Коментар | Политиката на отчаянието
Голямата икономическа картина е в рязък контраст с общото настроение на страх и съмнения в големите индустриални икономики, включително Китай
Харолд Джеймс
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Общественото мнение за света днес е странно раздвоено. Големите индустриални икономики, включително Китай, са обхванати от общо настроение на страх и съмнения, въпреки че много хора правилно подозират, че самите те се справят добре ("всички останали" са тези, които се справят ужасно). Пазарите достигат нови върхове, тъй като политическите и инвеститорските настроения са в противоположни посоки. Политиката е изпълнена с песимизъм, докато икономиката кипи от енергия.
През последните 30 години известната мантра на американския политически консултант Джеймс Карвил - "Икономиката, глупако", оформи разбирането ни за политиката, особено в година на избори. Но тази мъдрост вече е с малко изтекъл срок на годност. Политиката отдавна не реагира на случващото се в реалния свят, включително икономиката. Така САЩ, изглежда, са на път да повторят състезанието от 2020 г. между Джо Байдън и Доналд Тръмп - двама старци, с още четири години по-възрастни от последния път, когато се изправиха един срещу друг. По същия начин Франция се подготвя за поредната кандидатура за президент на крайнодясната популистка Марин льо Пен. В Германия проучванията показват срив в подкрепата за управляващата коалиция (Социалдемократите, Зелените и Свободните демократи), а крайнодясната "Алтернатива за Германия" се очертава като втората най-силна партия в страната, което предполага, че ще остане постоянна част от политическия пейзаж. Популистките партии наскоро постигнаха големи победи в Холандия и Словакия. В Обединеното кралство сега всички очакват Лейбъристката партия (под по-умерено ръководство) да спечели следващите избори; но е очевидно, че едно ново правителство ще наследи слаба икономика и разделено общество.
Главният инфлуенсър на отчаянието е Тръмп. Той и неговите европейски почитатели плетат хипнотизираща история за нещастие и страх. Според Тръмп Америка е "страна в упадък, проваляща се страна, честно казано". Подобни изказвания, с техния умишлено прост език, създават илюзия за автентичност.
Сега разгледайте голямата икономическа картина, която е в рязък контраст с тези мрачни политически оценки. Технологичните иновации водят до по-бърз и по-очевиден напредък от всякога през последните 50 години.
Тръмп и неговите европейски почитатели плетат хипнотизираща история за нещастие и страх.
Информационните комуникационни технологии - преди всичко изкуственият интелект, могат все повече да решават основни проблеми, включително тези, които подхранваха разочарованието на средната класа през последните четири десетилетия. Твърде скъпи ли са жилищата в градовете? Благодарение на дистанционната работа вече не е необходимо да живеете в голям столичен район, за да имате работа в голяма компания. Скъпо и трудно достъпно ли е образованието? Благодарение на онлайн курсовете - като тези, предлагани от Khan Academy, може да учите много предмети онлайн. Прекалено скъпо и инвазивно ли е здравеопазването? AI ще помогне за всичко това.
Много от тези технически постижения са наистина шокиращи. Те със сигурност ще изместят голям брой работници, но също така ще освободят ресурси, позволявайки на много хора да реализират по-целенасочено съществуване от това, което покойният антрополог Дейвид Грейбър нарече "глупава работа". С тази нова ера на технологични пробиви и нови възможности идва необходимостта от нова пътна карта, която да ръководи личните очаквания и поведение.
Тръмп не е влиятелен поради някаква ценност, която представлява, а защото е яхнал определена мода. Ефимерният характер на подобно влияние е самата му същност. Светците бяха трансформиращи, защото мислеха и действаха в по-дългосрочен, всъщност вечен контекст. Фигури като Буда, Франциск от Асизи или Катерина от Сиена преодоляваха страха и недоверието, като разрушаваха манията към непосредствения момент. Трябва да възстановим способността си да виждаме отвъд краткосрочния план, ако искаме да излезем от днешното блато на отчаяние.
1 коментар
Политика на отчаянието е да пускаш десетки милиони мигранти в щат в който не гласуват за теб. Какъв човек трябва да си, какъв политик, президент, държавник трябва да си? Луда и изкуфяла работа и това уж в сърцето на световната демокрация САЩ!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.