Разговори на ръба на ада
Ислямът внезапно протегна ръка на християнството, което засега гледа с учудване
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
"Един от нас ще отиде в ада и това няма да съм аз", заявява професор - мюсюлманин от най-престижния религиозен университет в ислямския свят - "Ал азар" на среща в Индонезия с учени християни в американския университет в Джорджтаун. Случката, разказана от проф. Джейн Маколиф в излезлия тази седмица доклад на Световния икономически форум за отношенията между Запада и исляма, показва един от неизбежните проблеми, които възникват при всеки опит за диалог между най-големите монотеистични религии в света - че двете са несъвместими. Другият е недоверието. 79% от датчаните смятат, че по-голяма ангажираност със мюсюлманския свят е заплаха. Така смятат 68% от испанците, 67% от италианците, 67% от холандците и 65% от шведите. Тази параноя може да бъде разрешена единствено чрез диалог. Тук обаче идва третият проблем - кой всъщност представлява исляма? В последните дни на този фронт изскочиха цели три кандидатури - саудитският крал, организацията "Ислямска конференция" (ОИК) и подкрепяните от правителството турски богослови.
Протегнати ръце
Крал Абдула направи напълно изненадващо послание, в което призова монотеистичните религии "да седнат заедно с братята си по вяра и да се договорят за опазването на човечеството от тези, които петнят етиката и честността, тъй като всички вярваме в един и същи Бог". Освен че е първият такъв призив от арабски лидер, той е значим и защото идва от водача на може би последната в света държава, която забранява различните вероизповедания. След като Катар преди месец откри първата християнска църква на своя територия, Саудитска Арабия остана сама в отрицанието си на всички вярвания, различни от исляма. "Това, че саудитците признават други религии, дори само с цел диалог, е интересно", каза пред "Капитал" един от световните авторитети в изследването на исляма - проф. Дейл Ейкелман от колежа Дартмът. "Не беше толкова отдавна времето, когато в саудитските учебници пишеше, че ако неверник ти каже "селям алейкум" (мир тебе - б.ред.), му отговаряш само "селям", тъй като не бива да му пожелаваш мир." Ейкелман е категоричен, че посланието на крал Абдула е резултат от стремежа на саудитците да утвърдят авторитета си сред ислямския свят, където техните духовници така и не успяват да спечелят водеща позиция. То е и отговор на завършилата среща на ОИК, на която организацията от 57 държави отново претендира за мантията на водач в мюсюлманския свят. Абдула показателно отсъстваше от форума в сенегалската столица Дакар, на който беше приета амбициозна декларация от няколкостотин точки с всички проблеми пред мюсюлманските държави в съвременния свят. Тъй като явно вселенските послания са новият път към диалога, ОИК също посегна към тях - беше обсъдено искане за промени в международното право, които да наказват обидите срещу всички религии.
Колкото и да допадне на някои консервативни християнски групи, такова искане надали ще намери широк отзвук в западния свят, който помни раздорите покрай карикатурите на пророка Мохамед, публикувани в датски вестници. То не получи особено внимание и в самата ОИК. "Когато подобно искане е сместено между 214 други точки заедно със световната финансова криза и геноцида в Дарфур, то е просто послание, което казва най-общо "не сме доволни", коментира Ейкелман. Турските опити за нов преглед на хадисите (виж карето) гонят същата матрица - показен опит за промяна с цел активиране на диалог. "Опитите за "радикална модернизация" и "реформа", предприети от турски учени, са по-скоро знак, дипломатически жест към Запада, отколкото автентично религиозно усилие, което ще промени Изтока", казва доц. д-р Симеон Евстатиев от Центъра за източни езици и култури към Софийския университет "Св. Климент Охридски". "Посланията на ОИК също имат по-скоро международен характер, отколкото някакъв ефект върху исляма като вяра", смята той.
Готови да слушат
Изпратените послания бяха приети подобаващо. Световният християнски екуменически църковен съвет, който обединява християнските църкви извън католицизма, тази седмица обеща открит диалог с мюсюлманската религиозна общност. Така съветът отговори на 138-те ислямски религиозни водачи от различни държави, които в края на миналата година изпратиха писмо с предложение за общи дискусии. Подобно писмо бе изпратено и до еврейските равини, макар да не е ясно дали те ще се включат в евентуални религиозни събори. Ватикана в началото реагира хладно на призива, но папа Бенедикт XVI по-късно прие да се срещне с някои от авторите на писмото. "Ватикана следи такива изявления много внимателно, но там са твърде предпазливи. Те не скачат току-така на решение, напротив", коментира Ейкелман. Той сравнява католическия елит със съветската бюрокрация - "работят бавно и обмислят всичко". За сметка на това главата на англиканската църква - епископът на Кентърбъри, наскоро взриви общественото мнение с твърдението си, че в близко бъдеще Великобритания може и да позволи използването на шериата (ислямския закон) в определени случаи.
Не само религиозните власти търсят сближаване. Емирът на Катар лично дари земята за изграждането на първата църква в арабската страна. Германският вътрешен министър Волфганг Шойбле призова за изграждането на още джамии в страната, които да помогнат за интеграцията на мюсюлманите.
Внезапна симпатия?
Защо е този внезапен прилив на желание между двете религии да общуват? Една от причините може да е критичното ниво на напрежение, което съществува в момента между хората от различни вероизповедания. В споменатия вече доклад на Световния икономически форум се цитира световното изследване на "Галъп", в което основна причина за недоволството на мюсюлманите към Запада е "неуважението към исляма". 65% от мюсюлманите казват, че уважават Запада, но 60% не вярват, че Западът им отвръща със същото. Така и умерените, и радикалите в ислямските държави изпитват нужда да представят религията си в по-позитивна светлина, за да бъдат по-добре разбрани. Например недоволството на мюсюлманите от карикатурите с Мохамед няма да е толкова учудващо, ако бъде сравнено с изследване, според което 8 от всеки 10 германци смятат шегите с холокоста за несъвместими със свободата на словото. Стереотипът се разбива още повече от факта, че 94% от египтяните и 92% от иранците държат на свободата на словото като конституционно право.
Другата възможна причина е малко по-необичайна. "Можем да гледаме на това като на нов фронт, който консерватори от различни вероизповедания могат да създадат заедно", каза пред "Капитал" проф. Оливие Роа, автор на "Глобализираният ислям". Той загатна, че саудитското предложение може да бъде разглеждано и като подаване на ръка към други пазители на религиозни ценности като Ватикана, в борба срещу това, което те виждат като заплаха за устоите на религията - аборти, гей бракове, материализъм. В това противопоставяне на религия и попкултура фронтът вече не е Запад срещу ислям, а по своеобразния "ръб на ада" - религиозни общности срещу модерен атеизъм.
Каквото и да стои зад тях обаче, призивите тепърва ще се материализират. Както казва Джон Еспозито, автор на "Кой говори от името на исляма" - "Действията говорят повече от думите. Предизвикателството пред всички общи изявления на религиозни и политически лидери е въпросът: "И сега какво?"
14 коментара
Надявам се госопдин Огнян Георгиев да види това. Първо поздравления за статията "Разговори на ръба на ада". Несъмнено всеки труд трябва да получи своето уважение от читателите но би бил по убедителен ако се използват като истичници и ислямски учени, става въпрос за конкретната статия така би била по приемлива. Не е достатъчна само информацията която е взаимствана от запада. Второ престижния университед "Ал Азхар" се намира не в Индонезия а в Египед. Пожелавам успех и вярвам че диалога е неразделна част от нашето ежедневие не само между християни и мюсюлмани но серд всички хора.
В коя страна казваш?
В ЕгипеД ?
И си позволяваш да коментираш, дори?!
''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
От: Николай [Анонимен | неутрално]
29 март, 10:58
Много по-голяма опасност от исляма за Свободния свят , представлява сребролюбивия и страхлив западноевропейски гражданин-"потребител на лично щастие" , както и неговите представители във властта , които заради парите и СПОКОЙСТВИЕТО , при което да ги печелят , са готови да премажат майките си , да изменят на вярата си и да предадат бащите си.
Снощи гледах по Евро-нюз , холандския Сергей Станишев - Балкененде -едно очилато и страхливо момченце , което със всички сили искаше да увери ислямските общности по света , че неговото правителство нямало нищо общо с филма на Вилдерс.
Гнусна и жалка картина по ТV представляваше това момченце. Това беше пример , как страхът изяжда душата на човека.
Мисля си , каква огромна услуга направи , без да иска, Осама бен Ладен на Свободния свят , със събарянето на двете кули в Ню-Йорк през Септември -2001г.
От тази дата насетне , безпощадно ясно е станало , предполагам , на повечето "потребители на лично щастие" от Запада , че техните страни , не са никакви "крепости на свободата и благоденствието" , а островчета всред море от омраза , ненавист , завист , изостаналост , лъжа ,РЕЛИГИОЗНА НЕТОЛЕРАНТНОСТ , насилие ,бедност и животинска ярост.
Западноевропейците най-сетне трябва да се научат , да живеят като евреите - прегърнали стреса , автомата , но и Свободата.
''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Ъ-Ъ-Ъ-Ъ !
Арбеит махт Фреи!
Съгласен съм с коментар 3 (въпреки че намирам някои изрази за крайни). Европа няма лидери. Италия обича плейбоя и медиен манипулатор Берлускони (наскоро говорих с приятел италианец и той каза, че наистина, хората там се чувстват сигурни с Берлускони, което за мен е парадокс). Най-големия принос на Франция напоследък бе да демонстрира на най-високо ниво как развод и женитба са въпроси не на посвещение ("докато смъртта ни раздели") - а на поетични настроения. Германия агонизира само при мисълта да изпрати 4 000 войника - да не би да повтори грешките от миналото. Великобритания е остров. За другите държави в Европа чуваме нещо по-същество горе долу по веднъж на 18 месеца - колкото да не забравим, че ги има. През останалото време всички плюят по Буш. Напомня ми на фразата от Трима души в една лодка (без да става дума да кучето) - "Много обичам работата. Обичам да гледам как другите работят."
Да има диалог между отделните религии е хубаво - води до размяна на аргументи, а не на ракети. А симпатия между основните монотеизтични религии трудно ще се появи, предвид кървавата им история и факта, че са конкуренти; единствената консолидираща сила е точно страхът от модерния агностицизъм (в статията се използва "атеизъм", но мисля, че агностицизъм е по-вярнo; основният проблем на църквите в момента не е омразата към тях, а апатията).
Разбира се, колкото повече напредва науката, толкова повече изчезва давността на древните текстове, и толкова по-смешни и нелепи започват да звучат те, което само по себе си не е проблем, освен ако не си духовен инвалид и съответните текстове не са ти единствената нравствена опора и пътеводител в живота.
В момента мюсюлманите имат нужда да ги опазнаят. За някои места от "Свободния свят" исляма се превълнал в синоним на тероризма. Но държа да подчертая, че инициативите за диалог от мюсюлманска страна са започнали много преди 11.09.2001г. Даже има предание в което самият Пророг Мухаммед съветва мюсюлманите да се борят срещу атеизма заедно с християните. Друг интересен момент е раздела "Ропмеите" в самия Коран. Тук се благовести победата на християнската Византия срещу тогавашната огнепоклоническа Иранска империя. Като мюсюлманин намирам отношението на Крал Абдала по-скоро задължително отколкото искрено, защото той, преди всичко е политик. Но с цяло сърце подкрепям искрените и истинските и първите иницитори на този диалог.
Като атеист- хем ми е смешно, хем страшно, когато религиите се "сдушат" само защото и ония са от "вярващите".
Аз съм от невярващите. Гледам да разчитам на разума, така по-лесно се живее някак. А за емоционалното си здраве нямам нужда да вярвам в приказки от рода на непорочно зачатие и крилати същества Бурак и други.
Религиите трябва да се толерират. Тук не е нужно уважение или преклонение. Просто им даваме право да практикуват, а си запазваме правото да ги сатиризираме.
Както казва един уважаван от мен професор-биолог, религията трябва да стане гарнитура, а не основното ядене.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.