Свят

Партньори по неволя

Папата и Турция показаха как диалогът работи по-добре от конфронтацията

За да изпълни целите си, Бенедикт „заигра“ и с турските европейски амбиции

Огнян Георгиев

За да изпълни целите си, Бенедикт „заигра“ и с турските европейски амбиции © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

В двора на катедралата "Свети дух" в Истанбул има статуя на папа с името Бенедикт.

Обликът на Бенедикт XV се издига пред седалището на католическата църква в древния град благодарение лично на султан Мехмет VI, който направил този жест в знак на благодарност към монашеските ордени, помагали в лекуването на всички ранени в Първата световна война. Статуята е пример за това как две коренно различни култури могат да общуват успешно, стига да загърбят някои предразсъдъци. Тази седмица един друг Бенедикт - ХVI, посети Турция. Той обаче далеч не се радва на признание като това на предшественика си - не само заради позициите си като кардинал, но и заради лекцията си през септември, в която като папа цитира критики към исляма. По тази причина визитата беше и една от най-странните. Папата отхвърли желанието на службите за сигурност да носи бронежилетка, но беше возен в конвой от бронирани автомобили вместо в "папомобила" заради заплахите за живота му, направени от ислямистки групи. Мерките за сигурност пък ограничиха присъстващите на посещението му в Ефес до 250 души - вероятно една от най-малките публики на папска меса.

Въпреки това четиридневната визита на светия отец в Турция даде много по-добри резултати, отколкото се очакваше.

Не приятели, но партньори

Изненадите започнаха още със стъпването на Бенедикт на турска земя, когато до самолета го очакваше премиерът Реджеп Тайип Ердоган. Ердоган първоначално беше отказал да се срещне с папата в знак на мълчалив бойкот, прикривайки се зад задълженията си към срещата на НАТО в Рига. Възможно е Ердоган да е осъзнал колко странно ще изглежда "бягството" му от Турция точно в деня, в който в страната пристига духовният водач на един милиард католици и един от най-влиятелните хора в света. По-вероятно е обаче турският премиер да е решил да заложи на ползите, които може да се извлекат от подобна визита, и получи подобаваща реакция. На срещата Бенедикт (по думите на Ердоган) е заявил: "Ние нямаме общо с политиката, но искаме Турция да влезе в ЕС." Въпреки че по-късно говорител на Ватикана разясни, че папата всъщност се е изказал "позитивно и окуражително за турското членство въз основата на общи ценности и принципи", всички бяха поразени от тоталния обрат. Противно на всички предишни изказвания и точно в деня, в който еврокомисията оповести, че преговорите по 8 от главите ще бъдат замразени заради кипърския въпрос, подкрепата на Бенедикт бе най-добрият коз за правителството в Анкара преди срещата на върха на ЕС през декември. "Имаме нужда от разбирателство между културите повече от всякога", каза видимо доволният Ердоган след срещата.

Публична тайна е, че Турция не питае особени симпатии към настоящия глава на Римокатолическата църква. Проучване на общественото мнение наскоро показа, че 38% от турците са против визитата, а други 38% са безразлични към нея. Подобно на своите политици обаче турците разбират добре ползите от посещението на Бенедикт и това бе доказано дори от липсата на големи демонстрации по улиците. След Ердоган с папата се срещна ръководителят на турската дирекция по религиозните въпроси Али Бардакоглу, който неотдавна обвини германския понтифик в "омраза към мюсюлманите". "Да говориш с някого невинаги означава да приемаш неговото мнение", припомни Бардакоглу.

Бенедикт мисионерът

В дните преди визитата най-често обсъжданата тема беше възможното й отлагане. Подобна теза обаче показва пълното неразбиране на мисията, с която Бенедикт всъщност отиде в Турция. Бившият кардинал Ратцингер никога не е крил, че не е особен привърженик на близките връзки между Турция и Европа. През 2004 пред в. "Фигаро" той заяви: "Европа и Турция са различни културни континенти и обединяването им би било огромна грешка." Хората (особено когато наближават 80-те) не променят така радикално и толкова бързо възгледите си. Ето защо може да се вярва, че Бенедикт има други цели, за които диалогът с Турция е особено полезен. Когато избра името си, той умишлено се представи за продължител на делото на Бенедикт XV, смята журналистът от католическия вестник "Истина-Veritas" Иван Теофилов. Подобно на предшественика си, озовал се насред глобален конфликт, настоящият папа се вижда в центъра на няколко сериозни противопоставяния - между Изтока и Запада, християни и мюсюлмани, православни и католици. Всички те се преплитат именно в Турция, където е домът на православието и където мюсюлмани и християни се срещат от векове, както доказва и "Света София" - последователно църква, джамия и музей. За да вземе активна част в разрешаването на тези конфликти, Бенедикт XVI просто нямаше как да не пристигне тук. Той е първият мисионер на католическата църква, припомня Теофилов.

"Вселенските" цели на Ватикана?

Посещението в джамия и политическите изказвания отклониха публичното внимание от повода за визитата - срещата с вселенския патриарх Вартоломей и вдигането на авторитета му сред източните християни. Обединението на православни и католици всъщност е сърцето и душата на папската мисия. Дълбоко убеден в превъзходството на християнството, Бенедикт не може да не е притеснен от факта, че ислямът е най-бързо разрастващата се световна религия. Турските медии предположиха, че създаването на "духовна защитна линия" Рим - Истанбул е голямата цел на Ватикана. За нея обаче той има нужда от авторитетен вселенски патриарх, признат от турската държава и достатъчно силен да преодолее съпротивата на руската и гръцката православна църква. Първите стъпки в тази посока бяха положени в Турция. Напълно вероятно е в знак на добра воля заради ЕС и Ватикана Анкара скоро да позволи повторното отваряне на православната семинария в Халки - парлив въпрос в страна, която принципно има проблем с признаването на религиозни малцинства.

Бенедикт и Турция не се обичат кой знае колко, но и двете имаха полза от изминалата седмица. Някои грешки може да бъдат поправени чрез сътрудничество, каза председателят на турския парламент Бюлент Арънч и добави: Ръкостискания трудно се правят с юмрук.