Спокойни, всички са безкрайно спокойни

Склонни да изневеряват

на традиционните политически убеждения.

Изборът между ляво и дясно вече е много по-практичен в зависимост от това кой би отговорил на конкретните им грижи и страхове. На често противоположните емоции и искания кандидатите отговориха със също толкова противоречиви, често нелепи "успокоителни" лозунги: "Спокойното скъсване" на Никола Саркози - хем да покаже нова политика, хем да не плаши с брутални проектореформи и непредсказуемия си характер; "Спокоен електрошок" на Франсоа Бейру - за да наблегне на изненадата от отхвърлянето на досегашното управление, поделяно от 30-ина години между левицата и десницата; или подновяването от Сеголен Роаял на "Спокойната сила" на Франсоа Митеран.

На пръв поглед парадоксално, но отричането на делението ляво-дясно води до нова поляризация между лявоцентристки и втвърдено десен (с крайни нюанси) блок. Тя личи и от драмата на малките кандидати - през 2002 дошлите след 5-о място събраха 30%, сега им се отреждат едва някъде 13-14%. "Разчекнати сме между симпатиите ни към зелените, но не искаме така неволно да елиминираме Сеголен от балотажа", казват приятели, помнещи социалистическата катастрофа преди 5 години. Защото един от основните лозунги е "Всичко освен Саркози" и стратегията на "ефикасен" вот е да се заложи на най-реалния шанс - да бъде бит. Продадените за два дни рекордни над 300 хил. броя на седмичното списание "Мариан" с разобличително досие срещу него са свидетелство за мобилизацията - отпечатани бяха и извънредни 50 хил.

А дали избирателите пък не играят своеобразен спокоен протест? На пръв поглед само четирима от 12-те кандидати са от партии, участвали в управ­лението; поне половината са от краищата на спектъра, сред които представители на 3 (да, три) троцкистки фракции. Това обаче хич не значи, че наследниците на 1789 г. (Великата френска революция) смятат да се вдигат на въстание. Дори доайенката на троцкистите Арлет Лагие със съжаление заяви: "Ситуацията не е предреволюционна, иначе щях да го почувствам!"

Огромният интерес към кампанията, страстта, препълнените митинги, потоците интернет страници, напливът за записване в избирателните листи сочат може би и че протес­тът някак си е канализиран. Онези дни видях, че дори кварталният клошар следва основното течение: с гордо забит трикольор на количката от супермаркет, в която тика притежанията си. Протестът като че ли е поне временно уталожен и след двете младежки "трески" - в предградията през есента на 2005 и студентската преди година. Сега именно интересът и ангажирането на най-младото поколение избиратели са един от ключовете за Елисейския дворец на 6 май. Неговият вот остава една от основните загадки не само защото младежите са

Политически още по-лабилни

от бащите или бабите си, а и тъй като са трудни за сондиране - анкети по мобилни телефони биха били много скъпи и проучванията все още се правят по традиционните телефонни линии, антика за повечето млади.

Навсякъде младежки организации организират хепънинги на "Франция, която става рано" - по фразата на Саркози, противопоставил двете Франции - ранобудната и поспаливата. Страхът от Саркози, от прагматичността и евентуалните му реформи, е предизвикан и от едно екзистенциално колебание. Французите бистрят по кафенета, паркове, мачове, гости, по брега на Сена или Лоара това как да запазят, да доразвият своето art de vivre. Именно за изкуството на живот става дума, когато французите твърдят, че се плашат от глобализацията - те искат да го споделят с останалия свят, а не да са принудени на компромиси.

Как да запазят самобитността си, прословутото "френско изключение", и да покажат, че моделът им може да съчетае високи и универсални идеали и ефикасност. Така Франция иска да е пример в Европейския съюз, който да е пример за света. Ето защо тук се вживяват толкова в отговорността си - смята се, че връзката ключове за Елисейския дворец отваря и вратите към Брюксел, а и даже към световно добруване...

Преглед на оригинала