Все още разделени

"Вече 20 години имаме противоречия около присъствието на мюсюлманите в Европа, така че да, има проблем, но не мисля, че мюсюлманите са проблемът", казва Бубакьор. Според нея с референдума си швейцарците са изразили нещо, което мнозина други европейци мислят - ислямът трябва да бъде винаги скрит и когато излиза на открито, бива посрещан с недоволство. Този ход може и да е възможен за Швейцария с нейните няколко джамии и малко мюсюлманско население, което в голямата си част няма местно гражданство. За страни като Великобритания, Франция и Германия обаче подобно "решение" звучи абсурдно."Когато имаш 20 млн. души мюсюлмани, е много трудно да ги караш да бъдат невидими", казва Бубакьор.

Роа твърди, че този стремеж се крепи на една много важна заблуда: "Ислямът вече е една от европейските религии, но европейците не го осъзнават. Има разлика между социалната реалност и възприемането й. Например французите все още мислят за мюсюлманите предимно като за имигранти, докато огромна част от френските мюсюлмани всъщност не са такива - те са второ и трето поколение французи." Предизвикателството идва, когато тези доскоро затворени в частната си сфера хора, които прекарват времето си в работа и в домовете си, започнат да формулират политически искания. "Откакто решиха да кажат "това е и моята страна и искам тя да уважава моите искания", се появяват проблеми и фобии", констатира Бубакьор.

Работа, не религия

Страховете на Европа към тези искания са до голяма степен формирани от радикалния образ на исляма. В очите на западноевропейците явно повечето мюсюлмани остават зависими от религията си, затворени доброволно в изолация сред себеподобни и враждебно настроени към нормите на страните, в които живеят. Изследване на фондация "Отворено общество" от декември тази година в 11 големи града с мюсюлманска диаспора показва различна картина.

Голяма част от интервюираните биха предпочели, ако могат, да живеят в смесени квартали, за да могат децата им да израснат в такава среда. Огромна част от нуждите и желанията им са свързани не с религията, а с обикновени ежедневни грижи, идентични с останалите части на обществото. Това надали е изненада - хората принципно не обичат да живеят в гета, а основните им изисквания са свързани не с мястото им за молитви, а с нуждата от работа, образование, дом, добри съседи, чисти улици и ниска престъпност. Шейсет и един процента от западноевропейските мюсюлмани имат силно чувство на принадлежност към държавата, а 70% - към градовете, в които живеят.

Обезпокоителен е ниският процент хора във Франция (49%) и в Германия (23%), които се чувстват част от нацията. Бубакьор обаче обяснява тази реакция с недоволството им от отношението на другите и с дискриминацията, на която стават свидетели. "Не бива да бъркаме отговора на въпроса "чувствате ли се французин" с реалността. Мнозинството от тези хора, независимо от произхода им, не биха живяли никъде другаде, не искат да живеят никъде другаде и това е тяхната страна."

Основните пречки пред интеграцията на мюсюлманите следователно продължават да бъдат социално-икономически, а не религиозни. Носенето на забрадка например не потиска интелектуалните способности повече от носенето на къса пола. Въпреки това в изследването на "Отворено общество" мюсюлмани от Берлин твърдят, че в Германия жените, носещи типичната ислямска забрадка, имат все по-малък шанс да получат работа, свързана с интелектуален труд. За мюсюлманите като цяло е три пъти по-вероятно да бъдат безработни.

Вместо да се дебатира по тези проблеми, общественото внимание продължава да се измества към опасенията от радикализъм, за което безспорно помогна войната срещу тероризма. "Нещата, с които се борим сега, бяха под повърхността през 80-те и 90-те и бяха тук и преди 11 септември 2001 г.", казва Бубакьор. "Това, което се промени, е, че тези проблеми са разглеждани и през призмата на исляма, не просто на социалните предизвикателства. Дебатите често са предизвикани от крайнодесни партии, защото има проблем във възприемането на тези хора като европейци."

Възходът на ислямофобията не е единственият страх на иначе влюбената в толерантността си Европа - в последните години антисемитизмът и расизмът също нарастват. Това е следствие от избягването на големия дебат за идентичността и неизбежните промени в нея. "Европа затваря съзнанието си от страх. Страх например от европейската конструкция. Хората, които са против исляма, често са същите хора, които са против Европейския съюз", смята проф. Роа.

В търсене на евроислям

Мюсюлманските общности в различните страни, разбира се, носят своя вина за ситуацията, в която се намират. Сред тях често липсват диалогични фигури с авторитет и лидерство, твърди Роа. "Те са много разнообразна група, а онези, които се представят за лидери, са твърде тесногръди и религиозни. Някои правителства, като турското например, искат да говорят от името на европейските мюсюлмани и това също е част от проблема."

Решенията вече се случват на по-ниско ниво - Германия започна да обучава собствени имами, млади мюсюлмани влизат в политическия живот на страните си, но в основните партии, а не в етнически или религиозни. Рано или късно те ще поемат отговорността да говорят за различните проблеми на мюсюлманските общности и ще помогнат за налагането им като част от съвременното европейско общество, което, реалистично погледнато, е единственият позитивен изход от ситуацията на засилваща се сегрегация. "Вместо да се фокусираме върху интеграцията, която за 30 години не донесе никакво решение, нека говорим за по-малко дискриминация. Няма нужда от нови правила, просто нека вече съществуващите да се прилагат за мюсюлманите", категорична е Амел Бобакьор, която има отделни изследвания върху дискриминацията срещу мюсюлманките.

Така без натиск може дори да се стигне до онази митична мечта за евроислям, съвместим с културата на Стария континент. За това обаче ще трябват най-малко десет години, смята професор Роа, който е изследвал трансформациите на тази религия по света. "Понеже те трябва да се утвърдят религиозно в едно общество, което културно не е мюсюлманско, те трябва да предефинират религията. Така че се търси какво значи европейски ислям. И да, в това време ще имаме конфликти."

Автор : Капитал Преглед на оригинала