Свят

Какво означават за България идеите за ЕС на различни скорости

Влизането в еврозоната и Шенген става още по-важно, за да може страната да спечели от очакваните реформи

Моника Върбанова

Светла Павлова

2 автори

Reuters © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Темата накратко

Правителствата на Франция и Германия делегират на работна група от 12 експерта да изготви доклад в възможните сценарии за реформиране на Европейския съюз.
Целта е подобряване на функционирането и подготвянето за разширяване на съюза.
Документът има консултативен характер, но следва вече обявения тон на европейските институции, затова вече влиза в дневния ред на ЕС.

"Международният ред се променя и ЕС трябва да се променя заедно с него." Тези думи на испанския премиер Педро Санчес от юли, когато страната му пое ротационното председателство на Съвета на ЕС, обобщават новото мислене в Брюксел. Десетилетието, в което ЕС отчаяно се опитваше да не се разпадне, драматично отстъпва място на политически курс към сближаване вътре, за да може да има разширяване навън - най-вече към Украйна, но също и към отдавна стоящите пред вратата Западни Балкани. Опциите на масата са или основна промяна на съюза, или избледняващо геополитическо влияние и икономическа конкурентоспособност.

Импулсът за промяна получи силен тласък миналата седмица, когато създадената от Германия и Франция Група на 12-те - независими експерти по европейско право и интеграция - представи своите идеи. Докладът им дава насоки как ЕС да започне да работи по-ефективно и да съхрани принципа за върховенство на правото като основополагащ.

Предложенията им включват ЕС на четири скорости (виж графиката), реформиране на институциите (включително свиване на броя както на евродепутатите, така и на еврокомисарите), намаляване на сферите, в които държавите членки могат да налагат вето, подготовка на съюза за разширяване до 2030.

Макар докладът да не представлява официална позиция на Германия и Франция, той има достатъчно тежест, за да бъде в основата на разговора за реформа на съюза, като първите обсъждания по темата ще бъдат още следващия месец на неформалната Среща на върха на ЕС в Гранада. И макар повечето от идеите да не са нови, конкретната им формулировка е уцелила правилния баланс между смелост и постижимост.

На пръв поглед перспективата за ЕС, разделен на концентрични кръгове, звучи плашещо за недобре интегрирана и не особено активна държава като България, която рискува да остане в периферията, далеч от ядрото. Но от друга страна, това прави още по-важно влизането в еврозоната и Шенген. А също така отваря и възможности. Както посочва пред "Капитал" проф. Оливие Коста, един от двамата докладчици на Групата на 12-те, България би могла да има полза от тези реформи. Още повече ако управляващите в София следят внимателно накъде духа вятърът на промяната в ЕС, участват активно в насочването му и се готвят от рано за последствията.

В основата бе правото

"Правовата държава е нещо, което за нас не подлежи на договаряне. Така че върховенството на закона ще бъде не само задължително условие, за да принадлежите към ЕС, но дори и за да останете асоцииран член", казва пред "Капитал" Оливие Коста, професор в Университета за политически науки в Бордо. Докладът за първи път отваря вратата за излизане от съюза или загуба на статут на кандидат-член не по желание на страната (както беше при напускането на Великобритания), а при незачитане на основния принцип за върховенство на закона. Както посочва Коста, ако една компания инвестира в друга държава, а там липсва независим съд, тя няма да може да функционира нормално. "Така че единният пазар със свободното движение на хора, капитал и т.н. изисква върховенство на правото", казва докладчикът.

Авторите на документа подчертават, че въпреки съществуващите механизми - включително Съда на ЕС и Европейската прокуратура, има сфери, по които има още какво да се направи, като например борбата с прането на пари и злоупотребите с еврофондове. Това може да се случи и без промяна да договорите - чрез Механизма за условност, с който и сега могат да се замразяват европейски средства при съмнения за проблеми с върховенството на закона в държави членки, но се активира само като крайна инстанция (за момента само в Унгария). Идеята сега е блокирането на средства да се решава с квалифицирано мнозинство в съвета вместо с единодушие.

Контролът става още по-необходим на фона на предложенията за увеличаване на бюджета на ЕС със собствени ресурси, с възможност да се теглят общи заеми, но и чрез по-големи вноски от страните. Отваря се и възможност група страни от ЕС да сключват "междуправителствени финансови споразумения" за общи разходи, без да е нужно съгласието и участието на всички. А увеличаването на бюджета е нужно, защото ако Украйна се присъедини, повечето страни членки изведнъж ще станат нетни контрибутори (ще плащат повече, отколкото получават) и огромно количество еврофондове ще потекат на изток. В същото време, както коментира еврокомисарят по бюджета Йоханес Хан след представянето на доклада на Групата на 12-те, "ако ЕС иска да бъде геополитически играч, това трябва да бъде отразено в бюджетната структура".

България има шанс за най-високото ниво на интеграция

"За ЕС рано или късно ще дойде моментът на истината: ако напредъкът за 27-те членки не е възможен, може да е от взаимна полза за всички да проектират път към различни нива на интеграция или някаква форма на по-свободно асоцииране за нови или настоящи държави членки", се казва в доклада. В тази връзка авторите предлагат четири скорости на интеграция: вътрешен кръг (който да включва Шенген и еврозоната), останалите държави в ЕС, асоциирани членове (които да се възползват от вътрешния пазар, европейски фондове и др.) и европейска политическа общност.

Както самият документ признава, нито всички държави са готови да продължават да отдават правото си на суверенни решения в много области в полза на Брюксел, нито ЕС има капацитет в момента не само за повече интеграция, но и за разширяване. Десетгодишната блокада на някои държави членки за присъединяване на България и Румъния към Шенген е типичен пример за това. Оливие Коста обаче уточнява, че вътрешния кръг няма да бъде "клуб за избрани", а напротив, идеята е "да бъдем гъвкави и отворени и да зависи от всяка страна да принадлежи към кръга, в който иска да бъде. Стига да спазва критериите".

Според него не трябва да бъде повече възможно 500 милиона граждани да чакат да вървят напред в дадена област (като отбрана, индустриална политика и зелена икономика, цифровизация и др.), докато Виктор Орбан каже "да".

Трябва да имаме готовност за засилено сътрудничество и мисля, че това ще се развие в страна като България, която има пълно право да бъде част от вътрешния кръг. И ще бъде въпрос на политическа воля на страната

проф. Оливие Коста

един от двамата докладчици на документа от "Групата на 12-те"

Блокадата за Шенген може да падне

Сред предложенията на експертите са и сериозна реформа в институциите на ЕС. Тя включва намаляване на броя на членовете на Европейския парламент (или запазване на сегашния брой от 751, без увеличаване при разширяване) и на еврокомисарите, както и промяна на начина на гласуване в съвета и разширено използване на квалифицирано мнозинство.

Последното например може да помогне дори и в казуса влизане в Шенген. "Всички решения извън тези, за които е нужна промяна на договорите (като разширяване, външна политика и сигурност, данъци и социално осигуряване), ще могат да се вземат с квалифицирано мнозинство вместо с единодушие от държавите членки.", посочва Оливие Коста.

Блокирането за Шенген от една-две страни вече няма да е възможно

проф. Оливие Коста

един от двамата докладчици на документа от "Групата на 12-те"

Държавите членки все пак ще запазят правото си на т.нар. спасителна мрежа за суверенитета, която ще им позволи някаква форма на компенсация, ако решението силно засяга техните интереси.

Организацията на Европейската комисия също ще претърпи промени. "Има твърде много портфолиа, зам.-председателите на ЕК вършат най-много работа, но нямат повече права, а при евентуално разширяване ситуацията ще се усложни съвсем", казва Коста. И макар опцията не всяка държава да има свой комисар да звучи по-скоро трудно "продаваема" политически, споделянето на портфейлите с политики и йерархия по ресори на ротационен принцип има своята логика. "Също така да не забравяме, че комисарите не са там, за да представляват страната си, което е допълнителен аргумент, смята Коста.

Как разширяването да стане възможно и ЕС да продължи да работи

С всички тези реформи ЕС от 30 или 35 държави трябва да бъде възможен вариант. Има обаче ясна ограничителна линия за бъдещите държави членки. "Страните, които имат военен или друг конфликт с друг кандидат или държава членка, ще трябва да го решат преди асоцииране - не мисля, че е добра идея да се внасят конфликти и напрежения в рамките на ЕС. Давам пример със Сърбия и Косово или Турция и Кипър", казва Коста. Но въпросът какво би означавало това за Украйна и Молдова и дали би било възможно те да се присъединят при неприключил конфликт с Русия остава отворен.

Според д-р Румена Филипова, председател и основател на Института за глобални анализи, има припокриване между съдържанието на документа и посоката, в която се движи ЕС през последната година. "И в документа на работната група отново се споменава, че преди ЕС да бъде от 30 и повече държави, трябва извърши сериозни вътрешни и институционални модификации", посочва тя.

Политологът доц. Даниел Смилов прогнозира, че по-вероятният сценарий да се случат промените е без отваряне основните договори на ЕС, защото това ще изисква пълно съгласие от всички държави членки. Въпреки това трябва да се даде право на тези, които искат повече интеграция, да я получат. И докладът на експертите посочва начин. "Със сигурност това, което се предлага, е в интерес на България, но има среди в страната, които биха се противопоставили на включването ни в по-интегриран кръг на ЕС", посочва Смилов.

Вътрешният кръг на ЕС обаче и особено приемането на еврото ще отключи силен икономически растеж и развитие за страната ни"

доц. Даниел Смилов

политически анализатор

"Нашият доклад просто има за цел да започне дискусия", казва Оливие Коста. Според него някои от промените могат да се случат още в настоящия мандат на европейските институции, а по-сериозните реформи трябва да се реализират преди края на следващия.