Да гониш с лодка влакове: Визиите за транспорта от двете страни на Дунав

Визията на българските политици за развитието на държавата, вместо да гледа към бъдещето, често се лута в миналото. Например, докато днес Румъния развива скоростна железница между Букурещ и Гюргево, която ще свърже и Русе с румънската столица за под един час, се възражда 50-годишна идея за връзка на дунавския град с Варна чрез воден канал. Разликите не са само в идеите, но и в действията - румънският проект вече напредва, а българският най-вероятно ще остане там, където винаги е бил - в началото на 70-те на миналия век. Лодките няма да изпреварят влаковете. Каналът ще е скъп, няма да е цял, едва ли ще потече по него и вода.

Историята е показателна. Десетилетия, било под влияния на различни лобита, социални съображения или просто некадърност и схеми, България залагаше на пътища за автомобилния транспорт, неглижирайки и убивайки влаковете. В комбинация с консолидиране на властта в централното правителството и трудния достъп до регионите те изостават все повече. Днес пътуването от Русе до София или Варна с влак не е от най-приятните изживявания, с автомобил също.

Има и ирония в "нежеланието" на България да се свърже с нейните съседи и гранични градове - докато тя залагаше на други приоритети, Сърбия, Гърция и Турция първи построиха магистрали до границата с България, а сега това ще направи Румъния със скоростен влак.

Печелившите са ясни - русенци все повече ще пътуват до Европа през Букурещ, местни компании може да се възползват от българска работна ръка. А и липсата на инфраструктура и някои политики вече накараха не една или две български фирми да преместят производствата си там. Но еврогравитацията е хубаво нещо - когато българската държава не иска да дойде при теб, идва румънската. Докато България мечтае как Варна да стане пристанище на Русе, той стана предградие на Букурещ.