Защо европейската политика за бежанците се нуждае от спешна промяна

Както често се случва, миксът от правила на ЕС и национални мерки води до бъркотия, която подклажда възхода на популистки политици

Европа е магнит за мигранти, тъй като е богата и лесна за достигане от много хора от разкъсвани от война и бедни страни в Африка и Близкия изток

Ексклузивно съдържание от The Economist

Европа е магнит за мигранти, тъй като е богата и лесна за достигане от много хора от разкъсвани от война и бедни страни в Африка и Близкия изток © Reuters

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Ако има нещо, което европейците да обичат повече от коалиционните правителства, това е недоизкусуреният проект в ЕС. Еврото събра голяма част от континента във валутен съюз, който в крайна сметка доведе до безкрайни търкания, когато се оказа, че необходимите правила трябва да бъдат въведени. Единният пазар е триумф по отношение на стоките като например автомобили, но не работи така добре спрямо услугите, които сега доминират икономиката. Миграцията открай време е друга политика, която "ще бъде довършена утре".

Вътрешните граници бяха премахната в рамките на голяма част от блока преди почти 30 години. Но за трудната задача със справянето с външните граници и за стотиците хиляди, влизащи незаконно година след година, не бе помислено. Резултатът бе хаотична бежанска система, при която хиляди намират смъртта си в Средиземно море всяка година и която подклажда възхода на популистки политици. На 14 юни поне 78 мигранти загинаха, когато претъпкана рибарска лодка потъна в гръцки води, а стотици други остават в неизвестност.

Европа е магнит за мигранти, тъй като е богата и лесна за достигане от много хора от разкъсвани от война и бедни страни в Африка и Близкия изток. Някои мигранти, които влизат чрез малки лодки или по суша, подлежат на бежански статут, тъй като бягат от преследване, но над половината от новодошлите не отговарят на тези критерии. Мнозина се озовават в общества, които не са успели да се справят с интегрирането на предишните вълни от чужденци, често от предишни колонии. Системата може да бъде и благосклонна - напливът от около 4 млн. украинци, които избягаха в държави от ЕС, не срещна големи проблеми. Но по-често тя е нефункционална.

Както често се случва, миксът от правила на ЕС и национални правила води до бъркотия. Последицата от това, че вътрешните граници бяха премахнати като част от Шенгенското пространство, е, че провалите с мигрантите в една държава - например хлабавата външна граница, засягат и други страни в свободната от паспорти зона. За да се гарантира, че правителствата достатъчно добре охраняват своите граници с държави, които не са членки на ЕС, мигрантите, влизащи в блока незаконно, трябваше да бъдат обработвани от страната, в която първо са стъпили. Това поставяше огромно бреме върху места като Гърция и Италия. Държави като Швеция и Германия, където повечето мигранти се надяват да се установят, можеха да изпращат новодошлите обратно до района, където са пристигнали за първи път.

През 2015 г. броят на мигрантите се увеличи рязко в резултат на Арабската пролет, войната в Сирия и хаоса в Афганистан.

Този процес бе управляем, когато потоците бяха по-малки. Но през 2015 г. броят на мигрантите се увеличи рязко в резултат на Арабската пролет, войната в Сирия и хаоса в Афганистан. Средиземноморските страни поискаха помощ от своите съседи в ЕС. Тя така и не дойде, основно защото това, от което наистина имаше нужда, беше другите страни от ЕС да се съгласят да приемат мигранти извън онези над 1 млн. души, които се установиха в Германия при интензивната вълна от новодошли през 2015-2016 г. Няколко държави в Централна Европа просто отказаха да приемат търсещи убежище, заради което системата почти се разпадна. Южните страни понякога не правеха достатъчно, за да задържат мигрантите, или се отнасяха с тях толкова лошо, че северните власти се колебаеха да ги изпращат обратно при тях. Шенген, едно от знаковите постижения на ЕС, се задъхваше - шест държави, сред които Франция и Германия, ограничиха пътуването без паспорти.

Нещата сега може да се променят в резултат на неочакваната сделка между правителствата в ЕС на 8 юни. За първи ще бъде въведен елемент на "задължителна солидарност". Членките, които не са на първа линия в приемането на мигранти, ще трябва да допускат поне 30 000 търсещи убежище на година, а онези, които откажат, ще трябва да плащат по 20 000 евро на мигрант в европейски фонд. Това ще облекчи бремето за Италия и другите страни. В замяна държавите на първа линия ще трябва да създадат лагери, в които ще бъдат обработвани молбите за убежище на мигрантите, като така се потвърди ролята им на гранични полицаи за целия ЕС. Също така Европа ще даде пари за туширането на корена на миграцията. Делегация от европейски лидери тъкмо посети Тунис с обещание за финансова помощ в опит да бъде ограничена миграцията.

Нещата сега може да се променят в резултат на неочакваната сделка между правителствата в ЕС на 8 юни.

Защо след толкова много трудности внезапно стана възможно постигането на споразумение? Вит Новотни от брюкселския Wilfried Martens Centre казва, че причината за това е, че ЕС е натрупал опит в справянето с големи и емоционални кризи като пандемията, войната в Украйна и климатичните промени. Частично уроци са усвоени и от предишни грешки, но настроенията към миграцията също са се променили. Недостигът на пазара на труда означава, че мигранти - законни или не, ще бъдат необходими, за да работят във фабриките и да разнасят пица.

След като показаха щедрост към украинците, европейците вече се чувстват по-удобно да отказват на други от останалите краища на света. Новата миграционна сделка бе възможна отчасти, защото Европа е по-склонна от преди да бъде твърда към тези, които достигат бреговете й. Някои мигранти, например онези от страни, които не са особено опасни, ще бъдат връщани обратно след обработка на молбите за убежище и могат да бъдат депортирани в държави, които са далеч от родината им. Правозащитните организации не са доволни. Сега ЕС говори открито за спирането на помощи или за прекратяването на търговски сделки с бедни страни, ако те не помогнат с миграцията - например като поемат хора с отказан статут на бежанци.

Миграцията е ахилесовата пета на Европа. Мястото, което се възприема за добра сила в света, мрази да играе ролята на лошото ченге, когато става въпрос за недопускането на хора на своя територия, както трябва да направи. Но отказът на континента да се изправи срещу нефункциониращата стара система не служи на никого. Споразумението между правителствата все още трябва да извърви дълъг път, преди да стане закон в ЕС, както някои се надяват до края на годината. Но една несъвършена система, която работи, ще бъде по-добра от една лоша система, която не работи.