Работна седмица от 69 часа - Южна Корея търси решение на демографските проблеми

Предложението на правителството за повече извънреден труд цели да донесе баланс между личен живот и работа, но може да постигне точно обратното

Двойно по-дългата работна седмица от тази във Франция може да донесе прекалено голямо натоварване дори за известните със своя работохолизъм южнокорейци

Васил Минков

Двойно по-дългата работна седмица от тази във Франция може да донесе прекалено голямо натоварване дори за известните със своя работохолизъм южнокорейци © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Докато в САЩ и Великобритания идеята за четиридневна работна седмица набира популярност, Южна Корея се движи срещу течението. Правителството в Сеул иска да увеличи максималните часове труд на седмица от 52 на 69, като твърди, че това ще облекчи демографските проблеми на страната и ще донесе повече гъвкавост както за фирмите, така и за служителите. Двойно по-дългата работна седмица от тази във Франция обаче може да донесе прекалено голямо натоварване дори за известните със своя работохолизъм южнокорейци.

Извънредният труд в страната беше обичайна практика до 2018 г., когато държавата въведе максимален праг от 52 работни часа на седмица - 40 часа редовен труд и до 12 часа извънреден. Фирмите, които карат служителите си да работят повече, са заплашени от санкции. Дългите работни дни обаче може отново да се завърнат с новата реформа на консервативното правителство на президента Юн Сук Йол, който пое властта миналия май.

Повече гъвкавост за малкото работници

Предложението за вдигане на лимита на извънредния труд до 29 часа седмично идва с аргумента за по-голяма гъвкавост, която може да облекчи проблема със застаряващото население и намаляващата работна сила в Южна Корея. Проектът предвижда работодателите да могат да отчитат извънредния труд на месечна, тримесечна или дори годишна база, а отработеното време впоследствие да се заменя за по-продължителна почивка. Според правителството така работниците ще могат да заложат повече извънреден труд в натоварени периоди, а в замяна по-късно да вземат повече отпуск. "Ако работите във фабрика за сладолед например, можете да се трудите извънредно сезонно и да използвате отработените часове за по-дълъг отпуск впоследствие", обясняват от министерството на труда. Това осигурява по-голяма ефективност за фирмите и повече свобода за семействата, а според защитниците на предложението може дори да увеличи раждаемостта.

Коефициентът на раждаемост в Южна Корея падна под т. нар. заместваща раждаемост от 2.1 раждания на жена през 1984 г. и оттогава намалява. Сега той е най-ниският в света - 0.78 по данни, цитирани от Financial Times. Затова и в работна сила с годините се вливат все по-малко нови попълнения.

"Можем да разрешим сериозни социални проблеми като бързото застаряване и ниската раждаемост, като позволим на жените да избират по-гъвкаво работното си време".

министърът на труда Лий Юнг-сик

Прегряване

Бизнес организации приветстваха идеята, тъй като отдавна страдат от недостиг на персонал и трудно посрещат крайните срокове. Работниците обаче са скептични, че промените ще са в тяхна полза. През 2020 г. около 60% от заетите в корейските компании не са успели да използват целия отпуск, който им се полага за годината, показва проучване. Синдикатите нарекоха плана "токсичен" и "отживелица". "Това ще направи законно да се работи от 9 сутринта до полунощ пет поредни дни", казва Корейската конфедерация на профсъюзите.

Опозицията също се противопостави и посочи твърде честите трудови злополуки и смъртни случаи, причинени от прекомерна работа. Последните са били 739 през 2021 г. по данни на министерството на труда.

Южна Корея е известна със своята култура на работохолизъм, която помогна за бързата ѝ индустриализация през последния половин век и я превърна в десетата по-големина икономика в света. Средният жител работи 1915 часа на година към 2021 г., изчислява ОИСР, като страната се нарежда на пето място в света по този показател (след Мексико, Коста Рика, Колумбия и Чили). Това е и с близо 200 часа над средното за ОИСР.

Въпреки това дългите часове работа срещу ниско заплащане остават разпространени, а растящите цени направиха жилищата недостъпни за мнозина. Сред служителите с "бели якички" голямата състезателност и желание за изпъкване водят до прегряване. "Рязкото увеличаване на работното време и интензивността за кратък период крие сериозни рискове за здравето, често водещи до смърт от прекомерна работа", казва Чой Мин, лекар и защитник на трудовите права. Според експерти планът е в противоречие с желанието за постигането на баланс между професионален и личен живот, като приоритет трябва да е повишаването на производителността, а не увеличаването на часовете работа.