Коментар | Защо пак има поръчкови убийства?
Някои от по-важните теми в новия брой на седмичния "Капитал"
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
"Никой няма да ме убие. Не биха посмели", казва американският мафиотски бос Кармине "Пурата" Галанте малко преди да го убият (с пура в уста) в Ню Йорк в края на 70-те. Вероятно така си мислят всички, като се опитват да изглеждат по-значими, за да гарантират безопасността си. Алексей Петров не успя. Убийството му тази седмица върна спомените за дългия период, в който много от "героите" на прехода в България загубиха живота си.
В страните със силна организирана престъпност поръчковите убийства са често използван инструмент за разрешаване на конфликти. Така беше и в България през първите 20 години след 1989 г. В различни периоди новините тогава започваха с устойчивото словосъчетание "Поредно поръчково убийство". Маскирани стрелци, снайперисти, взривове - целият арсенал от възможности беше използван от и на различни хора с прякори, които се опитваха да овладеят отделни сектори от черната икономика, или (за щастие сравнително рядко) на тези, които им пречат. Те се случваха не само в България, но и по целия свят. Козела - митичният обобщаващ образ на поръчковия убиец от романите за мутрите на Христо Калчев, удряше от Амстердам (Косьо Самоковеца), през остров Аруба (Поли Пантев) до ЮАР (Къро). Понякога Козела идваше като невинен минувач или моторист, а друг път - облечен като поп или полицай. В един момент обаче всичко това спря.
По различни сметки след 1989 г. в България са извършени малко над 150 високопрофилни поръчкови убийства, огромната част от тях до 2012 г. Пикът на поръчковите убийства беше стигнат по времето, когато Бойко Борисов беше главен секретар на МВР. Тогава убийствата в ъндърграунда достигнаха 80. Повечето от тях бяха средна ръка непокорни бандити, но имаше и едри риби като сикаджиите Димата Руснака и Бай Миле и висаджията Георги Илиев.
Още в края на престоя му във вътрешното министерство и най-вече след като той стана министър-председател, поръчковите убийства престанаха да се случват.
Едно от възможните обяснения за това е, че се е появил нов арбитър в споровете, който да намира баланс между различните криминални интереси, преди да се е натрупало опасно напрежение. Много от по-големите престъпни "авторитети" получиха по някакво парче от корупционната баница, така че да не правят глупости. Тези, които не бяха съгласни с новия арбитър, вече не са в играта.
Разбира се, възможно е и друго обяснение - не да се е появил "авторитет на всички авторитети", а Бойко Борисов и Цветан Цветанов да са се справили с организираната престъпност, защото са много умели политици, което е по-малко вероятната хипотеза.
Сега обаче изглежда, че поръчковите убийства отново се завръщат - първо това на Къро в ЮАР, а тази седмица и на Алексей Петров. Причините за това може да са както в някаква трансформация на престъпния пазар, така и в липсата на арбитър, който да разрешава конфликтите, преди да се е стигнало до насилие. (Вижте всичко за убийството на Алексей Петров в темата на броя.)
За щастие обаче тази седмица животът предлага и други сюжети. Далече от престъпния свят и мътната част от политиката, която се пресича с него, се случват и нормални сделки, осъществяват се проекти и като цяло хората създават стойност с качествата си, вместо да я крадат с недостатъците си. Вижте например историята за огромния проект за соларна централа до Силистра. Не пропускайте и друга крайдунавска история, която също е слънчева, макар и в преносен смисъл - за семейната русенска фирма, която произвежда детски играчки и дрехи от висок клас. А ако случайно това не ви е достатъчно, за да смените настроението и мислите за пътуване - имайте предвид Кефалония, Гърция (вижте защо тук).
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.