Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
"Има грешка, има и прошка." Думите принадлежат не на свещеник, а на съпредседателя на групата на ПП-ДБ и лидер на ДСБ Атанас Атанасов, който в понеделник "опрости" греховете на вътрешния министър Калин Стоянов. Така стана ясно, че формацията е размислила и вече не иска оставката на шефа на МВР. Битият - бит.
Информацията беше съобщена някак между другото в телевизионно интервю два месеца след като през ноември полицаи атакуваха протестиращи срещу ръководството на БФС. Стигна се до кървави сцени на насилие, непредизвикани от демонстрантите, но пък МВР опита да изопачи ситуацията. Тогава ПП-ДБ обявиха, че "подобно поведение на българската полиция е недопустимо" и за такъв провал "се носи политическа отговорност". Подкрепен от ДПС и ГЕРБ обаче, Калин Стоянов отказа да подаде оставка.
Скандалът очаквано се разрасна, доведе до признанието от страна на Кирил Петков (който преди това твърдеше, че членовете на кабинета са излъчени от ПП-ДБ), че всъщност ГЕРБ са номинирали шефа на МВР. Впоследствие поредица медийни публикации свързаха министъра директно със санкционирания за корупция от американското и британското правителство Делян Пеевски. Седмици след скандала от партиите на промяната се заканваха, че при ротацията на премиерите през март ще настояват за отстраняването на Стоянов.
Оказа се обаче, че тези приказки са останали в миналото. А на тяхно място трайно се е насадила политическата прошка, която изглежда да е в стил "Тихо, да не ядосаме Пеевски". Това не е прецедент.
ПП-ДБ, които сами нарекоха управлението сглобка, успяват всеки път да "сглобят" (като в час по трудово) оправдания за оставането си във властта. И всеки път се приближават все по-плътно и до Бойко Борисов, и до Делян Пеевски. Които отново представители на ПП-ДБ години наред наричаха лицата на корупцията в България. И също така години наред твърдяха, че без те да бъдат отстранени от властта, страната няма как да тръгне в правилната посока. Очевидно е - т.нар. промяна е простила и на тях.
Ясно е, че горивото на политиката са компромисите. Те обаче са като бензина - могат да свършат работа, но ако не се внимава, и да направят пожар. А често това, което остава след пожара, е, че си станал като тези, срещу които се бориш.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.