Коментар | Второто плащане мина. Сега ще работим за третото

Второто плащане. Това магическо словосъчетание доминираше българската политика в последната година по-често дори от станалото банално вече "съдебна реформа". Под тези ключови думи стояха едни 1.4 млрд. лв., които България трябва да получи от еврокомисията тази година като втори транш по митичния вече План за възстановяване и устойчивост.

За да ги получи обаче, трябваше да изпълни конкретни стъпки и реформи, които обхващаха почти целия спектър на икономиката - от обществените поръчки, през осветлението на улиците, до честотите на телекомите. Това беше нов модел, заложен от ЕК в самото създаване на плана - страните да изпълнят конкретни ангажименти, за да не стане като с еврофондовете.

И той подейства. В България и служебният кабинет на Румен Радев, и новият на Николай Денков говореха непрекъснато за това какво трябва да се направи, за да се получи "второто плащане". В последните два месеца българският парламент под диктовката на Делян Пеевски работеше неуморно да кове закони и да променя стари само и само да отговори на всичките 66 мерки, нужни, за да отвори Брюксел портфейла. В този щурм дори не става много ясно какво и как се гласува, което до голяма степен (например в енергетиката и в обществените поръчки) обезсмисля идеята на реформите.

Но фактът, че цяла една държавна машина и няколко партии могат да бъдат впрегнати да работят с единствената идея да подсигурят едни европейски пари, подсказва две неща. Първо, икономиката е силно изпразнена откъм външни инвестиции и свеж нов капитал и всяка такава инжекция предизвиква огромно въодушевление в онези кръгове, които свикнаха да се захранват така. И второ, това не може да е устойчиво дългосрочно.