Топ 5 от "Капитал": Възможностите по новата програма за саниране; Нинова атакува и "Кинтекс"

1. Какво включва новата програма за саниране и кой може да участва? В Плана за възстановяване има заложени 1.6 млрд. лв. за енергийна ефективност на сградите

Националната програма за енергийно обновяване на жилищните и нежилищните сгради (известна по-просто като саниране) е част от сектор енергетика в Националния план за възстановяване и развитие. За нея е отделен огромен ресурс - за жилищните сгради 1.2 млрд. лв., а за обществените сгради има предвидени 370 млн. лв.

Тези пари ще бъдат управлявани и този път от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. То трябва да разработи критериите за финансиране заедно с насоки за кандидатстване по процедурите. Ето какво знаем дотук за бъдещата програма за саниране, която трябва да започне във втората половина на тази година: "Какво включва новата програма за саниране и кой може да участва".

2. Оръжейният търговец "Кинтекс" е поредното държавно дружество, където икономическият министър Корнелия Нинова сменя ръководството без ясни мотиви

Служителите в дружествата под шапката на икономическото министерство вероятно вече са претръпнали. Със или без основание почти всеки нов министър помита ръководството. Някои може би с идеята да подобрят управлението, други с видима цел да благоустроят верни партийни кадри.

Още в първите месеци на новия кабинет лидерът на БСП Корнелия Нинова, която пое прекръстеното Министерство на икономиката и индустрията, също тръгна по познатия курс, въпреки че повечето назначения бяха само отпреди месеци и инициирани от настоящия премиер Кирил Петков. Във фокуса й сега е оръжейният сектор, а последната жертва са директорите на търговеца "Кинтекс" - на практика най-голямото държавно дружество от военния комплекс. Те са не просто отстранени, а и обвинени в нарушения, за които е сигнализирана и прокуратурата. Доколко за това има основания е трудно да се прецени, тъй като от министерството на Нинова бързо се върнаха към традициите му от късния ГЕРБ мълчаливо да отказва информация. Вижте в текста "Блицкригът на Нинова в "Кинтекс".

3. "Слънчев ден" евтино и лесно напусна борсата. Свързваното с Делян Пеевски курортно дружество не е подавало отчети. И за "наказание" не харчи пари за търгово предложение

Публичните компании разбираемо са по-регулирани и се подчиняват на по-специфични правила. Едно такова е, че когато в тях се сменя контролиращият собственик или пък той иска да свали дружеството от борсата, трябва да предложи на останалите да изкупи акциите им по справедлива цена. Логиката на т.нар. търгово предложение е проста - при такива фундаментални промени миноритарните акционери трябва да имат опция за изход от инвестицията си. А от гледната точка на мажоритарните акционери, които вече имат контрол, това е скъпо начинание без особени ползи.

Свързваното със санкционирания от САЩ депутат Делян Пеевски курортно дружество "Слънчев ден" получи възможност лесно да избегне търгово предложение. Въпреки че в него собственикът се смени през 2019 г., то така и не отправи задължителна оферта към инвеститорите в следващите три години. А преди седмици в края на март компанията беше свалена от борсата отново без търгово предложение, а по решение на Комисията за финансов надзор (КФН). Причината е, че "Слънчев ден" от над година не е предавало финансови отчети и така, за да предпази инвеститорите, регулаторът го наказва със спиране от търговия. Проблемът е, че точно това наказание не изглежда никак болезнено за компанията, а напротив - помага й да постигне точно каквото желае. Нещо, което отваря широко врата и за други да последват същия облекчен път към непубличността.

4. Митът за българското биткойн богатство: пет години след информацията, че държавата е задържала криптовалута за милиарди, сега е ясно, че такива никога не е имало

България е най-богатата държава в света на криптовалутите. През 2017 г. органите на реда конфискуваха общо 213 519 биткойна, които днес се равняват на 10.2 млрд. долара, а в най-високата си точка - на 14.7 млрд. долара. Това е близо една трета от разходите, предвидени в държавния бюджет за тази година. С тях могат да се финансират щедро образователни програми, да се построят свръхмодерни болници, да се изплати почти целият външен дълг на България, да си поръчаме още около 70 изтребителя F-16 или просто да се раздадат по около 1500 долара на всички живеещи в България, включително и новородените.