е противопоставен на всеки. Г-жа Нинова опитва да отклони обвиненията за срива на партията си с предполагаемата сенилност на своя електорат. Борисов ловко вкара клин между реформаторите и БСП и, както изглежда, ще разхлабва леко хватката, за да подмами ДБ да го приеме за партньор. От президента, опитващ да превземе БСП отвътре, очакваме вето на готвените промени, което ще засили вътрешната опозиция в партията. Кретенизъм, който ни връща към дебатите за Истанбулската конвенция, ковид ваксините и норвежките крадци на деца.
Всеобхватният популизъм се занимава с едно: да реже клона, на който политиката седи. Никой не може да ни убеди, че партии, които се захванаха от първата минута с изборното законодателство, искат наистина да съставят правителство. Че някой легитимно се готви да управлява. Че изобщо сме държава.
3 коментара
Поредното безполезно професорче, което държи да облъчва с неговите 5 стотинки мъдрост. Дайнов, Дичев, Янакиев и всички останали интелектуални имбецили, явяващи се като полу-постоянни колумнисти на Дневник - дали не биха могли да си гледат работата в университета, а не да разписват подобни глупости?
До коментар [#1] от "Quandt":
Не съм съгласен. Някога познавах и Ивайло, и Калин от изброените. Безкрайно ерудирани са. Но наистина, ако се занимаваха в университети със студенти по специалността си, където са корифеи, нещата щяха да са доста по-различни от пропагандния им тръст из медии, дето долу вляво се кичат с логото на развратилата БГ общественото пространство фондация.
Ивайло вероятно има някаква обсесия към DW, откъдето неизменно напоително потича по всички америказабългариязависими медии.
Друг е въпросът, че човешката природа е слаба и както е казал Мечо Пух: колкото повече, толкова повече. Да, той е мислел за гърненца мед в буквалния смисл, а те за същото, ама в преносен, доларов.
Много добра оценка на ситуацията! Сещам се за едно скорошно интервю по БНТ с шефката на Обществения съвет относно машините за гласуване. С цифри и факти тя доказа, че няма никакви основания за съмнения в ефективността на машинното гласуване. Но в общественото пространство журналистиката сякаш пропуска тия факти и дава простор за крясъците на политиците от партиите на статуквото, на регреса. И така формират погрешното обществено мнение, сатанизиращо машинния вот, вместо да е обратното.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.