Коментар | Речта на президента
Румен Радев забравя, че конституцията дава на президента по-скоро представителни функции, отколкото управленски
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
От доста време насам прави впечатление речта на президента. Той се изказва от последна инстанция и громи всичко наред. Нарича европейски лидери и български партии "войнолюбци", хвърли държавата в осезаема европейска изолация и я постави в една не много оживена писта с Унгария. Парадоксално, това се случи, въпреки че политическата кариера на Румен Радев е изградена около борбата му с българския еквивалент на Виктор Орбан - Бойко Борисов. И двата си мандата той печелеше като символ на желанието на много хора за политическа промяна.
Тази седмица той мина няколко граници. "Продължаваме промяната" съсипаха държавата, докато управляваха и ще я довършат, а днес г-н Борисов им подарява цялата власт", каза президентът в парламента преди гласуването на новото правителство и това е само една от многото му реплики към партията на някогашните министри в един от служебните му кабинети. Какво се е случило между тях извън публично известните факти към момента не е ясно, но тонът на коментарите показва много дълбока пропаст. Така е и с почти всички други партии - ГЕРБ (мутри), БСП, ДБ (войнолюбци)...
Да изливаш по този начин гнева си върху партиите най-малкото е непрактично. Да го правиш, както той постъпи тази седмица - най-демонстративно да напусне парламентарната зала малко преди клетвата на новото правителство и химна, вече е обидно.
Румен Радев забравя, че конституцията дава на президента по-скоро представителни функции, отколкото управленски. Това, което се случи последните две години, е извънреден авариен режим. С него между другото той не се справи трагично. Можеше и много по-добре, но можеше и да се стигне до истинска катастрофа. Сега той отново влиза в период, пред който, ако има някакво влияние, то ще се дължи на уважението, което е спечелил. Ако продължава с конфронтационната си политика, ще загуби и малкото си останали правомощия,като например да назначава директори на специални служби. Или пък да се отмени институтът на служебните правителства.
Да се каже, че Румен Радев е предизвикал настоящата политическа криза е напълно невярно. Много от действията му, особено през последните седмици, обаче затрудняват излизането от нея, засилват много конфронтацията между хората и недоверието в политиката и институциите. Накратко казано - отслабват сериозно държавата. Президентът може и да не упражнява директно руско влияние в България, но това, което прави през последните седмици,съвпада напълно с интересите на Кремъл да има разделено общество и слаби институции. Политически разочарования имаме всички. От президента очакваме да прави България по-силна.
4 коментара
Демаршът срещу президента е поредната разрушителна държавността акция на медийния кръг.
Румен Радев е първият български президент, който говори разбираемо, точно и отразява ясно вижданията на мнозинството българи. Затова е и атакуван от медии на малцинството с нелепи опорки като "човек на Москва", "разделител на обществото", "узурпатор на власт" и пр.
Повече от ясно е, че в светкавичната колаборация на взаимно и то шумно отричащи се политически субекти има нещо пределно мръсно. И фактът, че медията, която десетилетие воюваше с мутрите в лицето на Борисов и Пеевски изведнъж архивира тоя наратив и млъкна по темата е достатъчен неморалния характер на политическото хермафродитство и неговите автори.
Ако и президентът бъде принуден да млъкне, защото посочва политическата мръсотия в държавата, тя (мръсотията) ще изчезне ли?
Не, ще се разлива още по-необезокоявано.
Не мога да изчета коментара до края (ще се абонирам скоро, обещавам:-), но този човек - Радев, се обгради с изключително посредствени хора - тъпи ченгета, пенсионирани дипломати, някакви селски тарикати и т.н. Те всички живеят с представата, че ЕС и НАТО са взели нещо на България, след като те самите не са могли да се реализират и да блеснат в Брюксел. Съответно всеки, който дойде при Радев с някоя идея за лошия Брюксел, веднага прогресира. Така служебното правителство се напълни с разни девойки, които са ходили за защитават руската анексия на Крим, или други, като бившия му шеф на кабинета и сега евродепутат Иво Христов, който дори се отказа да иска допуск до секретна информация, защото дори и на ДАНС щеше да им дойде нанагорно да му издадат. Изобщо президентството може и да не откровено про-руско, но в него бълбука някакъв отровен анти-европейски буламач, заради който Радев постепенно се набута в ъгъла и вече може да се радва само на подкрепата на Възраждане.
Президентът е с най-висока оценка от българите.
Някъде към кота 0 трепкат тия на трите власти - законодателната, изпълнителната, съдебната, чиито сумирани резултати не достигат неговата.
Което трябва да говори достатъчно защо крепителите на политическия проект на миш-маша изгарят от страст да сринат единствената българска институция с широка подкрепа: за да е всичко тиня (като тая Борисов и ПП да съуправляват, а Пеевски и Христо Иванов заедно да правят конституционна реформа!?), защото в мътаната вода риба се лови най-лесно.
И друго - атаката срещу президента е в мига, когато най-парадоксалната коалиция в българската политика яхна властта.
Какво ли ни чака докато падне...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.