🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Какво се случи през седмицата

Държавата ще приложи три схеми за справяне с кризата на енергийните цени; СЗО призова хората да се откажат от някои планове за празниците; БНБ подсили предупрежденията си за кредитния бум, като включи и заемите за строителство

Министърът на енергетиката Александър Николов обяви новите мерки за компенсиране на високите цени на електроенергията и на природния газ
Министърът на енергетиката Александър Николов обяви новите мерки за компенсиране на високите цени на електроенергията и на природния газ
Министърът на енергетиката Александър Николов обяви новите мерки за компенсиране на високите цени на електроенергията и на природния газ    ©  Надежда Чипева
Министърът на енергетиката Александър Николов обяви новите мерки за компенсиране на високите цени на електроенергията и на природния газ    ©  Надежда Чипева
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Държавата ще приложи три схеми за справяне с кризата на енергийните цени - чрез отделни компенсации за бизнеса, за електропреносните дружества и за потребителите на природен газ по регулирани цени. Целта е туширане на поскъпването на тока и газа, за да не се налага КЕВР да взима извънредни решения. Общата сума на помощите ще е около 1.5 млрд. лв., като парите ще бъдат осигурени най-вече от извънредните печалби на държавните производители на ток като АЕЦ "Козлодуй" и НЕК, от фонда "Сигурност на електроенергийната система" и ако има нужда от още средства - чрез бюджета. Схемата за бизнеса ще обхване периода от декември до първото тримесечие на 2022 г., когато се очаква да има най-голяма волатилност на пазара за ток. За разлика от старата компенсация от 110 лв./мВтч, която се прилагаше през октомври и ноември, ще има диференциран подход и помощта няма да е еднаква за всички, дори ще има фирми, които няма да я получат. Общата сума по разчети на енергийното министерство най-вероятно ще надхвърли 900 млн. лв. При електроразпределителните дружества на ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про", както и за държавната ЕСО схемата за подпомагане ще бъде по-различна. Тя ще покрива 100% разходите им за технологични загуби, което според министър Николов ще струва около 350 млн. лв. Компенсации ще има и за потребителите на природен газ, но само тези, които са на регулирани цени - топлофикациите и крайните снабдители. Общият размер на помощта ще е около 200 млн. лв., като поне половината от тази сума ще отиде в "Топлофикация София".

България изпитва все по-големи трудности с навременното въвеждане на европейските директиви във вътрешното си право, а отклоненията от стандартите в ЕС почти са удвоили наказателните процедури срещу страната. Това става ясно от публикуван в понеделник доклад на Европейската комисия за състоянието на общия пазар, който сравнява прилагането на европейските стандарти във всички държави членки.

Имунизацията срещу ковид-19 на деца на възраст от 5 до 11 години започва в края на тази седмица, съобщи главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев. В понеделник в България пристигнаха 42 000 дози педиатрична ваксина на Pfizer/BioNTech, която засега е единствената одобрена за прилагане на лица над 5 години. Педиатричната доза е една трета от тази за възрастни и също е в две дози, а възможните странични реакции са като при възрастните. Ваксините за деца първоначално ще се поставят само в 69 пункта в страната.

Шофьор, който откаже да бъде проверен и за алкохол, и за наркотици, извършва две самостоятелни нарушения и му се налагат две отделни наказания - това по същество следва от тълкувателно решение на Върховния административен съд по приложението на Закона за движението по пътищата. Доколкото законовата санкция за отказ от тест е две години без книжка и глоба от по 2 хиляди лева, това означава, че в подобни случаи, когато шофьорът е отказал тест и за алкохол, и за наркотици, ще бъде лишен от права за 4 години и ще бъде глобен с 4000 лв.

Свят

Световната здравна организация призова хората да се откажат от някои от плановете си през предстоящите празници, за да запазят общественото здраве на фона на разпространението на новия вариант на коронавируса омикрон. "Да анулираме събитие е по-добре, отколкото да прекъснем живот. Трябва да се вземат трудни решения", посочват от организацията. Някои европейски страни, сред които Нидерландия, Германия, Франция и Ирландия, решиха да затегнат рестрикциите, включително чрез налагане на ограничения за пътуване и въвеждане на вечерен час. В САЩ омикрон вече е доминиращ вариант, като съставлява 73% от новите инфекции.

Европейската комисия прие, че 9 месеца ще е срокът на валидност на сертификатите за ваксинираните против COVID-19 от поставянето на последната доза. Засега не се предвижда срок на валидност на сертификатите за бустерна доза. При използването на сертификатите за цели, различни от пътуване в ЕС, държавите ще имат възможност да прилагат собствени правила. Досега в ЕС са издадени 807 млн. сертификата, признати в 60 страни по света.

САЩ са готови за дипломатически контакти с Русия чрез различни канали по повод ескалацията заради струпването на руски сили край границата с Украйна. Това се посочва в изявление на Белия дом, според което обаче, за да се получи диалог, той "трябва да се основава на реципрочност, както и да вземе предвид нашите притеснения относно действията на Москва". Миналата седмица руските власти обявиха списък с предложения, които да се обсъдят, включително обещание от НАТО да се откаже от всякаква военна дейност в Източна Европа и Украйна. Преди дни германско списание Der Spiegel написа, че най-високопоставеният генерал в НАТО е предложил алиансът да установи военно присъствие в България и Румъния заради покачването на напрежението с Русия.

Президентът Реджеп Ердоган обяви мерки срещу доларизацията на икономиката и защита на спестяванията, което доведе до рязко поскъпване на турската лира. На 20 декември местната валута се срина до 18.36 за долар, но в края на деня се изкачи до 12.27. Този еднодневен скок от 23% е най-големият от 1983 г. Въпреки това лирата се е обезценила с близо 45% спрямо долара от началото на годината. Президентът отново потвърди - въпреки масовите критики, че никой не трябва да очаква нищо друго освен понижение на лихвените проценти. В опит да потуши недоволството правителството обяви извънредни мерки в подкрепа на турската лира. Кабинетът обещава да компенсира загубите на собствениците на депозити в лири, ако понижението на националната валута към твърдите валути надхвърли лихвените проценти, обещани от банките. Това ще мотивира турците да не обменят депозитите си в лири в чуждестранни валути заради опасенията, че големите промени на валутния курс ще изядат лихвените им приходи. Турската лира остава най-губещата от валутите на развиващите се пазари за трета поредна година.

Влиятелното германско бизнес лоби BDI остро критикува Китай, след като азиатската страна блокира вноса от германски производители в Литва. По-рано този месец Пекин спря целия литовски внос, защото балтийската държава позволи на Тайван да отвори консулство в столицата Вилнюс.

Икономика

1.1 млрд. евро или 1.7% от очаквания БВП, са преките чужди инвестиции в страната към октомври, показват предварителните неревизирани данни на БНБ.

БНБ подсили предупрежденията си за кредитния бум, като включи и заемите за строителство. Централната банка очаквано покачи антицикличния буфер с още 0.5 пункта до 1.5%, считано от 2023 г. Идеята му е да служи като допълнителна защита при прегряване на кредитирането, а също и като инструмент на регулаторите да ограничат активността на банките. Като цяло новата мярка на БНБ стъпва на същите аргументи като през септември, като основният фокус е върху засиления ръст при жилищните заеми. Новият момент е, че регулаторът е притеснен и по още няколко линии - финансирането на жилищно строителство и търговски площи.

Държавен фонд "Земеделие" изплати близо 800 млн. лв. субсидии в края на декември. По Схемите за единно плащане на площ са изплатени почти 643 млн. лв. на 54 хиляди стопани. Близо 120 млн. лв. са получили 11 517 животновъди по Схемата за обвързана подкрепа в сектор "Животновъдство". Преди Коледа ще бъдат разплатени и парите за необлагодетелстваните райони, с което ще приключат всички предвидени плащания до края на годината.

Бизнес

Сливанията и придобиванията по света са за рекордните 5.6 трлн. долара. Това е ръст от 63% спрямо 2020 г. За пръв път е преминат прагът от 5 трлн. долара, показват данните на Dealogic, цитирани от Reuters. Големият обем се дължи на лесно достъпния капитал и високо оценените акции на компаниите. Сред факторите е още отлагането на сделки заради пандемията миналата година, когато сливанията и придобиванията отбелязаха най-ниско ниво за последните три години. Както обикновено технологичният и здравният сектор водят класацията.

Комисията за защита на конкуренцията глоби "Милки груп био" с почти 1.7 мл. лв. за нелоялна конкуренция. Сумата е 1% от нетните приходи от продажби на дружеството за 2020 г. Решението подлежи на обжалване. Производството е образувано по искане на търговеца на едро на млечни продукти "Ростар БГ", а поводът е дистрибуцията на краве масло Deutsche Markenbutter ("Двете крави"), произведено от германското дружество Fude + Serrahn Milchprodukte GmbH & Co. KG - Хамбург, специално и само за българския пазар. В искането си до КЗК от компанията посочват, че "Милки груп био" разпространява краве масло, което напълно имитира продукта, произвеждан от Fude + Serrahn Milchprodukte GmbH & Co.KG за "Ростар БГ".

Сделки и проекти

Основаната от българи софтуерна компания Gtmhub получи рекордно голямо финансиране - 120 млн. долара. Всички инвеститори в рунд С са чуждестранни - водещ е фондът Index Ventures, с участие от Visionaries Club и предишните инвеститори Insights Partners, Singular и CRV. Общо до този момент компанията е набрала около 161 млн. долара. В началото на годината тя бе получила 30 млн. долара инвестиция в рунд В, воден от Insights. Gtmhub е основана от бившите служители на "Телерик" Иван Осмак, Йордан Ангелов, Радослав Георгиев и Бо Пидерсен през 2015 г.

Смесеното дружество между австрийската Pierer и българската "Макском" ще започне производство на електрически велосипеди в новия си завод край Пловдив през 2024 г. Това стана ясно при подписването на сделката за покупка на близо 200 дка терен, на който ще бъде изградено предприятието. Инвестицията в проекта на новосъздаденото "Пиерер&Макском мобилити" ще бъде близо 80 млн. лв., а строителството се очаква да започне в средата на следващата година.

ВяЕЦ "Св. Никола" рефинансира заем и получи нови 16 млн. евро за ВЕИ проекти. Финансирането е от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и то ще бъде за нови проекти за възобновяеми енергийни източници. Получател на кредита е дружеството "Ей И Ес гео енерджи" с мажоритарен собственик AES, но няма ангажимент инвестицията да е в България. Сумата е част от по-голям пакет за общо 64 млн. евро, в който участват и търговски банки. С останалите средства ще се рефинансира съществуващият заем, с който беше изграден вятърният парк.

Френската BNP Paribas ще продаде американската си банка Bank of the West на канадската BMO Financial Group за около 16.3 млрд. долара. Продажбата на американското подразделение ще прехвърли фокуса на BNP изцяло върху Европа, където тя се превръща в една от най-големи инвестиционни банки, съобщава Reuters.