БНБ очаква по-силен икономически растеж тази година и по-ниска инфлация

Потребителските цени през 2023 г. са паднали по-бързо, отколкото централната банка очакваше, но прогнозата е дори към края на 2025 г. индексът да надвишава 3%

Васил Минков

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Българската икономика ще нарасне с 2.5% тази година след 1.8% през 2023 г., а инфлацията ще пада още, но ще се задържи до около 3% към края на годината - на това залага Българската народна банка в последната си макроикономическа прогноза. Въпреки че перспективите изглеждат по-добри в сравнение с постигнатия резултат миналата година, очакванията за растежа през 2024 г. всъщност са ревизирани леко надолу - с 0.2 процентни пункта спрямо прогнозата на институцията от ноември, най-вече по линия на инвестициите и износа.

Прогнозата на БНБ е сред по-консервативните и е близка до тази на Световната банка. Институции като Международния валутен фонд (МВФ) и Министерството на финансите например залагат растеж над 3% за тази година. Най-песимистични за България засега се очертават очакванията на Европейската комисия, която единствена ръст под 2%.

Двигатели на растежа - отново потребление и малко инвестиции

Икономистите смятат, че основен двигател и тази година ще остане частното потребление с ръст 3.7%, макар и по-слаб в сравнение с 5.8% през миналата. Разходите на домакинствата ще бъдат подсилени от покачване на заплатите с темпове, изпреварващи инфлацията, както и от продължаващо увеличение на социалните разходи на правителството. За по-високия ръст на БВП се очаква да допринесе и това, че спадът на запасите, който досега дърпаше надолу общата активност, вече няма да влияе.

Инвестициите също се очаква да се ускорят - до 5.3% в сравнение с 1% през 2023 г. - както от страна на бизнеса, така и на държавата, която ще се възползва от средствата по Плана за възстановяване. Въпреки че износът пък вероятно ще се върне към растеж, нетно той се очаква да има отрицателен ефект за икономиката, тъй като прогнозата е вносът да се увеличава с по-бързи темпове от него.

Леката ревизия в посока надолу с 0.2 пункта се дължи почти изцяло на по-ниски очаквания за инвестициите, чийто ръст е заложен да бъде 5.4% вместо 9%. И тази година водеща роля за представянето на икономиката ще имат външни за страната процеси - слабата глобална търговия, понижената активност в еврозоната и геополитическото напрежение. През втората половина на 2023 г. икономическата активност в еврозоната е била по-ниска от очакваното, а краткосрочните перспективи пред основните търговски партньори на България са се влошили, посочват експертите.

Спад в запасите е в основата на слабия резултат през 2023 г.

Предварителната оценка на БНБ за 2023 г. е, че българската икономика се е разширила с 1.8%. По-точна картина обаче ще има през февруари, след като бъдат публикувани и данните на НСИ за последното тримесечие.

През миналата година двигатели на растежа са били частното потребление и нетният износ, докато най-силен негативен ефект е имала промяната на запасите, смятат от БНБ. "Понижението на натрупаните запаси от суровини, материали и готови продукти през периода януари - септември 2023 г. може да бъде обяснено с отслабващата икономическа несигурност в страната, със спада на цените на основни неенергийни суровини на международните пазари и по-доброто функциониране на глобалните вериги за доставки", обясняват икономистите.

Ръстът на икономиката обаче вероятно също е бил малко по-слаб - с 0.1 пункта надолу от предишната прогноза. В основата на ревизията стои по-слаб ръст на частното потребление - 5.8% вместо 6.3%, който до голяма степен се компенсира от инвестициите. Те вероятно са се представили по-добре и вместо спад, както беше заложено преди, са нараснали.

Инфлацията пада по-бързо от очакваното

Инфлацията е паднала малко по-бързо, отколкото БНБ очакваше - през декември тя вече беше 5% (измерена по европейската методология) вместо прогнозираните 6.1%. По-ниска се оказва както базисната инфлация, така и тази при енергийните продукти и храните. Според експертите обаче ценовото напрежение остава силно, а причините са силното потребителско търсене и растящите разходи за труд на единица продукция, най вече при услугите. Затова ако миналата година инфлацията падна рязко от двуцифрени темпове до около 5%, до края на годината се очаква да намалее до 3.1% и да остане на същото ниво дори към края на 2025 г. Най-голям принос за общата инфлация се очаква да имат базисните компоненти.

Както винаги, пред прогнозата има и рискове, но те се оценяват като балансирани. Те са свързани основно с геополитическите конфликти и ефектите от глобалното покачване на лихвите. Вътрешен риск пък е да се забави усвояването на средства по плана за възстановяване и други европейски фондове, изтъква БНБ.