Проблемът с победата на Макрон за пенсионната реформа
Начинът, по който една необходима мярка бе наложена, ще има политическа цена
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Всеки френски президент, който поиска от своите съграждани да се пенсионират по-късно, го прави на своя отговорност. Когато Жак Ширак опита това през 1995 г., парализиращи стачки го принудиха да се откаже от плана, а 18 месеца след това гласоподавателите уволниха правителството му. Купчини боклук бяха оставени да гният по улиците, както се случва и днес на булевардите в Париж. Събирачите на смет се присъединиха към стачките срещу решението на сегашния държавен глава Еманюел Макрон да вдигне минималната пенсионна възраст от 62 на 64 години. Затова бе известно облекчение, че на 20 март неговото правителство на малцинството на косъм оцеля след два вота на недоверие, което отвори пътя за превръщането на реформата в закон.
- Правителството на Макрон оцеля и пенсионната реформа влиза в сила
- Нова битка в тридесетгодишната война за пенсионна реформа във Франция
Но френският президент все още не е спечелил. Законът трябва да бъде одобрен от Конституционния съвет. А французите отлично знаят как да мобилизират силата на тълпите, когато всички други варианти са изчерпани. През 2006 г. протести из цялата страна принудиха тогавашния премиер Доминик дьо Вилпен да анулира новите трудови правила за младежите, дори след като те бяха вече закон. Сега отново опозиционните лидера са на улицата, за да прекратят една реформа, от която не можаха да се отърват в парламента. Не е изключен рискът от бунтове като тези, на които Франция стана свидетел по време на движението на "жълтите жилетки".
Макрон изглежда решен да не бъде притиснат от демонстрантите и това е правилно. Неговата пенсионна реформа не е съвършена, но е жизненоважна. Франция харчи 14% от своя БВП за обществени пенсии, което е почти двойно на средното за ОИСР. Това бреме се покачва със застаряването на населението. Страната е дом на 17 млн. пенсионери, или с 4 млн. повече спрямо 2004 г. Вдигането на пенсионната възраст е най-разумният начин за затваряне на "дупката" във финансите, както се е доказало в други европейски държави.
И все пак действията на президент идват на висока политическа цена. След като не успя да убеди обществото, профсъюзите и опозицията в нуждата от реформа, Макрон прецени, че не може да рискува да се проведе нормален парламентарен вот. Вместо това той прибегна до конституционно право, което заложи оцеляването на правителството му на карта. Това похват е напълно законен и е използван 100 пъти от въвеждането му от Шарл дьо Гол насам. Но все повече се възприема като начин да се налагат решение срещу волята на народа. В случая с Макрон, чийто често арогантен стил на управление вбесява мнозина, употребата на това конституционно право подсилва усещането, че той не слуша хората.
Това е опасно, защото сегашните му действия не трябва да бъдат края на амбициите му да реформира Франция. Има още много работа за вършене - от достигането до нетна нула на емисиите и пълна заетост до по-доброто образование в отдалечените райони. 45-годишният държавен глава все още се намира в първата година на втория си мандат и кипи от енергия и идеи. Но французите вече поглеждат към 2027 г. и опасността, че държавният глава може да бъде принуден да предаде ключовете за Елисейския дворец на някой от крайния политически спектър, като например Марин льо Пен. Освен ако Макрон не успее да подобри живота на своите съграждани, той може да не успее да удържи популизма.
Дори тогава реформата може да не е достатъчна. Демократичното лидерство изисква постоянното и внимателно постигане на съгласие. Сега повече от всякога Макрон трябва да поправи своя индивидуален стил и да покаже на французите, че уважава както парламента, така и хората.
На фона на войната в Украйна Европа се нуждае от една силна и стабилна Франция, която е втората по големина икономика в ЕС и военна сила. За Франция налагането на пенсионната реформа винаги ще бъде втората най-добра опция. За Макрон това трябва да му напомня, че в политиката не винаги е достатъчно да бъдеш прав.
Тези във Франция, които искат техният следващ президент да идва от демократичния център, а не от крайната десница, не могат да си позволят да мълчат. Не само Макрон е виновен за сегашния хаос. Някои депутати от дясноцентристките "Републиканци", много от които подкрепят реформата, не дадоха поддръжката си. Мълчанието на мнозина в политиката, бизнеса и други сфери, които много добре знаят, че страната се нуждае от промяна, не бе далновидно. Те в крайна сметка може да са тези, които ще платят висока цена.
2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
1 коментар
Много интересно как от тези неща
- достигането до нетна нула на емисиите ИЛИ
- пълна заетост ИЛИ
- по-добро образование в отдалечените райони ИЛИ
- вдигане на възрастта за пенсиониране
Макрон избира първо да вдигне пенсионната възраст. Така реално не дава повод на никого да го чака за някое от първите три. И после ще има анализи как Льо Пен е дошла на власт :)
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.