Коментар | Европейската електрическа инфраструктура задържа "зеления" преход

В момента ЕС харчи по около 23 млрд. евро на година за разширяване на мрежите за електроразпределение, като около 141 проекта в сферата са напът да се осъществят както в съюза, така и в сътрудничество между него и трети страни. Но това не е достатъчно за необходимото модернизиране и разширяване на мрежата. Според федерацията на европейската електрическа индустрия Eurelectric ЕС трябва да увеличи инвестициите в разширяването на мрежата до поне 38 млрд. евро на година до 2030 г., за да бъдат изпълнени неговите климатични цели, и до 100 млрд. евро на година до 2050 г., ако амбицията на тези цели бъде повишена. Европейската комисия пък изчислява, че до 2030 г. ще бъдат нужни инвестиции от 584 млрд. евро.

Затова ЕС и самите страни членки трябва да предприемат конкретни усилия, за да гарантират източници на финансиране. Средствата частично ще дойдат от бюджета на съюза, но също така и от национални фондове, частния сектор и финансови институции.

Европейската комисия изчислява, че до 2030 г. ще бъдат нужни инвестиции от 584 млрд. евро.

ЕС трябва не само да разшири мрежата, но и да осъществи повече интерконектори между страните членки. Интерконекторите, които свързват мрежите на съседните държави, играят ключова роля за увеличаване на енергийната сигурност, като гарантират, че дадена страна ще може да посрещне енергийните си нужди, когато вътрешното производство на ток не достига. Това трансгранично сътрудничество води до устойчивост, като позволява на държавите да намалят риска от потенциални ограничения в енергийните доставки - въпрос, който само ще става по-спешен със задълбочаването на климатичните проблеми.

В момента европейските мощности за трансгранична обмяна се очаква да достигнат 136 гигавата до 2030 г., но системата ще се нуждае от между 148 и 187 гигавата, за да се избегнат бъдещи проблеми. До този момент от 50 трансгранични проекта между страните членки само 5 са в процес на изграждане, а 21 са още във фаза на обмисляне.

Освен това разширяването на електропреносната мрежа трябва да приоритизира и заздравяване на връзките между ЕС и трети страни. Например разширяването на електрическите връзки с Обединеното кралство ще даде възможност за увеличаване на вноса на ток, произвеждан от британските вятърни паркове. А разширяването на електрическите връзки в Южна Европа, включително Западните Балкани, ще доведе до възможност за внасяне на "зелена енергия", генерирана в трети страни като Азербайджан и Мароко. Модернизирането и разширяването на електрическите връзки с Украйна и Молдова пък ще позволи на ЕС да заздрави енергийната сигурност на своите източни съседки.

Но от 38 трансгранични проекта в сътрудничество между ЕС и трети държави само 3 са в процес на изглаждане, а 19 са във фаза на обмисляне. Затова страните членки трябва да се фокусират върху ускоряването на тези проекти както в рамките на ЕС, така и с трети държави, за да се противостои на недостиг във вътрешното енергийно производство и за да се увеличи достъпът до възобновяеми източници. Тъй като развитието на мрежите отнема години, всичко това трябва да започне незабавно, за да се гарантира едно "по-зелено" европейско бъдеще.