Кой всъщност управлява КЕВР

Освен това няма никакъв проблем с мандатите, както се твърди напоследък, включително от премиера Кирил Петков. Да, председателят Иванов и един от комисарите - Евгения Харитонова, наистина са с изтекъл мандат, но Законът за енергетиката им дава право да изпълняват длъжностите си до избирането на нови членове. С други думи, решенията на КЕВР не са нелегитимни.

Така изглежда напълно възможно загубилите властта да се опитват да саботират новите управници чрез решенията за енергийните цени и регулациите в сектора. Още повече че именно това е постоянна тема в онлайн изявите на бившия премиер Бойко Борисов, който твърди, че по негово време цените били ниски, а сега постоянно растат. Показателно е и че, след като преди Коледа парламентът отхвърли предложението на ГЕРБ да се променят тарифите на ВЕИ производителите и да им се махнат премиите, на 31 декември КЕВР все пак взе такова решение, прескачайки дори наложения мораториум. В началото на декември пък бяха приети промени в правилата за търговия с ток, които в противоречие с европейските норми забраниха обединенията на балансиращи групи, повишавайки значително разходите на крайните клиенти. И това са примерите само от последните седмици.

Историята на сътворението

КЕВР по същество е класически регулатор - орган, създаден, за да се извади решаването на даден въпрос от всякакви политически съображения. Този принцип обаче беше взривен отвътре още по време на първите протести срещу правителството на Бойко Борисов в началото на 2013 г. и така продължи до края, когато през пролетта на 2021 г., дни преди изборите на 4 април, пак Борисов направи така, че регулаторът да не може да определи нова цена на природния газ.

За да е по-лесно контролируем органът, бе направена и промяна в структурата му и начина на избиране на членовете. Преди 2015 комисарите се избираха по т.нар. кръстосан принцип - с квоти от парламента, президента и Министерския съвет. След това само от парламента, разбира се, с договорки между партиите.

Първият председател, избран по този начин през април 2015 г. - с гласовете на Реформаторския блок, които издигнаха номинацията му, тези на ГЕРБ, ДПС, Патриотичния фронт, "Български демократичен център" и АБВ, е Иван Иванов. Той някак си успя да си изгради добра репутация и не се замеси в политически скандали като предшествениците си. Иванов обеща бързи стъпки за либерализация на пазара на ток и работа в интерес на обществото и ще се запомни именно с това. През годините той успя да стабилизира сектора и не допусна сътресения. Мандатът му обаче изтече още през април 2020 г.

Изборът на нов председател и членове трябваше да бъде през юни 2020 г., като единственият кандидат (издигнат от ГЕРБ) бе Пламен Младеновски - енергиен експерт, който и към момента ръководи дирекция "Електроенергетика и топлоенергетика" и реално предлага новите цени на тока и парното. Буквално в последния момент обаче неговата кандидатура беше оттеглена. Причината според три независими източника на "Капитал" е била отказът на Младеновски да се види на четири очи с Делян Пеевски, за което бил помолен след среща между Бойко Борисов и Илко Желязков - известен като "лейтенанта на Пеевски" в енергетиката, по онова време зам.-председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, а по-късно един от санкционираните заедно с Пеевски и Васил Божков по "Магнитски".

Пак според източници на "Капитал" тогава от страна на ДПС е било подадено конкретно име, което от ГЕРБ да издигнат за председател на КЕВР - Дафинка Янкова, юрист по образование и бивш изпълнителен директор на "Булгаргаз" от 2013 до началото на 2015 г., а сега - зам.-председател на Българската газова асоциация. Заради антиправителствените протести обаче управляващите се отказаха да избират нов председател на КЕВР и оставиха Иван Иванов да изпълнява длъжността с изтекъл мандат. Така и досега - година и половина по-късно.

По същия начин в КЕВР остана и един от членовете и представител на ГЕРБ - Евгения Харитонова, която е бивш заместник-министър на икономиката в първия кабинет "Борисов", а по-късно оглави ДКЕВР, след като Ангел Семерджиев подаде оставка. През лятото на 2020 г. парламентът не успя да събере мнозинство, за да избере нов член на нейно място. Тогава бяха гласувани само само трима нови членове - по един от квотата на ГЕРБ, БСП и Обединени патриоти.

Евгения Харитонова Фотограф : Юлия Лазарова

Без дълбока промяна в Закона за енергетиката новото мнозинство на четворната коалиция ще може да смени само тези двама члена на КЕВР, чийто мандат е изтекъл. Част от останалите ще подлежат на смяна през 2023 г., а избраните през 2020 - чак през 2025 г.

Важните 7

Така в КЕВР ще останат 7 комисари, избрани от предишната власт, които ще имат достатъчно мнозинство за взимането на каквито и да е решения.

Вторият представител на ГЕРБ, освен Харитонова, е Георги Добрев. Той се издига в партията на Борисов през Столична община, където в периода 2011-2012 г. е зам.-кмет на район "Студентски", а след това, когато Валентин Николов от ГЕРБ оглавява АЕЦ "Козлодуй", Добрев става ръководител "Управление Търговско" в централата.

Двамата комисари на Обединените патриоти (ВМРО и НФСБ) са Владко Владимиров и Александър Йорданов. Любопитното при първия е, че професионалната му кариера е свързана с "Мини Бобов дол", но това е било преди времето на Ковачки. Въпреки това в предишния си мандат в КЕВР (от 2015 до 2020 г.) Владимиров беше издигнат именно от партията на Ковачки. Александър Йорданов пък е номиниран от формацията на Валери Симеонов. До избирането му за член на комисията за първи път през 2015 г. той работи като старши инспектор в отдел "Одит" в "БДЖ холдинг", а опитът му в енергетиката се изразява в стажа му в ЧЕЗ и управлението на фирма за търговия с електроенергия, която отдавна не функционира.

Владко Владимиров Фотограф : Юлия Лазарова

Въпреки че беше най-малката партия в 44-то Народно събрания, "Воля" на Веселин Марешки има цели двама представители в КЕВР. Един от тях е Георги Златев - бивш изпълнителен директор на свързаната с Ковачки ТЕЦ "Брикел", който през 2015 г., също като Александър Йорданов, влезе в КЕВР именно по предложение на партията на Ковачки "Български демократичен център". През 2018 г. Златев бе преизбран, като този път бе издигнат от "Воля".

Георги Златев Фотограф : Юлия Лазарова

Другият човек на Марешки в регулатора е Пенка Трендафилова. Тя е започнала кариерата си като счетоводител, а след това, в продължение на 16 години е ръководила направление "Финансово-икономическо" във ВиК - Бургас.

Останалите двама комисари са от БСП и ДПС. Представителя на социалистите е Димитър Кочков. Той влезе в КЕВР още през 2015 г. и бе преизбран през 2018 г. Кочков е бил заместник-директор на ВиК - Плевен, и работи в този сектор от 1991 г.

По същия начин през 2015 г. Ремзи Осман стана член на комисията по предложение на ДПС и през 2018 г. същата партия отново го издигна.

Ремзи Осман Фотограф : Велко Ангелов

Какво да се прави

Едностранното прекратяване на мандати на комисари трудно ще мине през съда. Затова, за да се промени изцяло КЕВР, парламентът ще трябва да изработи и гласува нови текстове в енергийния закон, да закрие старата комисия и да сформира нова. Това обаче може да не се хареса на Брюксел, тъй като ще изглежда като политически опит за овладяването на регулатор. Какъвто всъщност и ще бъде.

Ако се тръгне в тази посока би било добре да се имат предвид и някои от коментарите на енергийните експерти. Славчо Нейков, който е председател на Института за енергиен мениджмънт, например предлага не само депутати и парламентарни групи, но и представители на бизнеса, НПО и др. да имат право да номинират кандидати за комисари - разбира се, при предварително ясни и оповестени критерии."Така партийният натиск върху Комисията чрез схемата "да си поговорим с нашия другар в КЕВР" може да бъде ограничен", смята той.

Друго негово предложение е да се забрани възможността за привикването на КЕВР в парламента за обяснения по конкретни решения. "Нищо не пречи депутатите да участват пряко в законоустановената публична процедура на обсъждания, организирана от КЕВР по повод решенията й. И ако смятат, че имат капацитет, да задават въпроси или да дават конкретни мнения и предложения, а не да говорят общи приказки пред медиите от депутатския амвон. А онези от тях, които не са съгласни със съответното решение, да го обжалват в съда", обяснява Нейков и допълва, че комуникацията между КЕВР и Народното събрание трябва да бъде свързана единствено с концептуални въпроси на енергийната политика и евентуално изменение на законодателството.

Във всеки случай новите управляващи нямат безкрайно време и скоро трябва да имат концепция какво и кой ще прави в енергийния сектор. Ако идеите и експертите са добри, начин за прилагане ще се намери.