Анализ | Антиевропейски, популистки и крайнодесни партии се готвят за скок

Доклад на Европейския съвет за външна политика прогнозира значителен спад в подкрепата за центристките формации на европейските избори

Саймън Хикс, Кевин Кънингам

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Саймън Хикс, експерт по сравнителни политики към Европейския университетски институт във Флоренция, и

д-р Кевин Кънингам, преподавател по политики и политически стратег, в доклада на ECFR

Антиевропейски популистки партии са на път да станат ключови победители на предстоящите през юни избори за Европейски парламент (ЕП), като се очаква те ще бъдат първи сили в страни като Австрия, Франция и Полша и да се представят силно в Германия, Испания, Португалия и Швеция. Това прогнозира доклад на European Council on Foreign Relations (ECFR), озаглавен "Остър десен завой". Според него спадът в подкрепата за формации от политическото статукво заедно с подем на екстремистки и по-малки партии вероятно ще представлява сериозна заплаха за водещи стълбове на европейския дневен ред, включително Европейския зелен пакт, продължаващата помощ за Украйна и бъдещото разширяване на ЕС.

Докладът посочва, че двете основни политически групи в ЕП - Европейската народна партия (EPP) и Прогресивният алианс на социалистите и демократите (S&D), ще продължат да губят депутатски места. Центристката "Обнови Европа" (RE) и коалицията Зелените/Европейския свободен алианс (G/EFA) също ще загубят места, докато група на левицата (The Left) и популистката десница, включително Европейските консерватори и реформисти (ECR) и "Идентичност и демокрация" (ID) ще бъдат принципните победители на изборите.

Въпреки че се очаква EPP да остане най-голямата група в ЕП, като задържи правомощията да определя дневния ред, популистките гласове, особено тези от радикалната десница, ще бъдат по-силни и ще се намесват повече в процеса по вземане на решения. Крайнодясното ще бъде особено ясно изразено в ключови страни членки, включително в Италия, където "Италианските братя" вероятно ще подобрят резултатите си до 27 евродепутати; във Франция, където партията "Възраждане" на Макрон се очаква да отстъпи съществени гласове на "Национален сбор" на Льо Пен, като втората може да вземе до 25 места в ЕП; в Австрия, където Партията на свободата е на път да удвои своите евродепутати от 3 на 6 само месеци преди ключови национални избори; в Германия, където "Алтернатива за Германия" вероятно също почти ще удвои евродепутатите си, достигайки до 19 места.

Тази динамика ще обърне политическия дискурс в ЕС надясно. Това се случва преди евентуалното завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом в края на тази година, което допълнително ще окаже влияние върху процесите в Европа.

Тази динамика ще обърне политическия дискурс в ЕС надясно.

Антиевропейските популистки партии ще бъдат на първо място в девет страни - членки на ЕС, и ще се класират като втори или трети сили в още девет държави. Според доклада партии с дълбок евроскептицизъм ще станат водещи в Австрия, Белгия, Чехия, Франция, Унгария, Италия, Нидерландия, Полша и Словакия; а ще бъдат втори или трети в България, Естония, Финландия, Германия, Латвия, Португалия, Румъния, Испания и Швеция. Очаква се крайнодясната група ID да спечели над 30 нови места и с общо 98 места да стане третата политическа сила в следващия парламент.

Дясно-левият баланс в ЕП ще се измести драматично надясно. Според доклада настоящата лявоцентристка коалиция (S&D, G/EFA и The Left) ще отбележи значителен спад в гласовете си - 33% спрямо сегашните 36%. Дясноцентристката коалиция (EPP, RE и ECR) вероятно ще загуби известен брой места, задържайки 48% спрямо сегашните 49%. Докато популистката дясна коалиция (EPP, ECR и ID) ще увеличи своя дял от местата от 43% на 49%.

Коалиция на "популистката десница" може да спечели мнозинство за пръв път. Коалиция на християндемократи, консерватори и радикални десни евродепутати ще се състезава за първи път за мнозинството в ЕП. Ролята на унгарската "Фидес", която се очаква да получи 14 места, ще бъде решаваща, защото ако предпочете да се присъедини към ECR, ECR не само може да надмине RE и ID, като се класира на трето място, но заедно с ID може да достигне почти 25% от гласовете и за първи път да има повече депутатски места от EPP или S&D.

Почти половината от местата в ЕП може да попаднат извън "суперкоалицията" на центристките групи EPP, S&D и RE, като представителите й ще намалеят от 60% на 54%. Това означава, че коалицията може да няма достатъчно места, които да гарантират постигането на мнозинство при ключови гласувания.

Резултатите могат да имат значителни последици за политическия дневен ред на ЕС, включително Европейския зелен пакт. При значително изместване вдясно е вероятно коалиция за "политически действия срещу климата" да доминира след юни 2024 г. Това ще попречи на приемането и въвеждането на общи политики за постигането на целите на ЕС за нетна нула в емисиите. Резултатите могат да имат и отражение върху усилията на Брюксел за налагане на върховенството на закона. В настоящия парламент има малко мнозинство в полза на използването на санкции, когато страна членка не спазва демократичните принципи, включително в случаите с Унгария и Полша. Но след юни ще бъде по-трудно на центристките и на лявоцентристките формации да задържат тези позиции.

Има голяма вероятност проруски представители да влязат в следващия парламент. Очаква се "Възраждане" в България да спечели три места на изборите за ЕП, което би позволило да партията да влезе в законодателния орган за пръв път, като така се легитимира на институционално ниво преди следващите национални избори в България. В страната се проведоха парламентарни избори пет пъти от началото на 2021 г., като бързото нарастване на подкрепата за партиите против статуквото облагодетелства формации като "Възраждане". Същевременно прогнозите са, че резултатите в Европа могат да послужат като катализатор за други вотове в страните членки, включително в Австрия, Германия и Франция.