Може ли Литва да бъде пример за енергийната независимост в Европа

Литовският случай дава три основни урока:

Урок 1. Не се отказвайте от ядрената енергия.

Преди да бъде приета в ЕС през 2004, Литва разчиташе на ядрената енергия за 77% от електричеството си. Въпреки това страната трябваше да затвори два от реакторите на АЕЦ "Игналина" като условие за присъединяване към ЕС, тъй като бяха базирани на същата технология като "Чернобил". Впоследствие ядрената енергия бе заменена от руски петрол и природен газ. През 2011 г. те съставляваха 75% от националния енергиен микс, което направи страната силно зависима от вноса от Русия.

Изправена пред същата дилема след инвазията на Москва в Украйна, през октомври Германия обяви, че ще остави своите три останали ядрени централи да работят поне до 2023 г. В Полша и Нидерландия бе решено да се изградят съответно три и две нови АЕЦ. Франция също прегърна завръщането на ядрената енергия, след като президентът Еманюел Макрон през ноември прокара законопроект, облекчаващ регулациите за построяването на реактори. В момента ядрената енергия генерира 25%от електричеството в Европа, като делът й се очаква да спадне до 12-15% до 2050 г. въпреки горните планове, защото много стари реактори трябва да бъдат затворени, а повечето нови са планирани извън Европа.

Урок 2. Разполагайте със стратегия.

Прекратяването на енергийната зависимост от Русия е ясно поставена цел в литовската Национална стратегия за енергийна независимост. Когато Москва започна да блокира газовия износ за ЕС миналата пролет, Литва бе в състояние да се откаже от руските доставки, тъй като се подготвяше за това от години.

Всъщност страната бе осъзнала спешността на въпроса още през 1993 г., когато руският износ на петрол бе преустановен заради обвинения от Москва, че Вилнюс не си плаща. Тогавашното правителство започна да диверсифицира петролните си доставки, като инерцията достигна връхна точка през 2006 г., когато Русия деактивира частта от тръбопровода "Дружба", минаваща през Литва. През 2021 г. литовските власти решиха да преустроят терминала "Бутинге" в терминал за внос на петрол. До юни 2022 г.Вилнюс напълня спря да внася руски петрол и днес той идва от Саудитска Арабия, Казахстан, Великобритания, САЩ и Норвегия.

Вторият важен елемент от литовската стратегия бе задълбочаването на електроенергийната свързаност с Полша и скандинавските страни. От началото на 2022 г. страната купува електричество от Швеция(70% от вноса) и Латвия (30%).

Третата част от тази стратегия бе намаляването на руските газови доставки през последните 10 години чрез изграждането на терминал за втечнен природен газ. Заработването терминала "Клайпеда" през 2014 г. спомогна за успешното диверсифициране. Докато през2011 г. всичкият природен газ идваше от Русия, този внос спадна до нула до май 2022 г.

Урок 3. Диверсифицирайте.

В допълнение към дивесификацията на доставките Литва инвестира и в технологична диверсификация. Правителството ограничи дела на природния газ в енергийния микс на страната, като инвестира във възобновяема енергия и увеличи процента на биомасата в отоплението. Например чрез употребата на биомаса Литва успя да намали дела на руския газ в своята отоплителна система от 80% през 2010 г. до нула през 2022 г.

Всичко това прави страната чудесен ученик по енергийна независимост. Що се отнася до енергийните въпроси, европейските партньори могат само да се поучат от литовския модел.