Топ 5 от "Капитал": Мръсната тайна на София стана чиста; Интересът към санирането е критично нисък

1. Мръсната тайна на София стана чиста - заводът за отпадъци продължава да генерира много боклук, но с документална гимнастика е влязъл в норма

Преди 18 години Бойко Борисов стана кмет на София с обещанието да се справи с боклуците, които тогава преливаха от контейнерите, буквално заливаха града и се трупаха в бали. Проблемът трябваше да бъде решен с построяването на завод за над 300 млн. лв. плюс с още толкова за инсинератор, който да гори произведения RDF. В еуфорията на сегашните местни избори темата с боклуците отсъства, но това не означава, че проблем няма. Години наред заводът за отпадъци така и не заработи както трябва и вместо гориво бълваше просто отпадъци. Така сметището в "Долни Богров", вместо да бъде затворено, "решаваше" проблемите на неефективния завод, като там отиваха по над 100 хил. тона отпадъци под гръмкото название "оползотворяване".

Общината обаче не подобри ефективността на завода и не надгради разделното събиране на отпадъците в града, за да влезе в рамките на т.нар. комплексно разрешително, което определя как трябва да работи инсталацията. Вместо това през 2020 г. тя просто измени въпросния документ. С промяната на параметрите заводът вече официално произвежда боклук в двойно по-големи количества. И това е напълно законно.

2. Интересът към втория етап от санирането е критично нисък, главно заради 20-процентното съфинансиране от страна на собствениците

Когато говорихме за санирането с колеги от Словакия, те ни казаха, че там вече няма какво повече да се направи, защото процесът в някои градове почти e завършил. Думите, макар и перифразирани, са на Драгомир Цанев, изпълнителен директор на центъра за енергийна ефективност "ЕнЕфект". Според него у нас в последните 20 години по различни програми огромен публичен ресурс за енергийна ефективност e стигнал само до шепа сгради.

Цанев до голяма степен се оказва прав - в санирането на старите панелки, а и не само, през годините потънаха милиарди левове без значителен резултат. Да, в някои градове поне визуално кварталите се подобриха, но като цяло ефектът е спорен. В същото време изкривената представа и инерцията от близкото минало, че държавата е длъжна да поеме разходите по енергийното обновяване, блокира опитите за подобряване на процесите чрез постепенно въвеждане на самоучастие от страна на собствениците. То е критично важно, за да се подобри контролът върху качеството - когато хората участват със собствени средства, са много по-чувствителни на тази тема.

3. "Газпром" търси купувач на веригата си бензиностанции в България. Руският гигант дойде преди 11 години, сега продава 23 обекта, 12 терена и склад за около 60-80 млн. евро

"Газпром нефт" търси изход от петролния си бизнес в България. Това поне става ясно от обява, разпространена в сектора. В пакета се предлагат 23 бензиностанции под бранда Gazprom, склад за горива в Костинброд и още 12 терена. А необвързващите оферти се чакат до 23 ноември.

Руската компания развива мрежата си у нас през сръбското си дружество "Нафтена индустрия Сърбия" (NIS), като в България бизнесът се развива през дружеството "НИС Петрол". От българския и сръбския офис не отговориха на въпросите на "Капитал" какви са причините за намерението да излязат от пазара и дали продават и други активи в района. Според информация от пазара желанието им за излизане не е ново, като сондажи сред купувачи е имало и предишни години, както и през пролетта, и според някои източници това е по-скоро поредният опит да се тества пазарът, за да се види каква цена може да бъде постигната за активите. Според други обаче за първи път предложението е поверено на инвестиционен консултант. Вижте тук.

4. Печалбата на банките към септември скача с 80% до рекордните 2.7 млрд. лв.

Рекордно тримесечие в рамките на рекордна година. Така изглеждат за българската банкова система данните за летните юли, август и септември, които добавят над 1 млрд. лв. към печалбата на сектора и така за деветте месеца 2023 г. тя достига 2.7 млрд. лв. Това представлява 80.5% ръст спрямо отчетеното предходната година, като за цялата 2022 г. резултатът беше близо 2.1 млрд. лв., така че той вече е надхвърлен с над 600 млн. лв. А тъй като останалите есенни месеци не вещаят рязък обрат в тенденциите, резултатът за годината би могъл да бъде и в порядъка на 3.5 млрд. лв.