Коментар | Опасното заиграване на Макрон с радикалната десница

Хитра, макар и цинична политика или безскрупулна игра с огъня? Политическите залози са неудобно високи. Франция е най-важната от девет страни, в които радикално десни партии са на път да станат първи на юнските избори. Макрон е решил да неутрализира опасността, като флиртува с някои теми, които съставляват идеологическата база на Льо Пен.

Франция е най-важната от девет страни, в които радикално десни партии са на път да станат първи на юнските избори.

По време на пресконференция този месец президентът заяви, че е твърдо решен "Франция да остане Франция", повтаряйки думите на бивш крайнодесен президентски претендент. Същевременно потенциалните избиратели на Льо Пен са примамвани с обещания за нуждата от възвръщането на "властта" и "реда" в страната. Тези политически идеи включват политики за насърчаване на раждаемостта, задължителна национална служба за младежите, връщане на училищните униформи, ученето на "Марсилезата" в началното училище. Социално консервативният тон е придружаван от освежаване на кабинета, при което са върнати фигури, асоциирани с десния предшественик на Макрон - Никола Саркози.

В тази стратегия има две очевидни опасности. Първата е, че заиграването на Макрон с този вид десен комунитаризъм ще деморализира голяма част от неговата собствена партия и ще обезвери левите гласоподаватели до степен, в която традиционният "републикански фронт" срещу радикалната десница се разпадне. Втората опасност е, че вместо да примами потенциални поддръжници на Льо Пен към центъра, президентът може просто да потвърди нейната диагноза за "болежките" на Франция и да тласне електората в ръцете й. Скорошно проучване на европейските изборни нагласи стигна до заключението, че имитирането на риториката на радикалната десница рядко носи ползи, защото гласоподавателите са склонни да предпочитат оригинала вместо копието. Политиките на Макрон от известно време се отдалечават от център-лявото и горното твърдение може да се приложи към неговия случай.

Двата мандата на президента, който някога твърдеше, че ще изведе Франция "отвъд лявото и дясното", се превръщат в борба за възпиране на екстремния национализъм на Льо Пен. Нейна победа през юни би била голяма спънка. Повторение на този резултат на президентските избори през 2027 г., когато Макрон не може да се кандидатира отново, ще бъде повратна точка в европейската политическа история. Оттеглянето на държавния глава от либералния център възнамерява да попречи на такъв развой. Но също така рискува да създаде политическата динамика, която го насърчава.