Коментар | Слабостта на ЕС да бъде силен играч на международната сцена

Ситуацията за Европа само ще се влошава - не само заради кризата в Близкия изток, а и заради възможността от втори мандат на Тръмп

Визитата на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен в Израел предизвика критика в някои европейски столици, че е прекалено едностранчива и произраелска

Муджтаба Рахман

Визитата на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен в Израел предизвика критика в някои европейски столици, че е прекалено едностранчива и произраелска © Reuters

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Муджтаба Рахман, ръководител на европейската практика на Eurasia Group, в коментар за Politico

Трескавата на международна дипломация след терористичните атаки срещу Израел само осветли големия проблем за Европа - защо като една глобална икономическа, търговска и регулаторна суперсила ЕС толкова се затруднява да бъде значима на международната сцена. Това, което се вижда като реакция на съюза на кризата в Газа, сериозно подкопава неговата роля на външнополитически играч и дори отменя някои от постиженията му след руската инвазия в Украйна миналата година.

Първоначалната реакция на ЕС по повод израелско-палестинската криза бе белязана от изявлението на еврокомисаря по разширяването и политиката на съседство Оливер Вархели, че едностранно се прекратява цялата европейска помощ за развитие за палестинците. Което бе последвано от пояснение от ЕК, че всъщност помощта ще бъде преразгледана, а не спряна. По-късно визитата на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен в Израел предизвика критика в някои европейски столици, че е прекалено едностранчива и произраелска, както и че тя превишава своите институционални правомощия. Страните членки би трябвало да водят външната политика на ЕС, като общата позиция трябва да бъде представена от Върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността Жозеп Борел.

Този дисонанс рязко контрастира с амбициите на съюза, формулирани от страните членки неведнъж през годините. За целта ЕС е изградил институционална рамка, чрез която да се дадат повече външнополитически правомощия, включително чрез въвеждането на позицията на Върховния представител през 2009 г. Наскоро Фон дер Лайен пък потвърди своята амбиция да ръководи една "геополитическа комисия".

И все пак, когато се изисква европейска дипломатическа позиция, именно големите страни членки като Германия и Франция представят Европа на международната сцена. В моменти на криза отговорността пада там, където се събират силата и легитимността.

Най-важната причина за трудностите на ЕС на глобалната сцена е, че 27-те страни не са особено заинтересовани да обединят своята външна политика или дори военен капацитет на наднационално равнище. Тъй като външната политика се възприема като съществен елемент от националния суверенитет, истинската политическа интеграция остава относително слаба и трудна за постигане.

Най-важната причина за трудностите на ЕС на глобалната сцена е, че 27-те членки не са особено заинтересовани да обединят своята външна политика или дори военен капацитет на наднационално равнище.

Берлин, тактически подкрепян от Париж, настоява за придвижване към гласуване във външните работи, което да се основава повече на квалифицираното мнозинство, за да се гарантира, че бъдещият ЕС от потенциално 35 членки няма да стане неуправляем с евентуалното приемане на Украйна и на Западните Балкани,. Но има и други причини, допринасящи за слабостите на европейската външна политика.

Извън сътрудничеството в сферата на развитието, в което ЕС е световен лидер, бюджетът на блока за външни въпроси е относително малък, а дипломатическата служба няма такава директна политическа легитимност, на каквато се радват националните правителства. Освен това ЕС няма тази сила, която произтича от притежаването на военен капацитет, излъчващ мощ и осигуряващ подкрепата за дипломатически цели. Военната сила позволява и да се дават гаранции за сигурност на други държави, което е съществен източник на влияние на международната сцена. Накрая, 27-те страни с различна история, географско положение и възгледи за собствените им национални интереси означават големи различия в интерпретирането на света.

Всичко това подчертава важността на координирането в ЕС, въпреки че то ще бъде за сметка на скоростта на реакцията. Вярно е, че Украйна принуди ЕС да пристъпи по-категорично на геостратегическия терен - с налагането на санкции срещу Русия и със стратегическото преориентиране към евроразширяване, също така е вярно, че ако САЩ напълно се отдръпнат или намалят драстично военната подкрепа за Украйна, ЕС няма да успее да компенсира загубата.

Въпреки известния напредък, особено през миналата година, ЕС никога не е бил последователен, единен и стратегически ориентиран външнополитически играч. Ключовата пречка не е нито брюкселската бюрокрация, нито договорите, дефиниращи вътрешните механизми на сътрудничество, а дълбоко вкорененото нежелание на европейските столици наистина да обединят своите външнополитически активи.

Но тъй като перспективите за Европа само ще се влошават - не само заради събитията в Близкия изток, а и заради възможността за втори президентски мандат на Доналд Тръмп в САЩ, страните членки може би трябва да преосмислят своето дълбоко убеждение - че запазването на националния суверенитет е по-важно от общите действия.