Анализ | Капанът на корупцията: Кое направи крайнодесните в Европа отново велики

Месец след смъртта му се появи запис на Пилначек, в който той описва как високопоставени политици от Австрийската народна партия (АНП) на бившия канцлер Себастиан Курц са го притискали да прекрати разследванията за политическа корупция. "Министри на АНП дойдоха при мен дори след като имаше претърсване на централата на партията и ме попитаха защо не прекратявам. Винаги съм им казвал: не мога да го направя, няма да го направя, не искам да го направя", разказва той.

"Когато попитах дали биха направили нещо, за да ме подкрепят, отговорът беше: "Ти никога не си бил с нас", казва Пилначек, записано без негово знание в ресторант във Виена няколко месеца по-рано.

Дори за общество, калено в десетилетия на политически скандали и корупция, този епизод беше потресаващ. За много избиратели на дясноцентристката АНП най-големият шок беше реакцията на партията на разкритията - лидерите й обвиниха политическите си противници в интриги и използване на "методи на КГБ", за да й навредят. Вместо да се опитат да изяснят случая, те решиха да насочат австрийците към конспиративна теория, използвайки популистката тактика, за която от години твърдят, че е неприемлива.

Защо крайнодясното се издига

Докато Европа навлиза в най-важната си изборна година, континентът е в нов рунд на търсене на причините за възхода на крайната десница и други антисистемни сили. Разбира се, има различни фактори за това. В зависимост от партията и страната те варират от рязко нарастване на миграцията, през недоволство от начина, по който управляващите са се справили с пандемията, до подкрепата на ЕС за Украйна и загрижеността за войната в Газа.

Факторите варират от рязко нарастване на миграцията, през недоволство от начина, по който управляващите са се справили с пандемията, до подкрепата на ЕС за Украйна и загрижеността за войната в Газа.

Въпреки че повечето крайнодесни партии имат свои проблеми с корупцията и подкупите, избирателите са склонни често да им прощават, защото са привлечени от радикалните им (макар и нереалистични) рецепти за решаване на политическите проблеми.

Тъй като през юни ще се проведат избори за Европейския парламент, а през есента се очакват национални избори, възходът на крайнодесните в Австрия може да окаже съществено влияние върху политиката на континента. Австрия - поради своята история и положение на кръстопътя на Европа, често е служила като люлка на политически движения - както на политическия антисемитизъм например, вдъхновил Адолф Хитлер, така и ционисткото движение на Теодор Херцел. Напоследък служи като лаборатория за антиимигрантската крайна десница, която в лицето на Партията на свободата на Австрия (ПСА) е напът да отбележи една от най-големите си победи досега.

Лидерът й Херберт Кикъл, който обеща да спре както присъединяването на Украйна към ЕС, така и санкциите срещу Русия, може би скоро ще заседава в Съвета на ЕС заедно с Виктор Орбан, когото Кикъл сочи като пример за подражание. На многолюден митинг край град Грац миналия уикенд той призова за "ЕС на отечествата" и обеща да "защитава интересите на Австрия" заедно със съюзници като унгарския лидер. "Техническият термин на европейско ниво е "вето", каза на ентусиазираната тълпа Кикъл, който по-рано беше определил сегашния канцлер и лидер на Австрийската народна партия Карл Нехамер като "ходещ мъртвец".

Инерцията на Кикъл поражда силна тревога за Европа: голяма победа на партията му би могла да подсили подкрепата за сестринската ѝ "Алтернатива за Германия", която вече е на второ място с над 20 процента подкрепа.

Corruptus delicti*

Корупцията и политиката винаги са съществували ръка за ръка, но темата придоби нова актуалност, след като скандалите разтърсиха много от някога доминиращите центристки партии в Европа, като доведоха някои от тях до ръба на изчезването.

След години разследвания и съдебни дела за корупция, в които бяха замесени бившият президент Никола Саркози и други водещи фигури от неговата някога доминираща дясноцентристка партия, на президентските избори във Франция през 2022 г. тя завърши с под 5% от гласовете.

В Испания дясноцентристката Народна партия все още страда от мащабното дело за корупция, което през 2018 г. доведе до осъждането на 29 души, включително висши партийни служители.

Проблемът е още по-сериозен в Централна Европа, където културата на корупция сред политическите среди в страни като Чешката република подхрани възхода на популисти като Андрей Бабиш, който спечели властта с обещанието да прочисти системата през 2017 г., само за да се изправи пред разследване по обвинения в измама.

В Брюксел пък делото "Катаргейт" за пари срещу влияние разтърси европейските институции с най-големия корупционен скандал от десетилетия насам.

За разлика от крайнодесните партии, които често се възстановяват след скандал, благодарение на силата на радикалната си реторика, основните партии се справят по-трудно - до голяма степен защото често не е ясно за какво се борят. След Втората световна война дясноцентристките и лявоцентристките блокове в Европа обслужваха различни клиентели. В наши дни обаче разликите между тях често са трудно забележими.

Що се отнася до Австрия, разположена в центъра на континента, нейните скандали са като за сериали на Netflix. Иронично е, предвид фокуса на Кикъл върху корупцията в държавата, че скандалът "Ибиса" от 2019 г., който надмина всички дотогава (вдъхновил и минисериал, и отделен документален филм), е свързан именно с неговата Партия на свободата. Той е резултат от акция през 2017 г. на частен детектив и негова сътрудничка, която се представя за племенница на руски олигарх.

Пред тях във вила в курорта Ибиса тогавашният лидер на крайнодясната партия Хайнц-Кристиан Щрахе предлага политическите си услуги срещу финансова подкрепа. Видеозаписът от срещата изтече през 2019 г., когато Щрахе беше вицеканцлер в правителството, водено от дясноцентристката Австрийска народна партия.

Аферата предизвиква безпрецедентна политическа криза и нови избори, след които Партията на свободата е отслабена и в опозиция, а партията на Себастиан Курц се представя добре. После друг скандал обаче изправи Курц пред разследвания за подвеждащи изявления пред парламента и използване на държавни средства за финансиране на манипулирани социологически проучвания. Курц беше принуден да подаде оставка през 2021 г. и в момента е подсъдим.

Междувременно Кикъл пое Партията на свободата и използва времето в опозиция, за да я представи като бич за корупцията и като образец на крайнодясна идеология: антиимигрантска, антисистемна, антиевропейска и против подкрепа на Украйна във войната ѝ срещу Русия. Обратът в представянето й показва, че избирателите може да са склонни да загърбят предишния скандал с корупцията - тя постигна големи успехи на поредица регионални избори. А подкрепата за дясноцентристката АНП е спаднала до около 20% от високите над 37% след "Ибиса".

Ситуация е влошена и от ролята на председателя на парламента Волфганг Соботка в скандала с изтеклия запис на покойния Пилначек. В него той твърди, че Соботка, бивш министър на вътрешните работи и дългогодишен лидер на Австрийската народна партия, го е притискал да прекрати редица разследвания, засягащи партията. "Във всеки разговор Соботка казваше: ти се провали, не си ги прекратил. Но това не беше възможно и аз нямаше да го направя. Живеем в правова държава", казва Пилначек.

Според неотдавнашно проучване около 80 % от избирателите нямат доверие в Соботка, който е на последно място от всички австрийски политици. Той обаче отказва да подаде оставка и така прави подарък на Кикъл. Предвид преднината му в социологическите проучвания крайнодесният лидер трябва само да изчака.

* Корупционни престъпления (лат.)