Ураганът "Саркози" поема към парламента

Партията на новия президент ще има мнозинство в Националното събрание

"Франция е болид във Формула 1", заяви наскоро Саркози. След парламентарните избори той, стига да иска, ще може да настъпи здраво газта на реформите

Влади НИКОЛОВ

"Франция е болид във Формула 1", заяви наскоро Саркози. След парламентарните избори той, стига да иска, ще може да настъпи здраво газта на реформите © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Франция отново е в избори. Макар и формално да са парламентарни, те по-скоро са епилог на президентските или дори подготовка на следващата битка за Елисейския дворец през 2012 г.

Още преди официалния портрет на Никола Саркози да изсъхне и да бъде закачен по всички кметства, оригиналът се втурна по предизборни митинги за предстоящия парламентарен вот на 10 и 17 юни.

Формално интригата на изборите е какъв ще бъде новият състав на Националното събрание (долната камара на френския парламент). Само че и за неизкушените от политиката вече е ясно, че партията на Саркози Съюз за народно движение ще пожъне огромното мнозинство от местата там. Така единствената интрига всъщност е колко точно ще е огромно и дали ще стане абсолютно с произтичащото

Изкушение от абсолютната власт

Саркози е първият президент от 20 години насам, който си позволява да прекрачи неписаните правила и да се намеси открито в парламентарната кампания. Както неспирно повтаря, за да може да прокара обещаните реформи. Той прикани сънародниците си да "подновят доверието си към него" (т.е. да го изберат отново и през юни, и...), "да довършат немислимата революция". Корицата на седмичното списание "Ескпрес" също поде революционната тематика и излезе с голямо заглавие - "Революцията Саркози".

Революция (или може би контрареволюция) бе и съставът на новото правителство, назначено от Саркози. Сред най-зрелищните назначения в кабинета бе това на Рашида Дати за министърка на правосъдието. Дъщеря на бедни марокански имигранти, тя е била болнична помощничка, преди да завърши право, да стане магистрат и да бъде забелязана от Никола Саркози, направил я говорителка на кампанията си. Присъствието на Дати в кабинета е жест към предградията, както обича да казва новият президент, но тя така или иначе ще провежда до запетая неговата политика. Вече стана ясно, че ако на някой министър му хрумне да постави под въпрос президентските намерения, се излага на унизителна публична критика. Бюджетният министър Ерик Върт например се опита да уточни, че обещаното данъчно приспадане на лихвите по кредитите за купуване на основно жилище ще засегне само заемите след 6 май, защото в противен случай това ще се окаже много солено за държавата. Опозицията веднага обвини Никола Саркози, че се отрича от ангажиментите си, и той светкавично сгълчи министъра и възстанови мярката.

Така че и сензационното "отваряне" на правителството наляво - с назначаване на досегашните социалисти Бернар Кушнер, Жан-Пиер Жуйе и ренегата Ерик Бесон (написал през януари разобличителна книга срещу Саркози, но прегърнал го през март) - рискува да се окаже доста козметично и предизборно за поне привидно окупиране на още по-големи политически пространства. Още повече като се има предвид, че първите двама отговарят за външната и европейската политика - два ресора между многото други, които президентът води почти сам. Вместо афишираната революционно протегната ръка към останалата част на политическия спектър властта, напротив, се съсредоточава

Все повече в едни и същи ръце

Това ще се засили още повече след парламентарните избори, когато ураганът "Саркози" ще помете и Националното събрание. Според последните социологически проучвания партията на най-популярния нов френски президент (с рейтинг от 67%, с което се изравнява със своя идол Шарл дьо Гол) ще спечели между 361 и 406 места от общо 577 в Националното събрание и така ще увеличи сегашното си абсолютно мнозинство от 359 места. Нищо чудно, че основното политическо послание на вече преглътналата второто си поражение в разстояние на един месец левица е за ограничаване на щетите от мощната дясна вълна, тъй като концентрацията на власт може да е опасна за демокрацията. "Лявото се бори за оцеляване, дясното помита всичко", обобщава седмичникът "Журнал дю диманш".