Политика

България се надява да получи над 1.4 млрд. лв. от ЕК, за да изпълни бюджета

Парите са прословутото второ плащане по плана за възстановяване, а за да ги получи, страната твърди, че е изпълнила 62 реформи

Огнян Георгиев

EbS © EbS

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Една от целите на съвместното ротационно управление в България беше частично постигната: правителството "Денков - Габриел" подаде искане към Европейската комисия за над 1.4 млрд. лв., които трябва да дойдат като второ плащане по прословутия вече План за възстановяване и устойчивост.

Почти митичното второ плащане беше използвано от миналата година насам за оправдание за всякакви набързо или потайно прокарани политики, а при сформирането на негласната коалиция между ГЕРБ и ПП-ДБ беше изтъкнато открито като една от целите за постигане. Причината е, че то е обвързано с изключително много и изключително разнообразни мерки, обхващащи цялата икономическа и регулаторна дейност в България. Общият им брой е 64, а до края на миналата година, когато беше първоначалният краен срок, почти никоя от тях не беше изпълнена.

Сега от министерство на финансите отчитат, че 62 мерки са изпълнени, а от останалите 4 една отпада (интермодалният терминал в Русе). Надеждите очевидно са, че въпросните 3 ще могат да бъдат завършени до края на годината, когато е следващият краен срок.

Преводът на тези пари ще помогне на министерството на финансите да върже бюджетния дефицит, така че да изпълни условията за еврозоната.

Какво е било постигнато (на хартия)

Ако прегледате списъка с постигнати мерки, е много вероятно да решите, че България е изцяло променена държава. Сред отбелязаните като изпълнени мерки има най-разнообразни - от финансиране на ново осветление по улиците, през реформа на пазарите за електроенергия, до обслужване на санирането на едно гише.

Част от нещата наистина са се случили. Една от мерките, отметната като свършена, например е предоставянето на радиочестотен спектър около 26 GHz. Това се случи в края на 2022 г., като през октомври Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) обяви търг, а в края на ноември обяви и победителите - "А1 България", "Виваком" и "Йетел". Разрешителните са за период от 20 години, но от КРС не съобщават финансовите параметри. Спектърът около 26 GHz е нужен конкретно за развиването на 5G мрежа. Това е една от най-високите честоти, чрез които могат да се пренасят данни, като скоростта там е много висока, но уловката е, че сигналът бързо се губи, заради което телекомите трябва да имат оборудване на много сгъстено разстояние.

Разбира се, не всичко в този списък е толкова розово в действителност. Абсолютен факт е, че в последните месеци парламентът работи ударно почти само с цел да приеме нужното законодателство, което да позволи отключването на тези пари. Приети бяха редица законопроекти, които са заложени като задължителни в договора на ЕК с България. Това бързане не винаги гарантира особено качество.

Едно от неизпълнените в момента условия, които се намират на етап внасяне в зала, например е Законопроектът за личния фалит. Той страда от сериозни недостатъци според мнозина представители на юридическото съсловие. Една от основните критики към проекта е, че механично преповтаря уредбата за търговската несъстоятелност по отношение на физически лица, което не е добър подход, защото след осребряване на имуществото ѝ при несъстоятелност фирмата престава да съществува, а за гражданина-длъжник личният фалит не води до практически никакви неблагоприятни последици, което би могло да насърчава длъжниците да инициират процедурата, за да се освободят от дългове. В момента има редица други механизми за защита на длъжниците частни лица, сред които абсолютна погасителна давност, скоро въведена, несеквестируема част от имуществото и др., с които новата процедура може да влезе в колизия.

Това не означава, че България приемането на закона за личния фалит не трябва да се случи, а по-скоро, че бързането оставя без особена възможност за обсъждане на тези детайли.

Отметнати частично

Други от реформите са отметнати частично, по твърде йезуитски начин. Да вземем заложените в Плана за възстановяване реформи в енергетиката. Държавата трябваше да премахне регулираните цени на тока за бита, с което ролята на НЕК като обществен доставчик на енергия ще отпадне, да предложи механизъм за компенсиране на енергийно бедните и уязвими домакинства, както и да премахне пречките пред конкуренцията на доставчиците на ток, така че всеки да може да си избира свободно такъв.

С гласуваните в началото на октомври промени в Закона за енергетиката това на пръв поглед се случва. Но реално промяната е привидна защото държавата се опитва да върви по някакъв среден път - хем да отчете, че въвежда изцяло пазарни отношения, хем реално да запази сегашния модел с фиксирана ниска цена. В резултат веригата на доставка на електроенергията ще се видоизменя и токът вече ще се купува от борсата, но за домакинствата нищо няма да се промени в следващите две години. Те по един или друг начин ще продължат да плащат държавно субсидирани цени на тока без значение колко потребяват.

С което се решава и друг обещан на ЕК въпрос - с енергийната бедност. До 2026 г. такава просто няма да има, защото ще бъдат компенсирани всички домакинства, а не само тези, които наистина имат нужда.

Подобна е ситуацията с измененията в Закона за обществените поръчки, които бяха гласувани миналата седмица. Изрично изискване на ЕК е да се намали броят на поръчките без тръжна процедура, както и на тези само с една оферта - огромен проблем в България. Формално, в закона има промени за това: например забранява се отстраняването за технически недостатъци и се вменява задължителен преглед на условията по големите поръчки в Агенцията за обществени поръчки. Но е отпаднало ключово условие - одит на процедурата преди възлагането.

Тези и множество други детайли депутатите и правителството се надяват да изгладят през следващите месеци. Дали това ще се случи обаче е съвсем друг въпрос.

Интересно е, че някои проекти са отбелязани като отметнати - например реформата на "Български пощи", която обаче беше спряна преди време. По същия начин вероятно ще се случи и с Интермодалния терминал в Русе, който реално отпада от плана.

Какво следва

Европейската комисия разполага с два месеца за оценка на подаденото искане, след което ще проведе консултации и с Икономическия и финансов комитет, преди да се извърши самото плащане.

За да бъде завършена оценката първо е необходимо или България да изпълни оставащите условия - намаляване на поръчките с един оферент, завършване на поръчката за оборудване за влакове и приемане на Закона за личния фалит. Също така е необходимо да бъдат приети подзаконови нормативни рамки, свързани със Закона за медиацията, Закона за енергетиката и Закона за енергията от възобновяеми източници, да бъде обявена процедура за изграждане на ВЕИ инсталации със задължение за системи за съхранение и да бъдат подписани договорите по проекта за дигитализация на отсечката Русe - Каспичан.

Най-вероятният изход, ако бъде постигнато споразумение, ще е за намаляване на плащанията по този етап и отмятане на част от сумата, с опция за прехвърлянето й за догодина.

Въпросните около 1.4 млрд. лв. са бюджетирани като приход за държавата през тази година. Още при представянето на Бюджет 2023 обаче стана ясно, че Министерството на финансите има едно наум дали ще получи тези пари. Въпросът е, че към момента има забавяне на приходите и плащанията от Брюксел ще са добре дошли.

Тази година е особено важна и от гледна точка на целта страната да приеме еврото от 2025 г. Бюджет 2023 е планиран с дефицит на касова основа от 2.5% от БВП и 3%, ако се смята по европейските правила. Тези пари ще допринесат за изпълнението на тези цели.

по темата работиха

Вера Денизова, Йоан Запрянов, Ивайло Станчев