Коментар | Четиридневна работна седмица или седмица, натъпкана в четири дни

Страни в Азия и Океания търсят начини да реенергизират служителите. В Нова Зеландия правителството въведе четиридневна седмица в края на пандемията с цел повишаване на продуктивността и подобряване на баланса работа - личен живот. В Япония няколко компании също се присъединиха, включително Hitachi и Microsoft. Тази мярка, представена като начин за борба с модела на свръхработа, също така е възможност за съществено увеличаване на продуктивността (в случая с Microsoft с 40%).

Широкоразпространената работа от дома, използването на технологиите и повишената гъвкавост дълбоко трансформираха начина, по който работим.

Европа последва тенденцията - първо започнаха страните в Северна Европа, последвани от Великобритания, Германия, Испания, Португалия и Франция. Такава реформа може да има различни форми.

Първият подход е най-популярен - същиятброй работни часове, концентрирани в четири дни. Това е моделът, въведен в Белгия и скандинавските страни. През есента на 2022 г. Белгия прокара закон за четиридневната седмица - служителите могат да работят четири дни без намаление на заплатата, тъй като техните седмични работни часове остават непроменени.

Във Франция опит за същото бе направен през март 2023 г. за служителите на Urssaf Picardie, но се оказа пълен провал. Причината - дългите работни дни вече не позволяват на родителите да водят и да взимат децата си от училище. Предизвикателството тогава е как да работим по различен начин, така че качеството на работата да не пострада, ако се намалят работните часове.

Вторият подход представлява истинската полза от четиридневната седмица - по-малко работни часове благодарение на повишената продуктивност. Това бе изпробвано в Южна Европа. Формулата е поддържане на производителността, като се идентифицира и намали непродуктивното време и се орежат някои процеси. Тоест по-малко работа, но преди всичко по-добра работа.

Този подход се основава на идеята, че технологиите ще компенсират загуба на продуктивност. Появата на изкуствения интелект извади концепцията отново на преден план. Бил Гейтс дори говори за неизбежното пристигане на тридневната седмица.

Но вместо да се фокусираме върху броя на работните часове, не трябва ли да говорим за самата същност на работата? Според френския икономист Тимоте Парик трябва да спрем да предричаме бъдещето на работата с идеи като четиридневната седмица и да започнем да изобретяваме работата на бъдещето.

Може би трябва да създадем нови утопии за работата в унисон с книгата на Ърнест Каленбах от 1975 г. Ecotopia: The Notebooks and Reports of William Weston, която описва три щата на Западното крайбрежие, отделили се от САЩ, за да установят радикален екологичен начин на живот. Каленбах говори за нов модел на обществото, в който хората работят само 22 часа на седмица. В тази утопия става въпрос за икономика, в която голяма част от останалите часове са посветени на социални, политически, културни и екологични дейности. Книгата показва как персоналното и колективното удовлетворение е преди индивидуалния успех. Общественият транспорт е безплатен, образованието и здравеопазването са достъпни за всички, криминално насилие липсва, универсалният доход е в сила, а рециклирането и дегроутът (екологична икономика и антиконсуматорски модел) са закон.

Каленбах е искал да ни даде поглед върху един свят, който според него е по-добър не само за околната среда, а и за всеки човек. Тъй като живеем по-дълго от всякога и работата започва да заема по-малко време в нашия живот, трябва да си представим не нов начин на работене, а нов начин на живеене.