Вилдерс - поредният популист, който разтревожи ЕС

Вилдерс твърди, че иска да постави Нидерландия на първо място и да върне страната обратно на нидерландците. Което напомня на амбицията на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп да направи Америка отново велика, както и на призива на италианския премиер Джорджа Мелони "Италия и италианците на първо място".

Но какво ни казват нидерландските избори за политическите ветрове, които духат из Европа? "Твърдо десните партии сега са част от политическия пейзаж", посочва сп. Economist. И допълва, че най-голямото притеснение в ЕС е, че нидерландските резултати са сигнал, който предвещава, че предстоят още победи като тази на Вилдерс.

"Има достатъчно голям шанс Нидерландия да получи правителство, водено от Партията на свободата на Вилдерс. А следващата година Австрия може да се сдобие с кабинет начело с Австрийската партия на свободата. В същото време Янез Янша никога не е далеч от властта в Словения, нито пък Андрей Бабиш в Чехия. В Брюксел пък има реална възможност Европейската народна партия да предпочете сътрудничество с крайнодесните Европейски консерватори и реформисти пред лявоцентристкия Прогресивен алианс на социалистите и демократите", казва пред "Капитал" Кас Муде, професор в Университета в Джорджия и автор на множество книги и публикации за популизма и политическия екстремизъм.

Отражението във вътрешен план

Публично изразените позиции на Вилдерс, включително свързването на мюсюлманската имиграция с тероризма и призивите за забрана на джамиите и на Корана, са толкова провокативни, че политикът е под полицейска защита от 2004 г. Той беше осъден за подбуждане към дискриминация, макар и по-късно оправдан, а през 2009 г. не е допуснат да влезе в Обединеното кралство.

Всъщност дори самият Вилдерс едва ли е очаквал да спечели толкова много парламентарни места. Неговата Партия на свободата, която взе около 24% от вота, отбеляза подем в социологическите проучвания късно в кампанията. Но какво доведе до тази подкрепа? Вилдерс се фокусира върху ограничаването на имиграцията, борбата срещу кризата с жилищата в страната и подобряването на здравеопазването, като смекчи своята антимюсюлманска риторика. Освен това той изглади изявите си в телевизионните дебати и се представи доста добре спрямо опонентите си. Същевременно традиционните партии също припознаха темата за имиграцията в кампаниите си. Което накара нидерландските гласоподаватели да заключат, че може би е по-добре да се насочат към "оригинала", който провежда целенасочена атака срещу мигрантите от най-дълго време на политическата сцена в страната.

Сега Вилдерс може да е лидер на най-голямата партия в парламента, но няма достатъчно депутатски места, за да управлява сам. В сряда той заяви, че обмисля варианта за съставяне на правителство на малцинството със себе си като премиер. Тази възможност се появи, когато след изборите консервативната Народна партия за свобода и демокрация на служебния премиер Марк Рюте (която споделя много от антиимигрантските позиции на Вилдерс) обяви, че няма да се присъедини към кабинет на крайнодесния политик, но не изключи да осигури парламентарна подкрепа за него. Според анализаторите Вилдерс ще трябва да работи с поне две от по-умерените партии, за да сформира коалиция.

Преди години включването на твърда десница в коалиционно управление беше достатъчно, за да се стигне до отлъчване от европейския дневен ред. Но вече не е така и идеята за т.нар. санитарен кордон, тоест центристките партии да се преструват, че популистките формации не съществуват при сформирането на правителство, вече все по-често се нарушава. В Нидерландия може да се окаже почти невъзможно да се сглоби коалиция без 37-те места на партията на Вилдерс. Но дори той да бъде премиер, вероятно ще става въпрос за правителство на малцинството, в което неговите партньори ще удържат най-лошите му пориви.

Влиянието на европейско равнище

Крайнодесният политик признава, че за да намери съюзници, ще се наложи да направи компромис с някои от позициите си. Но ако той стане премиер в Нидерландия, срещите на върха на европейските лидери ще станат далеч по-напрегнати. Вилдерс ще се присъедини към онези гласове, които искат по-твърда линия спрямо миграцията и бежанските политики в ЕС. Освен това Брюксел ще бъде притеснен за европейското единство относно подкрепата за нападната от руските сили Украйна. Подобно на лидерите на Унгария и Словакия Вилдерс се противопоставя на даването на още военна помощ за Киев. Същевременно той иска да извади Нидерландия от ЕС и макар да признава, че идеята не е популярна сред нидерландските гласоподаватели, може и да настоява за референдума по въпроса.

Все пак не трябва да се забравя, че по много теми един популистки премиер на Нидерландия ще споделя политиките на своя предшественик Марк Рюте. Нидерландското схващане е, независимо дали на Вилдерс или на Рюте, че ЕС не бива да очаква още финансиране от страните членки. И двамата са доста скептични за разширяването на съюза, а възгледите им за миграцията не са толкова различни.

Но макар някои анализатори да твърдят, че крайнодесни, националистически и популистки партии превземат Европа, е прекалено опростено да се вади такъв извод от изборната победа на Вилдерс. В Полша "Право и справедливост" няма достатъчно гласове, за да прокара през парламента свой нов кабинет, а крайнодясната испанска партия "Вокс" изобщо не успя да се представи толкова добре, колкото се очакваше на вота това лято. "Но миграцията плюс поскъпналите ежедневни разходи са приоритет за избирателите почти навсякъде в Европа", обобщава британската ВВС.

Унгария, Италия и (доскоро) Полша са ръководени от твърда десница, а към тях наскоро се присъедини и ляв популист в Словакия. Германската крайнодясна "Алтернатива за Германия" е или на първо, или на второ място в социологическите проучвания. Френската националистическа партия на Марин льо Пен "Национален сбор" се представи силно на парламентарните избори в страната. Двете формации създават политическо напрежение и притискат по-вдясно по теми като имиграцията и сигурността традиционните партии, като германските социалдемократи и центристите на френския президент Еманюел Макрон. В Австрия пък евроскептичната Партия на свободата е подкрепена от 30% от гласоподавателите, надминавайки противниците си отляво и отдясно преди изборите следващата година.

Вилдерс наистина представлява политическа тревога за Брюксел - един съюз, свикнал да функционира, като помага на центристите отляво и отдясно да изглаждат различията си. "Но извън имиграцията е съмнително, че представителите на политическите крайности ще имат голямо влияние на ниво ЕС", пише сп. Economist. Първо, макар партиите от твърдата десница понякога да се обединяват, на практика те често са на различно мнение. Орбан например е с прокремълски позиции, докато неговият предполагаем съюзник Мелони подкрепя Украйна. Второ, популистите често са прекалено заети да влизат в битки с Брюксел, вместо да работят за промяна на курса на съюза. Трето, политиците с екстремни идеи в предизборните си кампании имат склонността да стават по-умерени, когато стигнат до ръководен пост, особено ако трябва да поделят властта. Въпреки всичко това сигналът от победата на Вилдерс не трябва да се пренебрегва.